Причините за ниското все още ниво на медийно отразяване в автомобилния спорт

Преди около точно една година стана въпрос защо медийното отразяване в сферата на българския автомобилен спорт е на такова ниско ниво . Този път „ниско“ го изписвам без скоби. Защото наистина е ниско нивото, и по-ниско ще става.

Проблемите са описани, и както преди 1 година – те продължават да са абсолютно актуални и в момента. И както вероятно се досещат всички – предприети действия почти няма. Казвам почти, защото има няколко организатора, които през 2016 година показаха адекватност. От там нататък обаче – макар и самите ние, от специализираните медии, да давахме съвети и конкретни насоки какво да се направи, и на новата власт, и на клубове-организатори – кой знае какво желание за действия не се забелязват. Ето затова, и желанието за отразяване, дори при специализираните медии, които сме една шепа хора, също започва да не се забелязва през настоящата 2016 година. Същевременно, явно дойде време да започнем публично да посочваме с конкретика и детайли какво и кое не е наред, защото с общи анализи очевидно резултат няма. Ако и след посочването им няма никакъв ефект, поне ще е ясно, че няма никакъв смисъл дори да се говори по темата и да се търси развитие.

Не рядко се чуват мнения от не добре запознати със света на журналистиката фенове, че медиите били виновни за слабото отразяване на спорта. Не, медиите не са виновни, че не отразяват автомобилния спорт в България и на практика не го броят за жив. Националните телевизии например, си имат една много добре запълнена програма. И за да станеш част от нея, трябва да предложиш продукт. А не да предизвикваш у тях реакция от типа: „Кое да отразяваме? Онези с безумните тунинги, които въртят по правите на входните магистрали и обръщат посоката? Не ме занимавай с глупости...“ (национална медия за Затворения маршрут). Имам и аз коментар по темата – да, прави са. На това, което имаме като писти, особено на двете най-добре подготвени и качествени за състезания (Серес и Долна Митрополия) идват по 15, зорлем 20 коли. На писта Дракон бяха „цели“ 25. И се чудят защо близо 100-те мотоциклетисти им се смеят от сърце. Предизвикването на този смях е бил факт и на Серес, и на Митрополията, при организирането на съвместен уикенд на двете федерации (автомобилната – БФАС, и мотоциклетната - БФМ, б.а.). И ако някой си мисли, че масовата реакция на мотористите е несериозна, то обяснението идва веднага, когато се види другата част от календара на шампионата - пътните възли на градовете.

Градско трасе и начинът, по който е обезопасено, в кръг от шампионата на затворен маршрут.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Там, където между неизолираните и необезопасени бордюри, билборди и стълбове се дава газ, и някои хора, с особена липса на вкус наричат това „писта“, други с лека доза срам казват, че все пак е „трасе“, а по документи го водят „затворен маршрут“. Ако човек стане дребнав, ще се окаже, че и това наименование е крайно неразбираемо, защото всъщност и един скоростен специален етап от рали също представлява затворен маршрут. Питайте после защо националните медии нямат интерес – шампионата дори нормално заглавие си няма! Как да го представиш на публиката?

Да се върнем обаче на темата за пистите и градските пътни възли - на състезания, организирани по „детелините“ има не печалните 15-20, а по над 40 до 50 участника. Случайност? Опитът ми показва, че не е. Много участници (умишлено не искам да ги наричам състезатели, макар да са им издадени лицензи на такива) имат желание да бъдат забелязани в града от сеирджиите, способни да преработят в пъти повече слънчогледово семе от най-продуктивните машини. За тези участници, очевидно е по-хубаво да дефилират пред „компетентната“ публика, която в почти цялата си част е уверено убедена, че е дошла да гледа „рали“, а не „пистово състезание“. От друга страна, участниците нямат желание да покарат на добре подготвени изцяло за целта писти – нямало я публиката и там излизало по-скъпо.

Оставащото след финала на градските състезания. Дори кучето изпитва ужас от "компетентността" на публиката.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Добре, да речем, че за Серес има някакъв резон. За Долна Митрополия обаче, оправданието виси във въздуха. Дори в частта с публиката, защото покрай мотоциклетите – публика има, и то много. Пак покрай мотоциклетите има и национална медия (БНТ), при това с живо излъчване на „кралския“ клас по БНТ HD. И само от качеството на предложения продукт от страна на автомобилния шампионат зависи дали тази публика ще остане след финала на мотоциклетните гонки, и пак от качеството на предложения от автомобилистите продукт зависи дали БНТ ще разширят интереса си до повече от 10-те секунди репортаж в централната спортна емисия. Е, предвид сегашното положение, струва ми се е ясно какво предлага шампионата на затворен маршрут.

