Как отделните дросели трансформират двигателя
Ако погледнем някои от най-обичаните двигатели, ще открием, че при много от тях основно привличане идва не само от звука, мощността или въртящия момент, а и от начина, по който двигателят реагира на командите на водача. В крайна сметка автомобил с по-отзивчив мотор не е само приятен за каране, но и превъзхожда по динамика.
Тук стигаме до въпроса как се постига това. Като за начало да погледнем обикновените двигатели и начина, по който се захранват с въздух. Повечето използват един-единствен дроселов клапан, след който въздухът навлиза в всмукателния колектор и се разпределя към цилиндрите. Просто. Именно затова тази технология е масова и сравнително евтина. Защо тогава някой би разкарал общия дросел и би сложил по един на всеки цилиндър?
Причината е точно това търсене на отзивчивост от двигателя. Докато при общия дросел въздухът изминава дълъг път от навлизането в колектора, който е под частичен вакуум, до цилиндрите, при конфигурацията с индивидуални дросели проблемът е отстранен. Отделните клапани се захранват с въздух при атмосферно налягане и дори могат да функционират без целия колектор, която отпушва дишането на мотора. Говорейки за налягане, при системата с един клапан след натискане на педала на газта минава време, докато налягането в колектора се изравни с атмосферното. Този проблем е отстранен при многобройните клапани.
Тук отново опираме до Джейсън Фенски от Engineering Explained за визуалните обяснения. Ютубърът демонстрира нагледно плюсовете и минусите на двете конфигурации, като уточнява, че твърдите предимства на индивидуалните дросели се изразяват при частично подаване на газ. При натискане на педала до пода представянето на мотора зависи не само от принципа на работа, но и от конкретния дизайн на дроселите и въздуховодите.
