Когато говорим за автомобилни гуми, трябва да мислим не само за марката и цената, но и за параметрите, които ще осигурят най-добрата производителност за конкретния автомобил. Размерът, сезонът, индексите на товар и скорост – всичко това има значение. Ако търсите надежден източник за покупка, онлайн магазинът на ProGumi предлага богато разнообразие от модели за различни нужди и бюджети.
Много шофьори допускат грешката да избират гуми само по цена или външен вид, без да обърнат внимание на спецификациите, препоръчани от производителя. Тази практика може да доведе до по-бързо износване, по-висок разход на гориво и дори до загуба на контрол в критични ситуации. Затова е важно да се информирате добре преди покупката.
Размерът на гумите е първото нещо, което трябва да проверите. Той е указан в ръководството на производителя и е от решаващо значение за правилното поведение на автомобила на пътя.
Ако изберете по-широки гуми от препоръчаното, може да получите по-добро сцепление, но и по-висок разход на гориво. По-тесните гуми обикновено са по-икономични, но могат да намалят стабилността при високи скорости или при завои.
Винаги проверявайте препоръчания размер в ръководството на автомобила или на стикера, който обикновено се намира на колонката на шофьорската врата.
Неправилният размер може да доведе до ускорено износване на окачването, проблеми с ABS системата или нестабилно поведение на мокър път.
Точният размер е гаранция за безопасност, комфорт и оптимално сцепление при всякакви условия.
Всеки тип гума е създаден за специфични условия. Летните гуми са оптимизирани за по-високи температури и осигуряват стабилност и къс спирачен път на сухо и мокро.
Зимните гуми имат по-мек каучук и специален грайфер, който осигурява сцепление при сняг, лед и студено време.
Всесезонните гуми са удобен компромис, особено ако живеете в район с меки зими и без тежки снеговалежи. Те обаче не могат да се сравняват с чисто зимните при екстремни условия.
Смяната на гуми според сезона може да изглежда като допълнителен разход, но всъщност удължава живота на всеки комплект и гарантира безопасност.
Правилният избор зависи от климата, стила на шофиране и бюджета, с който разполагате.
Маркировките съдържат информация за размера, товарния и скоростния индекс, сезона, както и датата на производство.
Например 205/55 R16 91V означава: ширина – 205 мм, височина на профила – 55% от ширината, радиална конструкция (R), джанта – 16 инча, товарен индекс – 91 и скоростен индекс – V.
Датата на производство се отбелязва с четири цифри – първите две са седмицата, а последните две – годината. Например, 1223 означава 12-та седмица на 2023 година.
Познаването на тези кодове е важно, за да изберете правилната гума и да избегнете покупката на стар или неподходящ модел.
При онлайн поръчка винаги проверявайте тази информация, за да сте сигурни, че получавате актуален продукт.
Редовната проверка на налягането е най-лесният начин да удължите живота на гумите си. Неправилното налягане води до неравномерно износване и по-висок разход на гориво.
Правете баланс и регулиране на геометрията поне веднъж годишно или при забелязване на вибрации и отклонения при движение.
Следете дълбочината на грайфера – за летни гуми минимумът е 1.6 мм, а за зимни – 4 мм.
Съхранявайте гумите на сухо и хладно място, далеч от слънце и източници на топлина, ако ги сваляте извън сезона.
Избягвайте агресивното шофиране, резките спирания и честите удари в бордюри – това значително намалява живота на гумите.
Дори и да изглеждат в добро състояние, гумите стареят и губят своите качества с времето. Препоръчва се смяна на всеки 5–6 години, независимо от пробега.
Износването под минималната дълбочина на грайфера е категоричен знак, че гумите вече не са безопасни.
Пукнатини, издутини и други деформации също налагат незабавна смяна.
При чести вибрации или нестабилност на пътя, проверете гумите и баланса им – възможно е проблемът да изисква нов комплект.
Не забравяйте, че гумите са основният фактор за сцепление и контрол – компромис с тяхната сигурност може да струва скъпо.
Когато говорим за автомобилни гуми, трябва да мислим не само за марката и цената, но и за параметрите, които ще осигурят най-добрата производителност за конкретния автомобил. Размерът, сезонът, индексите на товар и скорост – всичко това има значение. Ако търсите надежден източник за покупка, онлайн магазинът на ProGumi предлага богато разнообразие от модели за различни нужди и бюджети.
Много шофьори допускат грешката да избират гуми само по цена или външен вид, без да обърнат внимание на спецификациите, препоръчани от производителя. Тази практика може да доведе до по-бързо износване, по-висок разход на гориво и дори до загуба на контрол в критични ситуации. Затова е важно да се информирате добре преди покупката.
Размерът на гумите е първото нещо, което трябва да проверите. Той е указан в ръководството на производителя и е от решаващо значение за правилното поведение на автомобила на пътя.
Ако изберете по-широки гуми от препоръчаното, може да получите по-добро сцепление, но и по-висок разход на гориво. По-тесните гуми обикновено са по-икономични, но могат да намалят стабилността при високи скорости или при завои.