Писта Долна Митрополия 2016. Голяма част от публиката, дошла да наблюдава надпреварите в класовете
на пистовия мотоциклетен шампионат, си тръгва още след финала на "кралския" клас, незаинтересована
от факта, че предстоят вторите маншове в автомобилните надпревари.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Писта Долна Митрополия 2016. Макар голяма част от публиката да си е тръгнала след финала на мото
състезанията, такава все пак има по време на автомобилните състезания в отделните групи, въпреки
рехавия брой участници и звучащите безкрайно несериозно 6 състезателни обиколки на манш, довели
до едно като цяло скучно състезание.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Голяма национална медия никога няма да отрази сегашната джигитска позьорщина. Защо я наричам така? Оказва се, че по пътните възли и булеварди, 363 дни в годината не е правилно да се кара на цялата газ и да се състезаваш, обаче при същите „мерки за безопасност“, на същия булевард, който вече е „трасето“, „пистата“ - в рамките на 2 дни, може. При това с автомобили, някои от които са със „стадо отвързани коне“ под капака, без реални ограничения и с мощност колкото може, дори в по-малолитражните групи. Какво излиза? На истински подготвени трасета имаме „камерен състав“ състезатели, а на безумието по пътните възли – манифестация от участници.

Градско трасе и начинът, по който са изолирани безкрайно опасните стълбове на електропреносната
мрежа на тролейбусните линии и на уличното осветление.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Това не е спорт, а точно това, което дефинирах – джигитска позьорщина. Най-вече заради начинът, по който е организирано, обезопасено и цялостно оформено като концепция. Само да не си помислите, че няколко ленти и гуми, увити със стреч фолио около стълбовете и краищата на мантинелите, са обезопасяване. Ако го вярвате, значи и вие живеете в онзи нонсенс, в който много организатори на такива прояви са заорали от години.

Нелепият багер-светофар на състезанието във Велико Търново.
Снимка: Борис Камарашки/LAP.bg

Аз лично, не си представям, една уважаваща себе си телевизия да покаже, например, стартиращите автомобили във Велико Търново и в кадър да се вижда багер в тревата. Почти на трасето, необезопасен, с вирната лопата, извисяваща се над преминаващите на пълна газ автомобили. Това, на фона на всичкото друго „грандиозно обезопасяване“ за състезателите и публиката! Как да обясниш на зрителите, че там на багера всъщност е закачен светофара? Засмяхте се, нали? Е, всеки зрител би реагирал по същия начин пред екрана! Или в Стара Загора – за онази част от публиката, намираща се при моста в средата на трасето, има предвидени химически тоалетни - те бяха разположени зад мантинелата срещу 1-ия завой след старта! Никой не смееше да ги ползва, освен в паузите между отделните сесии. Причините за това, надявам се, са ясни! Комичният парадокс беше, че полицаите първоначално не разрешаваха дори на представители на медиите да застават в тази зона, но зрители, желаещи да се облекчат, бяха допускани.

Химическите тоалетни, разположени от външната страна на един от най-опасните завои на състезанието
в Стара Загора - завой номер 1 след старта.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

В Бургас пък се случи нещо невиждано от доста време – множество състезатели, сред които някои от топ имената в шампионата, дружно оплюха трасето с думите „неравно“, „с много бордюри“, „неподходящо за пистови автомобили“, „за офроуд“. В Русе също има неравности, на спускането преди „кръговото“ – за тях, състезателите са споменавали, че са неприятни, но със сигурност не са казвали, че това не става за пистови автомобили. Мога да си представя какво ги е посрещнало в Бургас, в такъв случай. Логичният въпрос, който би си задал човек, е – сега ли се сетихте? Трябваше да се появи трасе, на което да се изпотрошат автомобилите, за да светне лампата. И ако трима от няколкото оплакали се, заставайки с името си публично, ги виждаме по всички трасета от шампионата, то мрънкането от страна на останалите буди тотално недоумение, защото на далеч по-истинските трасета като Дракон и Долна Митрополия отсъстваха, но на градските недоразумения се подреждат на старта. След което се оплакват, че трасето не ставало. Въпросът е риторичен, но ще го задам – май проблема не е в липсата на писти, доближаващи се до истината, май проблема е в главите на хората? И е много по-труден за решаване, защото когато начина на мислене е сбъркан – дори някой да построи писти в България, този проблем ще продължи да съществува. И не става въпрос, че ще съществува сред няколко човека, а че е масово явление. Разликата от 19 явили се автомобили в Долна Митрополия, до 49-те явили се в Бургас, само в рамките на 3 седмици, е доказателството в числово изражение.

