Италианско ястие с американски подправки: тест Fiat 500Х

Преди години, в ранната ми младост, се сдобих с дълго чаканато си първо возило и то беше Fiat. Дълги години моя чичко Фиатичко ми служи вярно, преди да го пенсионирам и продам на приятел. Моделът беше Uno 60 Дизел и от него имам много и хубави спомени. От тогава, повече от 15 години, не се бях качвал на Fiat и с ентусиазъм приех предложението да тествам по асфалт и "на черно" Fiat 500Х в най-високата му версия, специално разработена за нашия пазар - Special Edition.

За мен първите впечатления са най-силни и тук мога да кажа само едно - класически и запомнящ се италиански дизайн в най-добрите традиции на Ботуша. Плавните лининии на каросерията водят към малкия брат - актуалния Fiat 500 и неговите корени в средата на миналия век и оригиналния 500. Изчистена форма с обла задна част, която създава усещане за малка кола, без това да е вярно. Ярки акценти в екстериора в наситено червено, оригинални 18-инчови джанти и толкова характерните обли фарове.

Отвътре нещата изглеждат дори и по-добре - елегантно и изчистено табло с тъчскрийн дисплей, спортен волан, скосен отдолу с изнесени на него най-важните функции за музиката, темпомата и управление на телефона и страхотни кожени седалки. Въпреки сравнително едрия ми ръст от 180 сантиметра и над 100 килограма мястото на водача ми беше съвсем по мярка.

Целта за деня беше малко познатото долно течение на река Искър преди вливането и в Дунав, в района на селата Ставерци и Гостиля. По пътя до там и обратно знаех, че ще имам възможността да попадна в различни пътни условия и да "изцедя" колата докрай.

Първо беше магистрала Хемус и тук разгърнах потенциала на двулитровия MultiJet двигател до край. Неговите 140 коня и 350 нютона изстрелваха сравнително лекото купе стремително напред. Деветстепенният автоматик уверено и плавно редеше предавките и не се усещаще особено колебание нито в ускорението, нито в поведението на колата. Системата Line Assist ме предупреждаваше при напускане на избраната лента, но заради честите изпреварвания шума от нея стана досаден и я изключих.

Пътувах бързо и комфортно, обаче исках още емоции и подхванах селектора Drive Mood с неговите 3 възможни позиции, една от които беше Спорт( другите две са Авто - за нормално шофиране и Сцепление - за извън пътя). След избора на спортния режим колата се преобрази и ускорението почти ме залепи за седалката. Тук си пролича финната работа по настройките, която оптимизира рязко динамиката на автомобила чрез промяна на пътното му поведение. Наистина успях да се насладя на спортен стил на шофиране, с пъргаво ускорение и прилична динамика. Забавлението продължи и по главния път от Ябланица до Горни Дъбник, откъде влязох във второстепенната пътна мрежа в посока град Искър. Бърниках по 5 инчовия тъчскрийн дисплей на централната конзола, слушах музика и неусетно се озовах на моста на Искър до село Гостиля. И тук стана интересно.

Покрай старите слепи ръкави на Искър се виеше стар път с локви и неравности, на места каменист, другате сравнително равен. Потеглих по него, без да променям настроийките и колата съвсем лесно и без много подрусвания се справяше с неравностите. Стигнах до участък с дълбоки локви и реших да включа режим „Сцепление” преди да ги атакувам. И отново пътното поведение на автомобила рязко се промени. Колата се отърси от лежерния си подход към пътя, оборотите се вдигнаха, возията осезаемо се стегна и на централния 3,5 инчов дисплей зад волана се появи прецизна графика, демонстрираща разпределението на мощността към предния и задния мост. Автоматикът понижи предавките и джипчето забави ход, но аз се почуствах като в малък трактор, готов да прегази всичко по пътя си. Нито локвите, нито наклоните по трасето, нито това, че умишлено изкарах колата настрани от пътя в големи неравности и я оставих буквално да виси на три гуми, не попречиха на плавния ход напред.

Именно тук си пролича американската подправка в това отлично италианско блюдо - Fiat 500Х ползва платформата на Jeep Renegade, а тя е резултат на десетилетия трупане на офроуд опит и усъвършенстване в изкуството на шофиране извън пътя. И като добавим към това доказания дизелов двигател с директно впръскване на горивото MultiJet, завоювал не една и две междунаридни награди, комбинацията става наистина сериозна.

Както и по-горе споменах, на два пъти поставих колата на три гуми, но удачното разпределение на въртящия момент от електронно контролираното 4х4 задвижване не позволи дори сериозно забуксуване и движението напред просто продължаваше. За финал вкарах колата в една баластриера, но и тук сред камъните и чакъла, нямаше с какво да я затрудня. Между камарите скали особено полезна беше камерата за задно виждане и сигналът за мъртвите зони в огледалате, които ми позволяваха прецизно да маненврирам назад в стеснените пространства.

Все пак, с оглед на относително малкия просвет и твърдо окачване категорично не препоръчвам колата да се ползва за по-сериозен офроуд, но пък тя не е и създадена за това. За бетонната джунгла с разбити пътища и за неделни разходки сред природата Fiat 500Х е повече от прилично подготвен. Версията Special Edition е на цена от 49 900 лв.