Еволюцията на автономните технологии на пътя е сочена едва ли не като панацея срещу смъртността там. Нека не се лъжем, това не е проблем само в България. Само за 2016 година в САЩ на пътя са загинали над 40 000 души, а в пъти повече са ранени.

Наскоро от Uber бяха принудени да прекратят за кратко тестовете си на автономни таксита, когато подобен тестов автомобил стана участник в катастрофа. За щастие никой не пострада сериозно, но компанията прекрати тестовете си в Аризона, Сан Франциско и Питсбърг и ги поднови едва, когато стана ясно, че вината е била на шофьора на другата кола, участваща в инцидента.

По-добър шофьор ли е компютърът? Най-вероятно да, колкото и да не ни се иска да признаем. Факт е, че над 90% от катастрофите са в следствие на човешка грешка. Вероятно човек може да реагира много по-бързо при екстремна ситуация. В същото време обаче компютърът просто ще направи всичко възможно да не се стига до такава ситуация, за да трябва да реагира аварийно.

Автономките имат противници и поддръжници, както всяка нова технология. Има обаче един аспект, за който едва ли сте се замислили - донорството. Колкото и жестоко да звучи, смъртта на един може да бъде живот за друг. Доста сериозен процент от донорите, поне в България, са хора, загинали при катастрофи. А списъците с чакащите непрекъснато се увеличават.

Естествено, това не прави смъртта на пътя по-приемлива или дори в малка степен препоръчителна. Просто отбелязваме, че реално намалената смъртност в следствие на автономните технологии, доколкото това е една от основните им цели, е намаляване на източниците за донорство. Имаме обаче сериозни подозрения, че до момента, в който автономките станат масови и започнат наистина да намаляват смъртността, науката може и да е успяла да достигне до лабораторно възпроизводство на основни органи, които да заменят истинските донори.