Изминаха 30 години от златния моторспорт сезон на Volvo
През 1985-а шведската компания размазва доста по-сериозни съперници по пистите
Точно преди три десетилетия Volvo властваше в пистовите състезания. През златната моторспорт година на шведите, тяхната “летяща тухла” - Volvo 240 Turbo – доминира в Eвропейския шампионат за туристически автомобили ETC, както и в неговия германски еквивалент – DTM.
Представяйки своя семеен модел 240 (и неговия турбо мотор) през 1981 г., Volvo отваря изцяло нова страница в историята си. С тази кола шведите демонстрират, че могат да конструират не само безопасни и издръжливи коли, но и такива, които са бързи и носят удоволствие от шофирането на своите собственици. Със своя турбокомпресор, превърналият се по-късно в легенда 2.1-литров двигател (B21ET) успява да произведе 155 к.с., които били достатъчни, за да ускорят серийната “тухла” до 100 км/ч за 9 секунди, както и до максимална скорост от 195 км/ч.
По това време Volvo 240 Turbo Estate е най-бързото серийно комби в света!
През 1982 г. светът се запознава с новите международни изисквания за колите, състезаващи се в Група А. Те трябвало да бъдат свалени директно от конвейера, а позволените модификации по тях били силно ограничени. За да участва даден автомобил в Група А, съответната компания трябвало да произвежда поне 5000 коли от същия модел годишно. Те трябвало да имат поне четири седалки, а минималното тегло било обвързано с работния обем на двигателя. Изискванията пасвали идеално на Volvo 240 Turbo.
Според регулациите компаниите трябвало да създадат и 500 от т.нар. “еvolution” версии, които представлявали по-мощни изпълнения на стандартния модел. И така на бял свят се появило Volvo 240 Turbo Evolution. През 1983 г. всички 500 такива коли били подредени за инспекция в Америка, като половината коли били строени на полигон в единия край на страната, а другите 250 машини - на срещуположното крайбрежие. 240 Turbo Evolution има по-голямо турбо, модифицирани системи за управление на двигателя и система за водна инжекция във всмукателния колектор, която подобрява изгарянето и ефективността на двигателя. Изобретението, наречено Water Turbo Traction, било разработено и патентовано от Volvo.
1984-а е годината, в която 240 Turbo участва за пръв път в официално състезание от Група А. Volvo били отговорни за конструкцията на състезателните коли, както и за това, че всички части са абсолютно еднакви, а със самите състезания и всичко свързано с тях били ангажирани частни отбори. През първата година колата печели две победи: шведите Улф Гранберг и Роберт Квист печелят кръга от ЕTC в Золдер, Белгия, а Пер Стуресон успява да победи на германската писта “Норисринг” в DTM.
Volvo вижда потенциала на колата и разширява моторспорт влиянието си през следващата година. Компанията ангажира два независими отбора, които да се състезават като заводски тим. Те мали задачата да се съревновават със силните конкуренти Rover и BMW, но и един срещу друг.
Шведският Eggenberger Motorsport участвал в ETC под името Volvo Dealer Team Europe. Честта на отбора защитавали пилотите Томас Линдстрьом (Швеция), Зиги Мюлер Младши (Западна Германия), Джанфранко Бранкатели (Италия) и Пиер Дьодоне (Белгия).
Другият тим също бил шведски – Magnum Racing – и също се състезавал в ETC. Пилотите тук били шведите Улф Гранберг, Андерс Олофсон и Ингвар Карлсон.
Като допълнение, IPS Motorsport се състезавали с колата в DTM. За новия сезон Пер Стуресон получил нова, конкурентна машина, която имала повече мощност и по-добро управление. Първоначално, останалите участници, както и публиката, не можели да приемат насериозно ръбатите коли на Volvo. Така или иначе, “летящите тухли” скоро се доказали като сериозни конкуренти, въпреки че се изправяли срещу коли със значително по-големи двигатели, като Rover 3500 V8 и BMW 635.
Състезателната версия на Volvo 240 Turbo имала алуминиева цилиндрова глава и ковани бутала, биели и колянов вал. Инжекционната система била поръчков Bosch K-jetronic, а турбото Garrett работело на максимално налягане от 1.5 бара. Благодарение на това, скромният 2.1-литров двигател генерирал 300 к.с. и ускорявал колата до максимална скорост от 260 км/ч.
Всички демонтируеми части на машината (врати, калници и капаци) били изработени от по-тънка ламарина в сравнение с тези в серийните коли. Задният мост бил с 6 кг по-лек, а спирачната система използвала 4-бутални апарати и вентилирани дискове. Volvo внедрили и специална система за бързо презареждане с гориво, която позволявала да се напълни 120-литровият резервоар само за 20 секунди.
На 13 октомври 1985 г., след състезанието на “Ещорил” в Португалия, всичко свършило. Volvo били спечелили 6 от 14-те състезания, а тандемът Линдстрьом/Бранкатели грабнал с лекота титлата в ETC. Пер Стуресон спечелил германския шампионат DTM след една победа и пет класирания на подиума.
И понеже победите в ETC и DTM не били достатъчни, Volvo доминирали и в шампионатите за туристически автомобили във Финландия, Португалия и Нова Зеландия. И това всичко през 1985 г. Същата година, версия на състезателната кола с десен волан спечелила Шотландския рали шампионат.