29 март 2024
Категории
  •  Автомобили
  •  Мотоциклети
  •  Лекотоварни
  •  Тежкотоварни
  •  Хоби
  •  Иновации
  •  Ретро
  •  Лица
  •  Премиери и изложения
  •  Тунинг и прототипи
  •  Хора и пътища

“24 часа на Льо Ман”: денонощие с дъх на етанол, карбонов прах и алфа мъжкарство

Още от времето, когато за пръв път чух, че някъде във Франция се провежда състезание, което предизвиква десетки пилоти да карат цяло денонощие на дълга 13 километра писта, част от която е обществена пътна мрежа, мечтаех да отида лично. Формула 1 никога не направи това с мен. Не защото не ми е интересно, или смятам най-престижният пистов шампионат за недостоен, а защото в очите ми Формула 1 никога не е имала онова митично очарование на джентълменска надпревара, каквато “24 часа на Льо Ман” е. Най-накрая успях да отида, не като журналист, не по работа, а като обикновен фен. Наистина ли състезателният Corvette има толкова вулгарен звук, наистина ли прототипите на Audi звучат като ядосана прахосмукачка, наистина ли е толкова трудно да останеш буден в продължение на 24 часа на пистата. Отговорът на всички тези въпроси е “Да”. Разбрах ги от първо лице.

В този текст няма да стане дума за самата надпревара през тази година, нито за моторспорт особеностите на това велико състезание. Тук ще стане въпрос за атмосферата. Нещо, което винаги витае около Льо Ман. Състезанието нямаше да е това, което е, без именно тази атмосфера. Напоена през годините с дъх на етанол, горещ каучук, карбонов прах, ксенонови отблясъци и...алфа мъжкарство. Дано не се ядосат всички фенове на Формула 1, аз самият съм такъв, но истината е, че когато се потопиш в атмосферата на Льо Ман, веднага ти се изяснява клишето, че Формула 1 е за момчета, а Льо Ман е състезание за мъже.

И така, как беше на състезанието? Краткият отговор е - велико.

Дългият започва така:

Още в самото влизане в града започваш да усещаш, че предстои нещо специално. По улиците се появяват автомобили, които рядко излизат от комфорта на отоплените си гаражи - Ferrari Testarossa, Dodge Viper, Ford GT40, Lamborghini Miura  и тн. Те, разбира се, нямат нищо общо със състезанието, просто “24 часа на Льо Ман” е култура и философия и някои посетители предпочитат да пристигнат на пистата със стил, гръбначно изкривяване и...тапи за уши. Запомнете тапите, за тях ще стане въпрос по-късно.

Льо Ман е по-голям град, отколкото голяма част от нас може би си представят. В него живеят около 150 000 души, има университет, голям районен съд, модерен културен център, огромна катедрала. Впрочем, петък е. Денят, в който в центъра на града се провежда парадът на пилотите. Най-общо казано, очертава се трасе, по което бавно минават различни класически автомобили, в които се возят отделните екипажи, които в събота, точно в 15:00 часа местно време, ще стартират в състезанието.

Забавно е, хората се вълнуват, като на празник. Поздравяваме пилотите, които са приятелски настроени и за разлика от Формула 1, не са придружени от армия ПР експерти, които им казват какво да говорят. Някои слизат от колите за селфи с някой по-настойчив фен от публиката. Всичко това те кара да чувстваш тези мега звезди, защото някои от тях са многократни победители в Льо Ман и бивши пилоти от Формула 1, WRC и др, като близки. Да го кажем така, започваш да мислиш за тях с малко име. “Видя ли Себастиен?”, “Къде отиде Марк?”, “Ник, ще ми дадеш ли автограф?” - това са обичайни реплики, които чуваш по време на парада на пилотите.

Парадът е дълъг и честно казано малко отегчителен, но това е Льо Ман, така че донякъде е приятно да стоиш прав няколко часа под дъжда, само за да помахаш на любимците си.

Идва събота. Денят на състезанието.

Пистата е на около 15 минути път с кола от самия град. Ако не държите да отидете на пистата с личния си автомобил, винаги може да разчитате на трамваите, които се движат през 2 минути.

