Малко след 9:30 ч. сутринта стартира първият ден на състезанието и дойде ред на сериозно офроуд шоу, подплатено с комбинация от предизвикателни препятствия и разнородни четириколесни машини.Тази година пред трудния терен се изправят 36 екипажа – 16 са в категория „Стандартен“ за почти заводски всъдеходи, 12 са записаните за по-свободния клас „Модифициран“, а останалите 8 се включват в класа на най-дивите машини, именно „Прототип“.

И докато състезанието вреше и кипеше по стръмните склонове, събралите се стотици зрители не изпускаха и момент от екшъна, придвижвайки се постоянно от зона на зона, където да гледат, ръкопляскат и не на последно място – да дават съвети на пилотите и навигаторите.

Предимно методично и умело, на моменти с изблици на емоция и  „удряне“ на прекъсвача, водачите се изкачваха и спускаха из очертаните врати и зони с джипките си. Не лиспваха и моменти, в които гравитацията надделява и е време да се намеси колега пилот, който да изтегли преобърнат противник. Последната дума в интерес на истината не е най-точната такава, защото между екипажите има явно добри чувства. 

Същевременно интересните гледки бяха не само в действие, но и сред тълпата, където вниманието привличат чудовищни пълноприводни автомобили като най-ненормалното BMW Серия 5, което ще видите някъде. Този „баварец“, разбира се, няма много общо с лимузината, която ви примигва от километър с дългите светлини на магистралата.

Проблемно тази година се оказва финансирането, като единственият спонсор зад състезанието е PowerWinch. Подкрепа е трябвало да бъде получена и от община Кнежа, но това така и не се случва, споделят организаторите. В резултат организацията се държи на почти символичната такса за участие от 50 лева и голямо количество ентусиазъм.

В неделя екипажите продължават с прибавени нови зони, а в края на състезателния ден ще бъдат излъчени и победителите.

Следващото събитие в календара на Траялен шампионат 4х4 Есктрийм ще се проведе в Русе на 24 и 25 юни. Последните два кръга за годината са в Зверино на 26 и 27 август и в Лясковец на 30 септември и 1 октомври.

Повече за Траялен шампионат 4х4 Есктрийм 2017 можете да научите във Форума OFFRoad-Bulgaria 

Машината от снимките е била купена от американски ентусиаст преди много години. Той прекарал около десетилетие, събирайки всяка оригинална част, до която успее да се добере. Проблеми със здравето обаче го накарали да изостави проекта си преди да започне самата работа по него.

Впоследствие джипът попада в ръцете на частен колекционер, след което идва в гаража на FJ Company. По това време купето било силно ръждасяло, но напълно оригинално. Оригиналният двигател и оригиналната скоростна кутия били все още на борда, а огромният инвентар от педантично опаковани и описани части, който вървял заедно с колата, съдържал всичко необходимо за възстановяването й до първоначалното перфектно състояние.

С оглед на видното от снимките, дори бихме казали, че състоянието на този FJ45LV е по-добро от това, в което машината е излязла от завода. Въпреки че FJ Land Cruiser моделите са по-здрави от ядрени бункери, качеството на сглобката и дребните детайли никога не са били тяхна силна страна, дори по тогавашните стандарти. Все пак те са били използвани за работни коне. Именно това е и най-голямата заслуга на FJ Company при послединя им проект – изпипали са всичко до последния детайл.

Колекционер от Дубай е купил машината от реставраторите, но тя все още може да бъде видяна в шоурума на компанията в Маями, Флорида, след което ще бъде показана на тунинг салона SEMA в Лос Анджелис.

Ироничното в историята е, че от FJ Land Cruiser са били произведени повече бройки, отколкото от Land Rover, но сега японският офроуд експерт е далеч по-рядък и ценен. Вероятно ръждата има пръст в това.

Създаването на чудовищната машина, която тежи 7 тона и има невероятни офроуд възможности, отнело на двамата 15 месеца. Резултатът е потресаващ.

Какво точно представлява C303? Накратко, това е транспортьор на пехотни военни части. Той се задвижва от 3.0-литров 6-цилиндров редови двигател на Volvo с един разпределителен вал, който е монтиран зад шофьорската седалка.