Мерките за сигурност и техния ефект - стълба и предпазните уж гуми дори не са разбрали какво се е
случило, докато автомобила е напълно смазан. Диян Колаков късметлийски се "размина" само със счупен
крак и малък хематом на главата при тази катастрофа на състезанието в Хасково през 2015 г.
Снимка: LAP.bg

Познавайки политиката на националните медии, реакцията им да не проявяват интерес към подобно нещо, е правилна. Те са част от един куп кампании за намаляване смъртността на пътя и спиране на незаконните гонки, а вие, фенове и участници в автомобилния спорт, питате защо не показват по телевизора прояви, подстрекаващи точно към това и провеждащи се точно там, където още след финала на състезанието „кафе състезателите“ почват „да се бегат“. Така, както през всички останали дни от годината. Като бонус, това, което биха показали телевизиите, са едни „мерки за сигурност“, от които всеки редови зрител би изпаднал в потрес. Особено на фона на това, което вижда от екрана във Формула 1, WTCC, DTM, IndyCar, Формула Е и други серии, с изключително ниво на сигурност, не само на градски състезания, а навсякъде. Което, и в този си „космически“ за нашия стандарт вид, не е гаранция – тъжния пример е случката с Жул Бианки в Гран При на Япония във Формула 1, довела в крайна сметка до смъртта му.

Как го правят другите - градско трасе, чиито мерки за сигурност не покриват най-високите изисквания
на ФИА, но все пак са на много по-високо ниво от нашата действителност. Трасето е в град По, Франция.
На снимката е завоя при гарата, намиращ се в края на старт-финалната права.
Снимка: Willag/Wikimedia

Завоят при парк Бомон, отново на градското трасе По, Франция.
Снимка: Willag/Wikimedia

Тук някой вероятно ще се зачуди защо само „пистовия“ шампионат се споменава, а ралитата и планинските – не. При тях, от гледна точка организацията на трасетата, нещата не стоят по много по-различен начин, но в тези дисциплини, малко или повече такъв е стандарта по света, такава е самата специфика на дисциплините. Фундаменталната разлика, която определени хора не могат да разберат обаче, се крие във факта, че на рали и планинско, автомобилите се движат сами в битка с хронометъра. Не се „бият“ гума в гума и броня в броня за позиция. Именно затова, няма как по пътните възли мерките за сигурност на едно „пистово“ състезание да бъдат като за супер-специален етап на рали. Не и когато едни автомобили правят старт от място и се борят за позиция.

Толкова по темата с продукта.

При ралитата и планинските има обаче много други проблеми, изброени още в миналогодишния материал, при които също няма развитие. Пресцентрове, пропуски, инструктаж на полицията... все банални и досадни неща за организатора.

До този момент, в много случаи сме коментирали твърде общо какви са проблемите, но както се вижда в този материал, вече наричаме нещата с по-истинските им и най-вече – конкретни имена. Да започнем с планинските – на НИТО ЕДНО планинско от календара няма осигурен пресцентър. Такова нечувано нещо отсъства напълно и при организаторите на доста кръгове от затворения маршрут – Дракон, Русе, Хасково, Стара Загора, Бургас. Шокиращото за Дракон е, че това не е импровизирано трасе и се води писта, при това с лиценз от БФАС! Организаторът на Русе пък обикаля света по най-големите и известни писти. Всеки би очаквал да е прихванал нещо от тамошната цивилизация... но уви. Спортните комисари се помещават в каросерията на камион, та... какъв пресцентър? Организаторите на планинско Шипка-Дамасцена пък обявиха намеренията си да кандидатстват за домакинство на кръг от европейския шампионат. Много ми е интересно, как и къде ще посрещнат колегите от западна Европа, които биха се изсипали тук, ако станем домакини?