Стартът е точно в 15:00 часа местно време. От 83 години насам. С повече търпение преодоляхме задръстването и се озовахме на пистата около 2 часа преди старта. Билетите за “24 часа на Льо Ман” са няколко вида. Първата стъпка е да си купите билет, осигуряващ общ достъп до пистата. Той струва 55 евро и ви дава възможност да се разхождате практически навсякъде и да наблюдавате съвсем спокойно най-интересната част от дългото 13 километра трасе. Останалата част така или иначе е почти изцяло затворена за публика - правата “Мулсан”, където колите развиват над 330 км/ч, е достъпна само със специални шътъл бусчета за определен период от време, например.

Ако прецените, че климатичните условия могат да се влошат, нещо което е съвсем резонно, тъй като по време на състезанието в Льо Ман обикновено винаги има 2-3 дъждовни часа, трябва да помислите за трибуна. Тя се доплаща, като цената варира около 100 евро. В нашия случай, имахме достъп до трибуната в комплекса от завои Tertre Rouge. Хубавото на трибуната е, че освен покрив, ти дава и по-висока гледна точка, която пък от своя страна ти позволява да виждаш по-голяма част от пистата.

Пък и се предполага, че все някога ще ти се доспи и е хубаво да имаш 4-5 пластмасови седалки, на които небрежно да се изпънеш, докато операторите те снимат точно на зазоряване. Това е част от преживяването все пак. Сега пистата е твой дом.

Третата стъпка от покупката на билет включва решението дали да отидеш с кола, или да използваш трамвая. Ако си с кола, цената се увеличава с още 35 евро, за които получаваш паркомясто в охраняем паркинг.

Нещото, което няма как да разбереш, освен ако не посетиш пистата “Сарт” край Льо Ман, е че денивелацията е брутална. Старт-финалната права завършва с доста сериозно изкачване, което достига своя пик под моста Dunlop, след което следва сериозно спускане към Tertre Rouge. Там пилотите едновременно спират, внимават да не блокират гумите, връщат 3-4 предавки, завиват наляво, после надясно, следва къса права, където по-мощните прототипи имат възможността да изпреварят коли от по-ниските класове, след което следва излизането на митичната “Мулсан”.

Всичко това е съпроводено с тътен, МНОГО голям тътен. Който ти е казвал, че болидите от Формула 1 са шумни, е бил прав. Само че тук имаш доста повече машини, които са не по-малко шумни, но разликата е, че реват в продължение на 24 часа!

Първоначално всичко това изглежда като детска игра. Смееш се на хората с антифони и тапи за уши, чудиш се защо са дошли на състезание, ако ги е страх от звука на двигателите и не изпитват удоволствие от него. Истината обаче е, че същите тези подготвени хора, са французи, които ходят от години на “24 часа на Льо Ман” и знаят много добре какво става след няколко часа на пистата. Тъпанчетата ти буквално изтръпват и започва да боли. Съвсем сериозно, ушите те болят, когато минават определени коли. Най-шумни и болезнени са Rebellion-ите от най-големия клас LMP1, почти всички прототипи от по-малкия LMP2 клас, които гърмят при всяко връщане на предавка, както и американските бойци Chevrolet Corvette и Ford GT, които буквално раздират въздуха, сякаш в тях се е вселил демон, който иска да излезе.

Толкова е потресаващо, че започваш да се чудиш какво ли им е на пилотите. Факт е, че седалката им е пред изпускателните тръби, факт е, че имат каск и ушите им са запушени със слушалки, но по дяволите, този тътен е ужасяващ след първите няколко часа.

За истинския фен на Льо Ман, най-атрактивни винаги са тъмните часове на денонощието. Истината е, че пистата изобщо не се изпразва по време на нощта, както изглежда по телевизията. Хората просто бягат от шума и слизат от трибуните на тревата, където поне привидно е по-тихо. Друга част са заети с пиене, ядене и различни форми на хипария. Има хамаци, има барбекюта, има бира и наденички на всеки ъгъл. Има и много пияни хора, но това е част от сделката.