Производителите препоръчват максимална скорост от 80 км/ч, което не е много, но за сметка на това C303 може да се движи почти навсякъде. Осите са изместени над центъра на главината, диференциалите могат да бъдат заключени, а скоростите са къси, което в комбинация значи, че Volvo C303 може да преминава над големи препятствия, да излиза от лепкава кал, дълбок сняг, пясък или в каквото там е затънал, както и да се движи с много ниска скорост, без да угасне.

Теглото е точно 2400 килограма с празна каросерия.

Проблемът е, че Volvo C303 има голям проблем с охлаждането, което го направило твърде непрактичен. Освен това двигателят развива „колосалните“ 117 к.с.

Според информация на Sunday Times, Джим Ратклиф, който е основател на химическия гигант - Ineos – преговаря с Land Rover за връщането на Defender на пазара. Все още не е ясно как точно Ратклиф има намерение да помогне за възобновяване на производството на английския офроуд автомобил – дали възнамерява да закупи интелектуална собственост, оборудване за производство, или и двете.

Не е ясно също така, как Ратклиф ще се справи с инженерните предизвикателства, които стояха пред Land Rover и принудиха компанията да свали класическия Defender от конвейера и да започне да работи по нов модел, който да го замени. Стандартите за вредни емисии и разход на гориво се затягат с всяка изминала година, а моделът е изключително стар като концепция и е нужна постоянна модернизация, за да се справи той с новите правила. Това не е никак лесно, когато става въпрос за ръбато 4х4 с аеродинамичното съпротивление на плевня.

Модернизираният Defender се очаква да се появи през 2018-а или 2019-а година. Новият модел ще бъде проектиран изцяло с идеята да се удовлетворят изискванията за екологичност и разход на гориво, като дизайнерите ще се опитат да запазят духа на Defender от старата школа. Това разбира се, не означава, че няма да има много хора, които ще продължат да тъгуват по отминалите времена.

Именно за тях мисли Ратклиф, който има желанието да възобнови производството на класическия Defender независимо от това, че на пазара ще се предлага неговия по-модерен заместник.

Когато шофьорът я избере, трансмисията преминава на по-високо предавателно число в режим 4х4, системата за контрол на сцеплението и стабилността Advance Trac допуска по-големи волности, реакцията на педала на газта се изостря, а скоростната кутия започва да работи при по-високи обороти и преминава през предавките по-бързо. Всичко това е рецепта за перфектно високоскоростно приключение в пустинята.

Когато шофьорът задържи педала на газта до долу, гигантския пикап започва да се пързаля като състезателна офроуд машина, както се вижда във видеото по-долу.

Заедно със стандартните режими Normal, Sport, Weather и Mud/Sand, Raptor разполага и с режим Rock Crawl. Когато е избран, той активира ниските предавки, обостря Advance Trac системата и оптимизира реакцията на педала на газта и настройките на трансмисията, за да имате пълен контрол върху техничните и трудни за преминаване участъци. Освен това, този режим автоматично включва предната камера, за да видите колко точно е дълбока канавката пред бронята, или колко точно е висока скалата, над която трябва да преминете.

Шофьорите могат да донастроят режимите според конкретните си предпочитания, както и да ги изключат напълно. Последното би било доста смело, имайки предвид, че новият Raptor ще разполага с 3.5-литров EcoBoost V6 двигател с около 500 к.с. и 10-степенна автоматична трансмисия, задвижваща четирите колела.

Само няколко месеца преди Америка да влезе в Първата световна война, двете сестри решават да докажат, че жените могат да бъдат също толкова добри военни куриери и да се справят с лошите климатични условия на мотоциклет, като позволяват по този начин на мъжете да се концентрират в реалните бойни действия. Ако две млади жени могат да оцелеят на мотор в продължение на два месеца по едни от най-примитивните пътища на Америка, какво друго би могло да ги спре?

И така, двете сестри поели на дълго 8850 километра пътешествие. Потеглили от Бруклин на 4 юли, а техни верни спътници били два 1000-кубикови мотоциклета Indian. Двете пристигнали в Калифорния на 8 септември. По време на епичното за тези години пътешествие, двете се изправили срещу торнадо, наводнения и снежни бури. Няколко пъти оставали без гориво, а веднъж и без вода. Последното се случило в пустинята на 160 км западно от Солт Лейк Сити, като се наложило двете млади жени да бъдат спасявани от миньори.

Освен че са първите прекосили Америка на моторно превозно средство, сестри Ван Бюрен са и първите, които изкачват емблематичната планина Пайкс Пийк на мотоциклет. И всичко това двете правят, облечени в кожени панталони и куртки, наподобяващи военна униформа. Сега не звучи особено смело, но не бива да забравяме, че по това време жените в Америка не са имали правото да гласуват.

