Защо твърдото окачване води до по-малко сцепление (видео)

Една от най-честите модификации за желаещите да направят характера на автомобила си по-спортен е поставянето на по-твърди пружини и интегрирането на изцяло по-твърдо окачване. Със сигурно сте чували някой приятел, който с гордост обяснява как е натрошил камъните в бъбреците само с едно кръгче в квартала - цената за това да имаш "спортно" окачване. Има ли логика обаче в това в реалния свят, извън суперспециализираната сфера на болидите от Формула 1 например? И да, и не. Всъщност, оказва се, че това е един от най-неразбраните казуси, свързани с тунинга на автомобили.

Математически ще разберем защо от Джейсън Фенски от Engeneering Explained във видеото. Преди това обаче ще обясним с думи прости защо твърдото окачване не е най-добрият приятел, когато става въпрос за нормалното шосе, а не за много гладка и добре асфалтирана автомобилна писта.

Първо - каква е точната функция на пружините? Те са основно две - да осигурят контакта на гумите с асфалта и да предостави нужния комфорт на пътниците на автомобила. Когато се появи дупка, пружината натиска гумата в нея, за да запази сцепление. И обратното - когато под колата се окаже неравност, например "лежащ полицай", пружината позволява ход на колелото нагоре, без това да се отразява твърде много на цялото купе.

А сега си представете какво поведение на пътя ще има автомобил с напълно твърдо окачване, без пружини и амортисьори. При всяка неравност колелата ще губят контакт с настилката и ще разчитат единствено на гравитацията да ги върне обратно на асфалта. Истната е, че по-мекото окачване се адаптира много по-бързо към всякаква промяна на терена, каквато има и на най-добре изградения път. Разбира се, това не означава и другата крайност, като за всеки автомобил има определен максимален коефициент, който съчетава най-добре управлението и комфорта.

И веднага ще попитате - като разбираме толкова, защо състезателните машини са с твърдо окачване? А ние веднага ще обясним - аеродинамика. Нека вземем пример с болидите от Формула 1. Притискането към асфалта от аеродинамичния пакет е огромно, като дори при не много висока скорост се равнява на тегло, по-голямо от това на самия автомобил. Изчислено е, че притискането е толкова сериозно, че при скорост от едва около 150 км/ч болидът спокойно би могъл да се движи по тавана с главата на пилота надолу, преодолявайки гравитацията.

Ако си представим сега нормален автомобил, върху когото сложим още един, какво мислите, че ще се случи с едно по-меко окачване на долната машина? Правилно - просто ще клекне. Именно поради това болидите от Формула 1 имат нужда от максимално твърдо окачване, за да не бъде натисната към асфалта колата от собствената и аеродинамика. Освен това тези прецизни машини оперират оптимално при строго определена височина от настилката, а твърдото окачване намалява възможностите за промяна на височината. Повечето хора мислят, че основната причина е накланянето на самия болид. Да, това също има някакво значение, но реално този фактор е изключително маргинален в сравнение с горните два.

Освен това не всички спортни автомобили са с твърдо окачване. Достатъчно е само да споменем за рали автомобилите, които позволяват невероятна амплитуда на хода на колелото именно, за да бъде осигурено максимално сцепление на неравния терен.

Можем да дадем пример и от реалния свят с Dodge Viper и Dodge Challenger Demon. При първия колкото по-сериозен аеродинамичен пакет поръчате, толкова по-твърдо окачване ще попучите с автомобила си. Не така обаче стоят нещата при подготвения за драг Demon. Там окачването е много меко, а причината вече трябва да Ви е ясна - търси се максимално сцепление за възможно най-добро управление при зверското ускорение.