Това е моментът, в който би искал да се разходиш и да изпиеш една бира на различно място от пистата. Това е моментът, в който всичко сякаш е притихнало. Чуват се само детонациите от нагорещените до червено изпускателни тръби. Това е моментът, в който чуваш свистенето на турбините и свиренето на гумите. Особено ако имаш честта да си пряк свидетел на катастрофа. Тогава виждаш умората в очите на пилота, който е слязъл и се опитва да поправи колата си, за да може да я прибере до бокса без външна помощ и механиците му да го върнат в състезанието. Виждаш забързаните му движения, виждаш отчаянието му, виждаш тъгата му, когато разговаря с отговорника на пистата, който му казва, че няма как да продължи, защото спирачната му течност се е изляла на пистата.

Това е Льо Ман, 24-часова борба с психиката, физиката, машината, времето. Това е и причината Формула 1 да е надпревара за момчета, а “24 часа на Льо Ман” да е състезание за мъже. Това е и причината всеки в Льо Ман да е победител, защото печели уважение, без значение на кое място е финиширал. Това е и причината публиката да аплодира кола, която е била затворена със 150 обиколки, защото екипажът и механиците й не са се предали и са работили до последно, за да може тази машина да финишира. Всичко останало е без значение.

Цяла книга може да се напише за нощта в Льо Ман. В тъмните части от пистата виждаш единствено LED светлините, стоповете на машините и червените им спирачни дискове. Тогава си даваш сметка, че тези хора карат от 12 часа. Поглеждаш часовника си, да, прав си, в момента е 3:00 сутринта. Започва да става студено, решаваш да се върнеш на трибуната. Това е Льо Ман, няма никакъв смисъл да отидеш и да си легнеш на топло в хотела, защото ще пропуснеш толкова много, а следващото издание е чак след година. Ако те е страх от Льо Ман, не ходи там.

В този момент си даваш сметка, че това състезание е дяволски трудно дори за гледане.

Очите ти започват да се затварят, някой се удря пред теб, будиш се, виждаш какво е станало, колата на сигурността се прибира, състезанието е подновено, отново всички са на пълна газ, отново монотонността те приспива, не искаш да заспиваш, но го правиш. Будиш се пак от...профучаващ с около 200 км/ч през S-образните завои на Tertre Rouge - Chevrolet Corvette. Сещаш се, че си си купил тапи за уши. Слагаш ги. Изненада!

От болезнен, звукът стана просто дразнеш. Пак е нещо.

Концентрираш се в монитора. Да, пред трибуната има гигантска видео стена, на която се излъчва телевизионното покритие на състезанието. Полезно е, защото можеш да видиш кога любимият ти екипаж е в бокса, без да се чудиш защо не си го виждал от 5 минути, знаейки че същият върти обиколка за 3:22 минути. Знаеш го, защото си го засякъл с хронометъра на телефона си преди около 5 часа. А пилотите в Льо Ман въртят доста постоянни обиколки, тъпо и упорито в продължение на цяло денонощие. Тези хора изглеждат и се държат като роботи.

Става ти студено. Поглеждаш часовника си. 4:30 сутринта, а на изток небето порозовява. Нощта в Льо Ман е доста къса. Чисто астрономически, защото ако питаш пилотите е цяла вечност. Решаваш, че ако не поспиш сега, едва ли би издържал до 15:00 часа, когато е финала. Опаковаш се в спален чувал и лягаш на опустялата трибуна. Студено е. На този етап вече си свикнал с шума. Унасяш се, успяваш да заспиш. 40 минути по-късно отново си буден. Оглеждаш се, около теб няма почти никой. Честито, ти издържа. Слънцето вече се подава.

Това е времето, в което пилотите правят най-бързите си обиколки. Някои от тях дори наричат този момент от състезанието “Happy Hours”. По това време температурата е най-благоприятна за двигателите, спирачките и гумите, а трафикът е най-спокоен, защото всеки се опитва да се справи с умората и внимава да не допусне грешка.

Всеки автомобил се управлява от екипаж, съставен от трима пилоти. Ключовото обаче е, че докато почиват, пилотите реално не спят, защото това би разрушило концентрацията им. Още повече, че някои от тях държат да карат през нощта, което означава че след 4-5 часа зад волана на нещо с мощност 1000 к.с. (ако говорим за прототипите от кралския LMP1 клас), със сигурност умора има.

