Дамите имат своето място зад волана още в зората на автомобилните спортове. Първото известно женско състезание се е провело в Париж през далечната 1897 г. и е включвало осем триколки. Оттогава нататък светът на моторните спортове се е променил значително, но смелите жени остават неизменна част от него. В нашия кратък списък ще изредим само някои от големите имена, променили автомобилизма, като сме сигурни, че има още десетки достойни кандидатки, включително и от България.

Камил дьо Гаст

Камил дьо Гаст е  първата жена, която се състезава редовно на международно ниво. Самата тя се влюбва в автомобилизма през 1900 г., когато наблюдава началото на състезанието Париж-Лион. Само година по-късно застава зад волана на Panhard с 20 к.с. и се включва в надпреварата между френската столица и Берлин, където завършва около 30-то място. След като поставя край на автомобилната си кариера дьо Гаст се насочва към моторници.

Дороти Левит

Друга безспорно смела дама e британката Дороти Левит, чието резюме включва поставяне на първия рекорд за скорост по вода през 1903 г. През същата година печели първо място в своя клас на състезанието Southport Speed Trial. Година по-късно става първата жена, подкрепена от производител. Става въпрос за автомобилите De Dion. Зад волана на такъв Левит се впуска в надпреварата Hereford 1000 Mile Trial, но за жалост технически проблеми не ѝ позволяват да се добере до първото място. През 1906 г. печели и поставя рекорд при жените за изкачване на хълма в състезанието Shelsley Walsh, разбивайки предишния такъв с около 3 минути. Започва да се състезава на международно ниво през 1907 г., когато печели в Гайон, Франция, а следващата година заема призово място в Германия. За капак на всичко през 1913 г. развива 154,5 км/ч в кола Napier и с това поставя сухоземен рекорд за скорост при жените.

Елишка Юнкова

Елишка Юнкова, познатата по-късно като Елизабет Юнек, е сред най-големите имена на времето си. Но нейната история започва не зад волана, а на пасажерската седалка. През 1922 г. купува със съпруга си Винсент Юнек Bugatti Type 30, като първоначално тя играе ролята на механик до момента, в който Винсент се контузва. Така през 1923 г. Елизабет поема управлението и дебютира професионално с мъжа ѝ като механик. Година по-късно се състезава соло и печели състезанието Лочотин-Тремошна, а през 1925 г. триумфира и в рали Збраслав-Иловище. През следващите години участва в Тарга Флорио в Сицилия и печели в Клаузенпас в Швейцария и Нюрбургринг в Германия. Състезателната ѝ кариера за жалост завършва драматично точно в Гран При на Германия на Нюрбургринг през 1928 г. Малко след като отстъпва шофьорското място на съпруга си, Винсент Юнек излиза от пистата със своето Bugatti 35B и загива на място. Елизабет продава колата и се оттегля от моторните спортове.

Одет Сико и Маргерит Мерьоз

Започналото през 1923 г. състезание 24 часа на Льо Ман е една от най-легендарните автомобилни надпревари, както и арена за представяне на уменията на немалък брой жени. През 1930 г. на него се дебютира и първият изцяло женски отбор. Дуото Одет Сико и Маргерит Мерузе се състезават с Bugatti Type 40 и завършват на седмо място. И до ден днешен това е най-успешното представяне на екип от дами в Льо Ман. Сико не спира дотам и през 1932 г., този път съвместно с мъж зад волана на Alfa Romeo 8C, заема четвърто място, което е и най-високата позиция, печелена от жена на състезанието във Франция.

Кей Петре

Канадката Кей Петре изниква на състезателната сцена през 30-те години, като започва с две участия в Wolseley Hornet Daytona Special, в които завършва на второ и трето място. По-сериозните успехи на Петре идват когато през 1933 г. се сдобива със спортно Bugatti с 2-литров мотор с компресор. През 1935 г. канадката става първата жена с рекорд в класа си на пистата Брукландс . По време на кариерата си Петре печели 16-то място на Льо Ман, поставя женски рекорд в Shelsley Walsh, участва в Гран При на Южна Африка. Обратно в Англия се състезава за Austin, където кара наравно с мъжете. През 1937 г. по време на тренировка за 500-те мили на Бруклендс претърпява инцидент. След като се възстановява се насочва към рали състезанията, първоначално като навигатор в тима на Singer, а по-късно и като пилот на Austin.