Винаги проверявайте препоръчания размер в ръководството на автомобила или на стикера, който обикновено се намира на колонката на шофьорската врата.
Неправилният размер може да доведе до ускорено износване на окачването, проблеми с ABS системата или нестабилно поведение на мокър път.
Точният размер е гаранция за безопасност, комфорт и оптимално сцепление при всякакви условия.
Всеки тип гума е създаден за специфични условия. Летните гуми са оптимизирани за по-високи температури и осигуряват стабилност и къс спирачен път на сухо и мокро.
Зимните гуми имат по-мек каучук и специален грайфер, който осигурява сцепление при сняг, лед и студено време.
Всесезонните гуми са удобен компромис, особено ако живеете в район с меки зими и без тежки снеговалежи. Те обаче не могат да се сравняват с чисто зимните при екстремни условия.
Смяната на гуми според сезона може да изглежда като допълнителен разход, но всъщност удължава живота на всеки комплект и гарантира безопасност.
Правилният избор зависи от климата, стила на шофиране и бюджета, с който разполагате.
Маркировките съдържат информация за размера, товарния и скоростния индекс, сезона, както и датата на производство.
Например 205/55 R16 91V означава: ширина – 205 мм, височина на профила – 55% от ширината, радиална конструкция (R), джанта – 16 инча, товарен индекс – 91 и скоростен индекс – V.
Датата на производство се отбелязва с четири цифри – първите две са седмицата, а последните две – годината. Например, 1223 означава 12-та седмица на 2023 година.
Познаването на тези кодове е важно, за да изберете правилната гума и да избегнете покупката на стар или неподходящ модел.
При онлайн поръчка винаги проверявайте тази информация, за да сте сигурни, че получавате актуален продукт.
Редовната проверка на налягането е най-лесният начин да удължите живота на гумите си. Неправилното налягане води до неравномерно износване и по-висок разход на гориво.
Правете баланс и регулиране на геометрията поне веднъж годишно или при забелязване на вибрации и отклонения при движение.
Следете дълбочината на грайфера – за летни гуми минимумът е 1.6 мм, а за зимни – 4 мм.
Съхранявайте гумите на сухо и хладно място, далеч от слънце и източници на топлина, ако ги сваляте извън сезона.
Избягвайте агресивното шофиране, резките спирания и честите удари в бордюри – това значително намалява живота на гумите.
Дори и да изглеждат в добро състояние, гумите стареят и губят своите качества с времето. Препоръчва се смяна на всеки 5–6 години, независимо от пробега.
Износването под минималната дълбочина на грайфера е категоричен знак, че гумите вече не са безопасни.
Пукнатини, издутини и други деформации също налагат незабавна смяна.
При чести вибрации или нестабилност на пътя, проверете гумите и баланса им – възможно е проблемът да изисква нов комплект.
Не забравяйте, че гумите са основният фактор за сцепление и контрол – компромис с тяхната сигурност може да струва скъпо.
Тези новоразработени дизелови горива, съдържащи био-компоненти, позволяват значителни икономии на CO2 от 70-95% в сравнение с конвенционалния дизел. Наред със своите действия в областта на електрическата мобилност, Volkswagen доразвива съществуващата гама с двигатели с вътрешно горене. По този начин компанията отговаря на различни нужди на клиентите, като в същото време взема предвид различните в международен план предпочитания за задвижваща система и условия.
Всички модели на Volkswagen с 4-цилиндрови дизелови двигатели (TDI), доставени от края на юни 2021, са одобрени за работа с парафинови дизелови горива в съответствие с европейски стандарт EN 15940. Проф. Томас Гарбе, Ръководител Бензинови и дизелови горива във Volkswagen, обяснява: „Чрез използването на екологично чисти горива в одобрените модели на Volkswagen, ние даваме възможност на клиентите в цяла Европа да намалят значително своите CO2 емисии веднага щом горивото е налично на местно ниво. Например, използването на парафинови горива е разумна допълнителна опция, особено за компании със смесен автопарк, съставен от модели с електрическо и конвенционално задвижване.
Съществува широка гама от различни парафинови горива. Има горива, които се произвеждат от биологични остатъчни и отпадъчни материали като хидротретирано растително масло (HVO), например. Тези растителни масла се превръщат във въглеводород чрез реакция с водород и могат да се добавят към дизеловото гориво във всякакви количества. Те обаче могат да се използват и 100% като гориво.
Растителни масла като рапичното олио също могат да се използват за производството на хидротретирано растително масло, но максимална полза за околната среда се постига само чрез използване на биологични остатъчни и отпадъчни материали като използвано готварско олио, дървени стърготини и др. Биогорива като HVO вече се предлагат на някои пазари и е вероятно техният дял да нарасне до 20-30% на енергийния пазар за автомобилен транспорт в Европа през следващите десет години.