Бавно, всичко около пистата се съживява. Пияните датчани горе-долу са изтрезнели, павилионите за бира, които са работили през цялата нощ, вече са празни и се подготвят за сутрешния наплив, сцената, на която през нощта е свирила анонимна френска рок група, вече е пуста. Междувременно, пилотите не се интересуват от нито един от тези факти. Те просто натискат постоянно и като за последно.

Време е за нова разходка, този път зад боксовете. Хубавото е, че по всяко време всеки може да пресече пистата по моста Dunlop или през един тунел, който свързва вътрешността на трасето с външните части, където са трибуните. Една от основните алеи, по които човек може да се разходи минава зад боксовете, където са паркирани всички моторхоум-и на отборите. Доста интересно местенце. По-големите отбори имат цели временни сгради, по-малките имат кемпери. Някои дори разполагат с отделна шатра само за готвачите и техните помощници. Има временни ресторанти, кафенета, барове и дори дискотеки.

Тук е мястото, откъдето можеш да си купиш сувенир, има представителства на всички по-големи рекламодатели и участници в състезанието. Феновете на шопинга ще са доволни.

Връщам се на трибуната, поглеждам лайф тайминга на телефона си, нищо ново. Поглеждам видео стената - планирани спирания в бокса. Toyota води с 30 секунди пред Porsche, без никакви изгледи това да се промени в идните часове. Ford GT доминира при “уличните” коли, управлявани от професионални пилоти. В най-ниския клас на “аматьорите”, нищо ново - битка до последния сантиметър. Трибуната отново се пълни. Отвсякъде се чуват французи, които стискат палци на Toyota. Не само, че и в двата болида на японците карат френски пилоти, но и отборът на Toyota реално се управлява от французин. Нормално е всички да се вълнуват. Настроението е приповдигнато. До мен има млада жена с бебе, което е с жълти антифони.

Става обяд. Нищо ново. Обиколка след обиколка, Porsche се опитват да догонят Toyota - мисия, която изглежда все по-невъзможна. Феновете на германския производител започват да прибират знамената. Вече са се примирили с второто място. Заговаря ме французин, вижда ме че се възмущавам от изоставането на Porsche. Казва ми нещо за моторния спорт и че не бива да съм разочарован - случват се такива неща. Усмихвам му се и малко нахално му припомням, че това е Льо Ман и нищо не се знае до последната секунда от епичните 24 часа.

Остава половин час, вече е напрегнато. Всички са изморени, но концентрирани. Има още 30-ина минути. Изведнъж всичко утихва. Готови сме да поздравим всяка една кола от колоната, всеки един пилот, всеки един механик, всеки един инженер. Символично, разбира се - с аплодисменти.

Четири минути преди финала всички ах-ват притеснено. На пръв поглед нищо необичайно не се е случило. Докато не погледнеш на видео стената, където се вижда авариралият прототип на Toyota. Водещият! Угаснал е на старт-финалната права. Porsche-то го изпреварва, прави още една обиколка и минава под карирания флаг като истински победител. Знаете ли защо истински? Защото това е “24 часа на Льо Ман”, не “23 часа и 56 минути на Льо Ман”. Непознатият французин до мен се усмихва неловко. Налучках, но бях прав. Знамената на Toyota изчезват, от дъното на тълпата бавно се издига телескопична въдица с малко флагче на Porsche.

Аплодисментите са за всички. Защото всички са победители. Всички са спечелили. Уважение. Така беше на “24 часа на Льо Ман”. Настръхващо.


0 Коментара
Коментирай
Виж всички |  Новите отгоре  |  Първите отгоре
+ 3
- 3
А знаете ли за планинските велосипедни състезания, в които 24 часа без смяна велосипедисти карат в гората по пътчета и пътеки? В България тази година ще се проведе десето поредно.

Рейтинг :
09.09 2023 в 06:15 2
+ 0
- 0
sffsdf13603
 
Още от : Мотоспорт
Всички текстове и изображения публикувани в Auto.OFFNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.