Passage du Gois: пътят, който потъва в Океана всеки ден (видео)
Passage du Gois е естествен провлак с дължина 4,3 километра, намиращ се на брега на Атлантическия океан в департамента Венде във Франция. Пасажът свързва континента с острова Ноармутие през залива Бурньоф, като е открит като сухоземен път през далечната 1577 година. Но, "сухоземен" е малко пресилена дума, тъй като пътят изчезва под водата два пъти на ден, по време на приливите.
Преминаването през пътя е възможно само два пъти на ден, за около час - два, когато приливът се оттегли. През останалото време, шосето лежи под вода, като дълбочината й е между 1,5 и 4 метра. За идването на прилива и опасностите, са поставени големи информационни табла, но винаги се случва някой нехаещ или закъснял шофьор или пешеходец да пропусне указанията.
Тогава става доста опасно, тъй като водата приижда доста бързо. За да се справят с подобни случаи, властите са изградили спасителни кули на определено разстояние, където потърпевшите да се подслонят и да изчакат отлива или спасителен екип.
Опасността при преминаване с кола в начало на прилива може да видите тук:
Автобуси и камиони са имали право да се движат по пътя, но само от континента към острова. За връщането трябва да използват построения преди десетилетия мост. Паркирането на алеята е строго забранено, а настилката е доста хлъзгава, заради останалите след отлива водорасли, като не се препоръчва преминаването с мотоциклет или велосипед.
Въпреки, че не е препоръчителен за двуколесни, Passage du Gois е бил част от етап на Тур Дьо Франс през 1999 година. Естествено, преминаването на колоната е съпътствано с множество падания, като голяма катастрофа разкъсва претендентите за етапната победа, взета тогава от легендарния Ланс Армстронг, с цели 7 минути аванс пред най-близкия съперник.
Макар това да не е единственият подобен път, атрактивността и уникалността му се крият във впечатляващата му дължина, която в миналото е достигала до цели 5 километра. Образуването му се дължи на естествени наноси, довлечени през вековете от теченията в океана. Пасажът е допълнен с пясък, а впоследствие и с чакъл и паваж. През 1840 година е разрешено преминаването на превозни средства, а през 1971 година, френското правителство изгражда далеч по-безопасен мост, който свързва острова с континента.