Ан Хол

Британката Ан Хол е една от най-ярките звезди сред жените състезателки в Европа през 50-те и 60-те години. Хол започва кариерата си през 1950 г. заедно със сестра си Мари Нютон. През 1953 г., карайки Jaguar печели купата за жени на Лондонското рали. Година по-късно заедно с Шейла Ван Дам печели дамския клас на международното Викингско рали в Норвегия. Като тим двете се състезават в Холандия през 1954 г. и Монте Карло през 1955 г. Сред надпреварите, в които е участвала британката са ралитата Монте Карло, Източноафриканско сафари (където завършва на 3-то място) и Cross-Canada. След като се пенсионира от професионалните състезания към края на 60-те Хол открива школа за шофьори във Великобритания. През 1988 г., вече на 72 г., печели женския клас на Pirelli Classic Marathon като минава 3700 км в Алпите с Ford Anglia от 1961 г.

Пат Мос

Сестра на легендарния състезател Стърлинг Мос, Пат се научава как да шофира именно от брат си като 11-годишна. Започва кариерата си с участия в клубни ралита през 1953 г. През 1954 г. си купува Trimph TR2, след което започва и подемът ѝ. Карайки Morris Minor през 1958 г. завършва четвърта в ралито на Британския Кралски автомобилен клуб. Постига успехи като четвърто място на рали Лиеж-Рим-Лиеж и трето в Източноафриканско сафари. Това, което прави Мос една от най-успешните състезателки на всички времена, са 5 титли при жените от Европейския рали шампионат – през 1958, 1960, 1962, 1964 и 1965 г. През 1963 г. се присъединява към Ford, но след като се омъжва за рали пилота Ерик Карлсон преминава при него в Saab, като двамата участват съвместно в 11 състезания. Мос се оттегля от спорта през 1969 г.

Мария Тереза де Филипис

Италианката Мария Тереза де Филипис е първата от само пет жени, участвали някога във Формула 1. Започва да се състезава на 22 г. с Fiat 500. Завършва втора в спортния шампионат на Италия през 1954 г., след което става пилот на Maserati. През 1958 г. участва в Гран При на Белгия с което става първата жена във Формула 1. Завършва на 10-о място. Включва се в още 7 състезания, като минава квалификациите на 3 от 5 надпревари за борба за титлата. Завършва кариерата си без победа и спечелени точки.

Мишел Мутон

Легендарната рали състезателка Мишел Мутон стартира кариерата си през 1973 г. на борда на Alpine Renault 1600 и печели титли при жените във Френския и Европейския и рали шампионат през 1975, 1976 и 1977 г. Присъединява се към тима на Fiat Франция през 1978 г. и печели Тюр дьо Франс и рали Лион-Шарбоние. Между 1981 и 1985 г. се състезава за Audi в Група Б. С победата си в рали Санремо французойката се превръща в първата жена с победа в кръг от световния шампионат. През 1982 г. печели и в Португалия, Гърция и Бразилия. В последната година в Audi Мутон поставя рекорд и става първата жена победителка на прословутото планинско изкачване Пайкс Пийк. Приключва кариерата си през 1986 г. В момента Мишел Мутон е президент на комисията на ФИА "Жени и моторен спорт".

Юта Клайншмид

Родената през 1962 година германка е единствената жена печелила най-трудното състезание в света – рали „Дакар”, тогава познато като „Париж – Дакар”. Кариерата на Юта започва още през 80-те години, като тогава е активен мотоциклетен състезател. През 1987 г. печели при жените в рали „Фараони”, а година по-късно дебютира в рали „Дакар”.

През 1994 година Юта Клайншмид започва да се състезава с автомобил, а година по-късно печели и първата си етапна победа в „Дакар”, при това. Шофирайки соло бъги. През 1997 г. германката взима две етапни победи и завършва на 5-о място в класирането. Истинският успех, обаче, идва през 2001 година, когато Юта Клайншмид става първата и единствена до момента жена, печелила рали „Дакар” зад волана на Mitsubishi. А още един сериозен успех в кариерата й е треото й място с Volkswagen през 2005 г, когато германката качва за първи път дизелов автомобил на подиума на надпреварата.