Да пилотираш космически кораб: тест BMW M760Li xdrive

Луксозните лимузини от този клас рядко са попадали в полезрението ми, защото те са предназначени предимно за возещите се на задната седалка. С всички глезотии като масажиране, обдухване, мултимедия и куп други, обобщаващи автомобила като подвижен офис или първа класа в самолет, не мога да бъда привлечен. Простата причина е, че нямам идея как да направя ревю от задната седалка. Или поне така си мислех

Като за начало се самоназначих за "шофьор на шефа" и да ви кажа не съжалявам! Не съжалявам, защото това не е типичната дълга база на кисела лимузина. Това е BMW M760Li xDrive и е най-мощното, най-бързото и най-скъпото BMW, правено някога. А конкретният модел бе минал и през студиото на BMW Individual в Гархинг. Можете да си представите какво се бе случило с външния и вътрешния вид, оборудването и цената.

Качих се на матово черното M7 (да, смея да го нарека така), което бе с вече запален двигател и го изгасих, за да мога да се насладя на звука от запалването на този 6,6-литров V12. Дългото вртене на стартера, придружено от шумно възпламеняване на 12 гърла. Следва тишина. Тишината от перфектно изолираното купе, което сякаш не е свързано с двигателя. Настройвам седалката, огледалата и волана, с жестове пускам музика от колекцията си и увеличавам леко. Готови сме за потегляне.

Първите впечатления са, че лимузината не е нещо нетипично. Окачването, воланът и отзивчивостта на двигателя са в комфортен режим. Толкова комфортен, че няма разлика дали се движа със 100 километра в час или съм спрял на място. Усещането е идентично.

В купето на луксозната лимузина не липсва нищо, което би ви потрябвало, че даже напротив - има неща, които не очаквате да са там. Перата на волана, режим Sport и лаунч контрол. Да, правилно разбрахте. Програмата, спомагаща оптималното ви най-бързо потегляне, с която може да ускорите тези близо 2,5-тона до 100 километра в час за по-малко от 4 секунди. С такова ускорение не могат да се похвалят други подобни суперлимузини и се сещам само за няколко суперкари, които са по-бързи.

Но нека се върна към нормален режим, за да не бъда уволнен от шефа заради неплавно шофиране. Избрах опцията Adaptive на М7 круизера, която да настрои машината спрямо моя стил на употреба. По този начин десетки компютри анализират действията ми и предсказват следващите ми команди. Още нещо нетипично за двата тона и половина живо тегло - позиционирането на машината в завоя. Ако сте от малко по-откачените шофьори, които винаги спазват линии на кривите по пътищата, ще ме разберете. От момента на спирането, през момента на насочването в завоя, допирането на ейпекса и подаването на газ след него, М7 не се различава като поведение с М5 или М6. Няма да бъдете неприятно изненадани от недобро поведение на предницата, независимо че V12-агрегатът седи точно над предния мост и се очаква да натежава повечко.

Дори и от BMW да смятат, че тази кола трябва да бъде шофьорска, не са забравили, че най-вероятно собствениците ще се возят. Голяма част от чара на M760Li не е на предните седалки, а по-скоро отзад. Вторият ред е истински лукс. 25 сантиметра повече място за пасажерите, таблет, с който се контролира абсолютно всичко в автомобила, хладилен минибар, телевизори, масажиращи седалки... Трябва ли да продължавам? Това е може би единственият автомобил, при който хем искам да съм шофьор, хем искам да съм пасажер.

В момента, в който разходката ни приключи и се отдалечих от паркираното М7, се обърнах към него и се замислих... ако имам възможност за нов тур, къде искам да бъда? Да съм разглезен и обгрижван "багаж" или да пилотирам истински космически кораб, за който сякаш физичните закони не важат...