Чакането си струваше: тест BMW M2 (галерия и видео)

Откакто се помня, съм зад волана на различни 3-та серия стари BMW-та. Е30, Е36, Е46 стандартни и М. Именно това бяха автомобилите, които ме запалиха така по марката. Преди две години, натрупал десетилетие опит в BMW-света, се срещнах с новото тогава BMW M235i. Много добре си спомням пътното му поведение, усещането зад волана и емоцията, която носеше. Бе като комбинация между М3 Е36 3.2 (палава задница) и М3 Е46 (послушна предница).

В последствие се чу за “истинско” М2. Не можех да си представя колко по-добре може да се държи от М235i. Преден и заден мостове, спирачки и скорости (DKG) от М4, малко повече мощност и въртящ момент, по-широки джанти с гуми... Звучи обещаващо и нямах търпение да се видим на живо.

За огромен късмет запознанството с BMW M2 се случи на легендарната писта Hungaroring. Място, на което са карали Аертон Сена, Нелсън Пике, Ален Прост, Михаел Шумахер... Привилегия!

В момента, в който приключи брифинга, се отвориха вратите на боксовете и на питлейна, където F1 иконите са сменяли гуми и са се радвали на победите си, като видях подредени 20 броя М2-ки. Групите са разпределени и е време... Време е да разберем дали може М235i на допинг да бъде добър автомобил за забавление. Казвам за забавление, защото M2 Coupe не е най-функционалният, нито най-икономичният автомобил. Той има само една цел - да кара собствениците си да се усмихват! И така, ето какво ме накара да се усмихвам:

Започваме със запалване на двигателя. С колегата, с когото сме тандем, се споглеждаме опулено. Звукът е готин и се усеща натурален. Не идва през високоговорителите чрез "актив саунд дизайн" системата. Всичко е подредено логично в типичен BMW-стил. Няма изненади. Отиваме на режим Sport + и чакаме следваща команда.

Ускорение от място. Всички 20 броя М2-ки, които бяха организирани за представянето, разполагаха със 7-степенната DKG автоматична трансмисия, гепена директно от М3/М4. Това от една страна е добре, защото с нея ускорението до 100 км/ч от място става за 4.2 сек (4.4 при идеални условия с механична трансмисия). Със сложна комбинация от натискане на бутони активирам лаунч контрол функцията, чиито обороти могат да бъдат регулирани посредством бутоните за круиз контрола. При първото ускорение на лицето ми се открояват широко отворените очи и отброявам 9 секунди до първото си премигване.

Мощността, достигаща до задните колела, е произведена от N55 (да не се бърка със S55 от М3 и М4) двигател с работен обем 3-литра. Той разполага (само) с един турбо компресор и развива 370 к.с. и 500 Nm от 1450 до 4750 об/мин при оувърбууст. Същият агрегат може да бъде видян и при новото BMW X4 M40i, но с леко занижена мощност заради ZF-трансмисията.

Спиране. За убиването на вече развитата скорост натискам педала рязко и до долу. Моментално започваме спиране, което е изненадващо бързо, като се имат предвид стандартните Pilot Super Sport гуми в почти течно състояние, заради топлината. След няколко подобни интензивни спирания дойде и бръмченето в дисковете, породено от високата температура, но интересното е, че в нито един момент спирачният педал не промени височината и функцията си. Все пак спирачките също са заимствани директно от М3/М4. За момента се предлагат само двукомпонентните стоманени дискове, но най-вероятно съвсем скоро ще има и карбон-керамична опция.

Поведение в завой. М2 купе "краде" още нещо важно от по-големите М3 и М4 - предния и задния мостове. Важни са, защото са респективно с 55/80 мм по-широки от тези на М235i. Сами се досещате, че така центърът на тежестта "слиза", има повече място за "гуми с джанти" и крайният резултат ще е повече послушание при агресивни команди. Ако трябва да съм честен, очаквах, че М2 ще се справя трудно с контролирането на мощността при излизането от завой, но активният М-диференциал (умен компютърен блокаж) преразпределя мощността и "заключва" до 100% за части от секундата. Комбинацията от размери на гуми, джанти, диференциал и ширина на следата правят задницата истински закована.

Обратно на очакванията, пък, предницата се оказва по-неподготвена. Не, не е зле, но при прогресивно увеличаване на скоростта в завоя, тя първа се оказва безпомощна. Може би тези 55 мм са недостатъчни...

С опознаването на автомобила и трасето, започнах да ставам все по-уверен и по-бърз. За това определено ми помагаше комуникацията с М2 и по-скоро информацията, която получавах от педалите и волана. Мъникът се оказа по-общителен от очакваното. И все пак, израженията на лицата ни съчетават усмивка с изненада, лек уплах и след това още по-широка усмивка.

Ниво на оборудване и функционалност. Тук ще съм по-кратък. BMW 2 купе се оказа с привлекателен външен вид. А М2 е още по-очеприятна, заради големите спирачки, джанти, гуми, калници, агресивните брони, четирите ауспухови тръби, въздухозаборниците и т.н. Липсват само едни по-нестандартни огледала, за да се достигне пълната промяна. В интериора и екстериора няма много избор при конфигуриране, което означава, че няма какво толкова да объркам при поръчката. Избирам между четири екстериорни цвята, един интериорен, едни джанти, ръчна или механична трансмисия. Другото са дреболии.

И между другото в края на конфигурирането се калкулира сума, доближаваща се до 123000 лв, което е с около 60,000 по-малко от цената на М4. Бих предпочел М2, а рестото ще превърна в 20000 литра бензин от "скъпия" и няколко чифта гуми. За да съм усмихнат за много дълго време.