Въпреки всички усилия, американската армия отхвърля молбите им да бъдат назначени като моторизирани куриери. Вестниците ги хулят, че са си позволили да носят мъжки дрехи, описвайки ги унизително като „домакини във ваканция“. Когато пристигат в Сан Франциско, там не ги посреща никой, за разлика от много други „мъжки“ експедиции по това време. Без да се притесняват от нищо, двете ведната се отправили към Тихуана.

През тази година се навършват 100 години от подвига на сестрите Ван Бюрен. За да почетат постижението им, BMW, Suzuki и възродената компания Indian Motorcycles, спонсорират пътешествие през Америка, което следва плътно трасето, преминато от двете млади жени. Този път обаче, то трябва да бъде покрито за едва 3 седмици.

През 2002 г. Сестрите Аугуста и Аделина Ван Бюрен бяха приети в AMA Hall of Fame, а година по-късно стават част и от Стената на славата на мотоциклетния музей „Стърджис“.

Примерите са десетки, но сега ще обърнем време на един по-специален. Казва се Sidewinder и представлява тестов прототип на високопроходима машина за военни цели, която казва всичко само с името си.

Конструкцията на интересната камионетка е вдъхновена от тялото на мравките. Каросерията е съставена от три части, свързани помежду си с шарнирни връзки. В предната са разположени предния мост и кабината за шофьора и пътниците, в средната са монтирани двигателят и скоростната кутия, а отзад е задната ос и товарното помещение.

Концепцията позволява на Sidewinder да се движи по пресечен терен, без да се преобръща и гумите му винаги да имат контакт с пътя.

GM Sidewinder се появява през далечната 1964 г., когато американският концерн става известен с иновативните си идеи. По това време в развойните центрове на компанията работят едни от най-добрите инженери и дизайнери на планетата. Колкото до Sidewinder, той е дело на Вик Хайки.

Впоследствие той работи по конструирането на роувъра, с който NASA изследва лунната повърхност. Това прави Хайки както офроуд, така и извънземен експерт.

Причините за разработването на толкова сложна на пръв поглед машина, са две: първо, за да се изследва докъде могат да стигнат офроуд възможностите на армията с колесни машини, а от друга, за да се провери възможно ли е да се създаде машина, чийто двигател да може лесно да бъде подменен в полеви условия.

Sidewinder развива максимална скорост от 96 км/ч на земя, пътният му просвет е 38 см и разполага с 60-градусови ъгли на атака отпред и отзад. В сравнение, сегашният Jeep Wrangler Rubicon има ъгли от 42 градуса отпред и 32 градуса отзад.

Офроуд възможностите на Sidewinder са впечатляващи, но още по-впечатляващо е колко лесно всъщност е да се смени неговият двигател. Прототипът е оборудван с 3.5-литров V8 двигател, окомплектован с двустепенна автоматична трансмисия и тристепенна раздатка. Концепцията обаче позволява, средният модул да бъде подменен с друг много лесно, като по този начин Sidewinder може за минути да се сдобие с турбинен двигател, работещ на метан, или дори безшумен електромотор за изненадваща атака. Според някои източници в интернет, Sidewinder е амфибия, но информацията остава неофициална.

Всъщност, данните за Sidewinder са твърде оскъдни, като това важи и за снимките. Все пак знаем, че повечето заложени в конструкцията на машината части, са взети от други автомобили на американския концерн. С изключение на каросерията, разбира се. Именно този прототип вдъхновява Хайки при разработката на лунния роувър, а впоследствие дизайнерът впряга таланта си във военния джип Humvee, известен още като Hummer.

Под капака му има 3.2-литров TDCi турбодизелов двигател, чиято стандартна спецификация разполага с 200 к.с. и 470 Нм максимален въртящ момент. От M-Sport засега не споделят дали са модифицирали по някакъв начин 5-цилиндровия мотор, но за сметка на това знаем, че той е бил оборудван със спортна изпускателна система с две крайни изпускателни тръби, които би трябвало да осигуряват секси саундтрак.

Като допълнение, новият пикап, който е базиран на версията на Ranger с двойна кабина и 4х4 задвижване, е получил спортно окачване Pedders и 18-инчови алуминиеви джанти, завършени в матово черно. Последните допълват визията на машината, която има раздути калници и по-агресивни брони с пластмасови елементи, издръжливи на надраскване.