Да продължим с планинските – на тези, организирани от Диамо, няма дори медийни пропуски. Така е от години. Там, всички представители на медиите, сме със статут „зрители“. Така се държат и полицаите с нас. Няма как да е иначе, след като не сме обозначени по никакъв начин. Мислех, че в състезанията от рали шампионата такива проблеми няма, но шок – на Стари Столици в Шумен станах свидетел как няма достатъчно пропуски за журналисти, както и стикери за коли. На екипът от Hyundai Racing Trophy, който води със себе си няколко автомобила оператори, фотографи и репортери от всички големи български авто медии, на практика се отказваше да им бъдат дадени повече на брой пропуски, защото нямало да стигнат. Картончета и стикери, които струват стотинки бройката, не стигат за 20-ина журналисти и дузината им автомобили! Опитът през последните издания на ралито показва, че и в Шумен този проблем си е традиция от години! Уважаеми дами и господа, организатори – вие как точно очаквате при такива условия да работим, че отгоре на това да ви отразим качествено състезанията? Е, ние от агенция LAP.bg, на „планинците“ им показахме през тази година как – прекратихме нашите посещения на кръговете от планинския шампионат. На няколко пъти, хора, ангажирани по един или друг начин там, ме питат защо така ни няма на тези състезания вече. Ето затова ни няма! И явно това е начина. Ако някои колеги ни последват, няма да е изненада. Това, че сме добре подготвени за работа на терен, когато заснемаме, не означава, че след снимките нямаме нужда от елементарни условия като закрито помещение, маси, столове и най-вече електрически ток! За нощувка – да не говорим. Изключвайки няколко организатора, които няма да пропусна да спомена, иска ми се да попитам всички останали – вие знаете ли как работят сериозните спортни федерации в България с медиите, когато имат голямо състезание от най-малко национално ниво? Знам, че не знаете. Е, поинтересувайте се. От опитът, който агенция LAP.bg има с много спортни федерации, мога да ви потвърдя, че вие, много от клубовете на БФАС, сте единствените, които не са наясно как се работи с медии. И да се върна към началото на статията – не, не са виновни медиите, че не отразяват автомобилния спорт в България. И докато това не стане ясно, няма да спрем да го повтаряме! И същевременно, следвайки примера на националните медии, ще спираме да посещаваме съотвените състезания, чиито организатори не разбират как се организира спорт през 21-и век!

Най-болезнената тема – полицаите. Няма колега, от тези, с които се виждаме постоянно по трасетата и отсечките, който да не е имал ядове с поредния полицай, на който „началника така му казал“! В Шумен, на рали Стари Столици, случайно присъствах на един потресаващ инструктаж в ранните сутрешни часове на неделния ден, по-малко от 2 часа преди старта на първия автомобил – провеждаха го пред хотела ни. Важно е да отбележа, че именно в Шумен, присъствах на едно от ралитата, на които нямах никакви проблеми с полицаите – видеха ли пропуска, който ми виси на врата, или стикера на предното стъкло на колата, не се заяждаха за абсолютно нищо. Дори да пробваха – с точно 2 думи се разбирахме бързо и ясно. И въпреки това, инструктажа, на който станах свидетел неделя сутринта в парка срещу пивоварата, ми даде отговор как е възможно постоянно да има проблеми с полицията. Щом през целия уикенд всичко беше наред, при положение, че на инструктажа, на половината полицаи им се спеше, другата половина толкова и слушаха, а главния, който ги инструктираше, повтаряше само „абе хората пазете, туй най-важното“, без да им разясни никакви други подробности като график, служебни лица, пропуски... давам си сметка що за инструктаж има на състезанията, на които аз и други колеги имаме сериозни пререкания с полицаите. Както се случи в Стара Загора – буквално в рамките на 20 метра, с една групичка полицаи няма никакви проблеми. С другата групичка, оглавявана от изключително неразбрана и еднопосочно инструктирана дама, представяща се за техен началник – на едно от най-безопасните места на трасето, беше огромен проблем да застанем, за да си свършим работата. Оказа се, че това тотално разминаване идва от факта, че отделните групички, са от отделни звена, районни и пр. Координация и синхрон - чудо! Всичко това се случва, след като има отправено оплакване до организатора предишния ден и уверение, че отново ще се обърне внимание на всички при инструктажа. Е, очевидно е колко е обърнато внимание...

С подобни проблеми се сблъскахме и на супер-специалните етапи на Рали България във Варна. Паркирани над 15 мотоциклета на моста, от и на зрители – проблем няма. Без да се пречи на движението, нашия автомобил и този на БНТ ги спираме до мотоциклетите – огромен проблем, полицаите търчат да ни обясняват как не можело. Изгониха ни. Въпреки пропуските, стикерите и обозначенията ни. Но 15-те мотоциклета – стоят си. На следващият ден, на финалния супер-специален етап – полиция НЯМА. Трима полицаи и охранители пазеха публиката в зоната на първите 100-150 метра от старта, но още преди да са стартирали автомобилите, половината в долната част изчезнаха нанякъде, вероятно на по-сенчесто.

