Fiesta на кокили: тест Ford EcoSport

Ford Ecosport е компактен SUV, базиран на Fiesta, който влиза в битката за един атрактивен сегмент на компактните кросоувъри, където в Европа царуват модели като Renault Capture, Peugeot 2008, Nissan Juke и др. Когато моделът бе показан през 2012 година, стана ясно, че ще се произвежда първоначално в Бразилия, а след това в Индия, Русия и Виетнам. Първият EcoSport така и не стигна до европейските пазари, явно заради голямото търсене на местно ниво. Така, в Стария континент, както и в България на пазара се появи директно фейслифтът на мъника.

За нашия пазар, Ford EcoSport се предлага с избор от 1,5-литров дизелов двигател с 95 к.с., 1,5-литров атмосферен бензин със 110 к.с., както и хитовият бензинов турбомотор EcoBoost с варианти на мощността 125 или 140 к.с.

Тестваният от нас екземпляр се задвижва от еднолитровия турбобензин с три цилиндъра с по-малката мощност. Задвижването за съжаление няма да е на четирите колела за вариантите за европейския пазар. Това означава, че получаваме предно задвижване с повишен клиренс. Предлагаме ви да се спрете именно на Ecoboost агрегат, защото той е по-мощен от по-големия си атмосферен събрат (който не сме карали). Ако разходът на гориво е приоритет, то дизелът може би ще е добър вариант.

Всички Ecosport модели са куплирани с механични трансмисии, а за 1.5-литровия бензин може да си поръчате автоматик.
Пътното поведение и управлението не са типични за Ford и високите стандарти на марката. Воланът понякога е толкова лек, че при по-ентусиазирано шофиране е трудно да прецените в коя посока сочат предните колела. Интересно е, че при провокация първо предните колелета губят сцепление. При движение с по-ниска скорост окачването се усеща една идея по-твърдо от нормалното, но с повишаване на темпото нещата се нареждат както трябва.

Шофьорската позиция е добра – висока и удобна. Пиша шест и за видимостта напред. Арматурното табло е почти идентично с това на Fiesta, затова ако сте свикнали с разположението на уредите и бутоните там, няма да изпитате чуденки. Различни са само многото копчета около радиосистемата. Качеството на материалите не е уау. Но буквално всичко, което виждате и можете да докоснете е покрито с черна лъскава пластмаса, която не изглежда зле.

Шофьорът и пасажерът до него разполагат с достатъчно място, за да пътуват комфортно независимо от ръста си. На задния ред нещата не са чак толкова добре. Трудно биха се сместили трима едри пасажери дори за кратко пътуване. Четирима възрастни ще пътуват спокойно и заради големите странични стъкла ще имат добър обзор. Задната седалка не може да се мести напред-назад, както при конкуренти като KIA Soul и Captur, а само можете да променяте ъгъла на облегалката.

Най-странна е комбинацията между позьорски отварящия се капак на багажника и малкото товарно пространство. Вратата се отваря настрани, тъй като имате опция да поръчате монтаж на резервната гума на нея, но следва мъничко багажниче, в което трудно влиза голям куфар и то настрани.

Връщайки се към цените, ще започнем така: 34,800 лв. за тестваната от нас версия. Това е по-евтино от по-големичката и по-добра извън пътя Skoda Yeti или нашумелият напоследък Nissan Juke. А и получвате доста екстри: качествено аудио със CD и USB, заден паркинг асистент, 16-инчови лети джанти, климатроник, четири електрически стъкла, мултиволан, полукожен салон, автоматични светлини и чистачки, темпомат и др. Цветът за съжаление също се доплаща, тъй като по стандарт се предлага само бледо жълт.