Предната решетка се е сдобила с допълнителни лазерни светлини, които осигуряват достатъчно видимост в непрогледния мрак на пустощта.

От M-Sport са доработили и интериора, който почти изцяло е тапициран с висококачествена кожа, като освен това, стъклата са били затъмнени, за да постигнат обитателите му още по-голямо уединение.

Срещу доплащане, M-Sport Ranger може да бъде оборудван с офроуд пакет с монтирани на покрива лазерни фарове и още по-агресивно окачване Pedders, което увеличава клиренса с допълнителни 4.4 сантиметра. Също така, клиентите могат да поръчат пълна защита за долната част на шасито, както и хардтоп за товарното отделение.

Модифицираният от M-Sport Ford Ranger ще влезе в производство през септември и ще се продава в избрани дилърства на марката в Европа.

Интериорът е модифициран и вече е по-луксозен. За да постигнат това, дизайнерите са използвали кафява кожа Nappa, както и Alcantara, с която пък е тапицирана седалката на мотоциклета. С Alcantara е покрит и таванът в интериора, стелката в багажника е кожена, а на предните седалки са тапицирани лога Scrambler.

От MINI отказват да изнесат допълнителна информация за прототипа, но от снимката и името става ясно, че моделът е базиран на серийния Clubman S All4. Това означава, че под капака е монтиран 2.0-литров TwinPower Turbo 4-цилиндров двигател с мощност 189 к.с. и 280 Нм максимален въртящ момент. Той позволява развиването на ускорение от 0 до 100 км/ч за 6.6 секунди, както и на максимална скорост от 225 км/ч.

Clubman All4 Scrambler ще бъде представен по-късно през седмицата на автомобилното изложение Valentino Park Motor Show в Торино.

Петте седалки се сгъват, което отваря куп нови възможности пред потенциалния купувач. Както се вижда на някои от снимките, ако шофьорът е сам, останалите седалки могат да бъдат сгънати и отвореното пространство да послужи за превозване на доста голям товар и екипировка. Полезният товар на по-големия Defender е 793 кг, за разлика от класическия модел, който може да носи само 680 кг.

От компанията предлагат Defender MAX със същите два двигателя, с които може да бъде поръчан и по-малкият му брат. Те носят заводските означения HD8 и HD10 и произвеждат съответно 50 и 72 к.с. Независимо кой от двата изберете, той ще бъде комбиниран с Pro-Torq трансмисия. Ако пък се чудите какво означават цифрите в имената на двигателите, отговорът е съвсем прост – работния обем. HD8 има работен обем от 799.9 куб. см, а HD10 разполага с 976 куб. см. И двата двигателя са V-twin, и двата са Rotax.

Диференциалът с ограничено приплъзване осигурява отлично сцепление, както и голяма гъвкавост. Шофьорът може да избира между няколко режима на работа, сред които 2х4 с отворен заден диференциал, 2х4 със заключен диференциал и същите варианти, но в режим 4х4. Освен това има и режими ECO, Work и Normal в зависимост от конкретните нужди.

Гумите са Maxxis Bighorn с размер 2.0 27-9/14 отпред и 27-11/14 отзад, а джантите са алуминиеви и са боядисани в черно.

Can-Am Defender MAX може да тегли ремарке с тежест 906 кг и има лебедка, която може да дърпа нещо с тегло 2 тона. Спирачното усилие пък идва от 220-милиметрови вентилирани дискове с 2-бутални спирачни апарати.

Подобно на първия старт в Пекин и втория кръг предложи драма до самия край. В последните 10 обиколки четирима пилоти водиха битка за първото място. Изненадващо сред тях не бяха болидите на e.dams, които имаха сериозни проблеми със софтуера на електрическия двигател и пилотите Никола Прост и Себастиян Буеми завършиха съответно 10 и 12.

В крайна сметка Лукас ди Граси видя пръв карирания флаг и все победата, а до него на почетната стълбичка стъпиха Сам Бърд (Virgin) и Робин Фринс (Andretti). Въпреки проблемите си на старта Стефан Сарацен успя да стигне до четвъртата позиция, а грешка в последната обиколка лиши Антонио Феликс да Коща от второто място.

Успехът на Ди Граси го изстреля на първото място в генералното класиране с актив от 43 точки. Втори е Буеми с 35, следван от Бърд с 24.