Първите метри след старта на супер-специалния етап във Варна.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Резултатът – в тази зона настана пълна анархия, всякакви хора, включително децата им, стояха на пътното платно, пресичаха безконтролно, където преминаваха на пълна газ състезателните автомобили. Стигна се до абсурдната ситуация, аз и още двама колеги в тази зона да навикваме хората да се махнат от там. Естествено, че изобщо не ни взеха на сериозно. В зона с дължина над 100 метра, нямаше нито един охранител, нито един полицай. Но горе на моста, без да сме пречка за никого и в желанието си да си свършим работата, ние медиите, се оказахме огромен проблем.

Двама полицаи, които бяха на мястото си до финала на етапа. Колегите им от тази позиция нататък
изчезнаха още преди старта на етапа.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Липсата на полиция и охрана, при това именно в зоната, в която няма мантинела, доведе до ето това
абсурдно и безконтролно излизане на зрителите на трасето. Вижда се къде се намира жълтата лента,
зад която би трябвало да се намират зрителите.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Стигна се и до подобна престъпна безотговорност - малки деца да стоят насред платното, на метри пред
лентата и на сантиметри от мястото, където автомобилите преминават с висока скорост и правят обратен
завой по атрактивен, но рискован начин.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Чак до десния завой, към който се насочваха състезателните автомобили, полиция и охрана липсваше
по време на целия етап.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Липсата на каквато и да било охрана в тази част от етапа позволи на безотговорни зрители да пресичат
и да застават на изключително опасно място, откъдето автомобилите профучават с много висока скорост,
преди да заходят надясно.
Снимка: Борис Барболов/LAP.bg

Не всичко е само лошо и на ниско ниво. Стана дума, че задължително ще бъдат споменати малкото организатори, които са наясно как се работи с медиите. Въпреки споменатите проблеми с липсата на пресцентър и пререканията с полицията, организатори, които са наясно как се посрещат медии и как се работи с тях, са тези на Планинско Валерий Великов, Планинско Българка, организатора на Рали Варна, вече Рали България. На Рали Твърдица-Елена и Стари Столици има трески за дялане, но не може да се отрече, че поне откъм пресцентрове и липсата на проблеми с полицията, нещата са на ниво. Щях да добавя, че и с медия пропуските там всичко е наред, но в Шумен няма да е лошо да си разрешат проблема с бройката отпечатани – не е толкова скъпо! Би било хубаво организаторите на ралитата да разберат също така, че за да можем да си свършим работата качествено – най-вече фото и видео медиите, пътната книга не е просто една прищявка и нещо, което искаме за сувенир! До този момент, единствено организаторите на Рали България (и в Самоков, и във Варна) и тези на Рали Сливен, са разбирали правилно тази наша молба, да ни бъде осигурена пътна книга. Категорично, с ръка на сърцето можем да кажем, че е било удоволствие да гостуваме на организаторите на Рали Сливен, макар през годините да са различни клубове. Явно, към настоящия момент, единствено сливналии са най-наясно от всички как се работи с медии, които искат да ти отразят качествено състезанието. При тях никога не е имало приказки от рода на „няма пътни книги“, „не стигат пропуските“, никога не е липсвал пресцентър с нормални условия за работа, не е имало полицаи, които да не зачитат пропуските и това, което пише на тях. Последният подобен случай с не добре инструктиран полицай, поне от наша гледна точка, датира от 2012 г., когато се изложихме и пред чужденците – френския екип на Eurosport, дошъл да заснеме ралито, което беше кръг от iRC и телевизионните права за този шампионат се държаха именно от Eurosport. Техен оператор и наш фотограф бяха гонени от място по принцип предвидено за медиите – факт, шокирал френския колега, който в разговори с екипа ни споделяше, че посещава доста кръгове и от световния рали шампионат и такова отношение досега не е виждал. С подобни недоразумения от тогава насам, в сливенския балкан, нашия екип не се е сблъсквал. Показателен факт, че при наличието на желание, всички тези проблеми са решими. Всичко това обаче е възможно, когато има обратна връзка, диалог. Вслушване в съветите, които някой детайлно запознат и препатил ти дава! Дебелоглавието в тези случаи, не само, че не помага – направо пречи! И води само до едно – липса на интерес не само от националните, а дори вече и от специализираните медии като нас.