Парафиновите дизелови горива вече могат бъдат открити на някои от пазарите – под различни продуктови обозначения, напр.C.A.R.E дизел, NEXTBTL, HVO. Налични и много по-разпространени са дизеловите горива, които отговарят на изискванията на стандарт EN590, и към които е добавен парафинов дизел, например дизел R33, V-Power дизел, OMV MaxMotion, Aral Ultimate Diesel и др. Тези горива могат да се използват във всички дизелови двигатели, дори и в по-старите двигатели.
Наред с това, в бъдеще на разположение ще бъдат и така наречените e-fuel горива като PtL (Power-to-Liquid – течни въглеводородни горива с използване на възобновяеми енергийни източници). Те се произвеждат от съдържащия се в атмосферата CO2 в процес, захранван с електроенергия от възобновяеми енергийни източници. XtL (X-to Liquid или „Anything to Liquid” – течни въглеродни горива от различни източници на въглерод), GtL (Gas-to-liquid - течни въглеродни горива от притоден газ, метан) и PtL използват възможността за използване на различни суровини за производство на междинен продукт, наречен синтез газ, от който впоследствие чрез процеса на Фишер-Тропш се получава съвместимо със стандартите течно дизелово гориво. В този производствен процес може да се използва излишък от зелена енергия.
Офанзивата на електрическата мобилност на Volkswagen се ускорява значително като част от стратегията ACCELERATE. До 2030 г. компанията планира да увеличи делът на продаваните в Европа електрически автомобили до над 70%. Успоредно с това, паркът от двигатели с вътрешно горене ще бъде систематично допълнително развиван с цел намаляване на емисиите на CO2 и повишаване на ефективността. Volkswagen иска да бъде напълно неутрален по отношение на климата до 2050 г. С „Way to Zero“ целта за 2030 г. е да бъдат намалени емисиите на единица автомобил в Европа с 40% в сравнение с 2018 г. – което означава, че всеки автомобил на Volkswagen тогава ще отделя 17 тона по-малко CO2 средно през целия си жизнен цикъл. Като част от стратегията си ACCELERATE, Volkswagen възнамерява да се превърне в най-желаната марка за устойчива мобилност.
]]>Тези новоразработени дизелови горива, съдържащи био-компоненти, позволяват значителни икономии на CO2 от 70-95% в сравнение с конвенционалния дизел. Наред със своите действия в областта на електрическата мобилност, Volkswagen доразвива съществуващата гама с двигатели с вътрешно горене. По този начин компанията отговаря на различни нужди на клиентите, като в същото време взема предвид различните в международен план предпочитания за задвижваща система и условия.
Всички модели на Volkswagen с 4-цилиндрови дизелови двигатели (TDI), доставени от края на юни 2021, са одобрени за работа с парафинови дизелови горива в съответствие с европейски стандарт EN 15940. Проф. Томас Гарбе, Ръководител Бензинови и дизелови горива във Volkswagen, обяснява: „Чрез използването на екологично чисти горива в одобрените модели на Volkswagen, ние даваме възможност на клиентите в цяла Европа да намалят значително своите CO2 емисии веднага щом горивото е налично на местно ниво. Например, използването на парафинови горива е разумна допълнителна опция, особено за компании със смесен автопарк, съставен от модели с електрическо и конвенционално задвижване.
Съществува широка гама от различни парафинови горива. Има горива, които се произвеждат от биологични остатъчни и отпадъчни материали като хидротретирано растително масло (HVO), например. Тези растителни масла се превръщат във въглеводород чрез реакция с водород и могат да се добавят към дизеловото гориво във всякакви количества. Те обаче могат да се използват и 100% като гориво.
Растителни масла като рапичното олио също могат да се използват за производството на хидротретирано растително масло, но максимална полза за околната среда се постига само чрез използване на биологични остатъчни и отпадъчни материали като използвано готварско олио, дървени стърготини и др. Биогорива като HVO вече се предлагат на някои пазари и е вероятно техният дял да нарасне до 20-30% на енергийния пазар за автомобилен транспорт в Европа през следващите десет години.

Парафиновите дизелови горива вече могат бъдат открити на някои от пазарите – под различни продуктови обозначения, напр.C.A.R.E дизел, NEXTBTL, HVO. Налични и много по-разпространени са дизеловите горива, които отговарят на изискванията на стандарт EN590, и към които е добавен парафинов дизел, например дизел R33, V-Power дизел, OMV MaxMotion, Aral Ultimate Diesel и др. Тези горива могат да се използват във всички дизелови двигатели, дори и в по-старите двигатели.
Наред с това, в бъдеще на разположение ще бъдат и така наречените e-fuel горива като PtL (Power-to-Liquid – течни въглеводородни горива с използване на възобновяеми енергийни източници). Те се произвеждат от съдържащия се в атмосферата CO2 в процес, захранван с електроенергия от възобновяеми енергийни източници. XtL (X-to Liquid или „Anything to Liquid” – течни въглеродни горива от различни източници на въглерод), GtL (Gas-to-liquid - течни въглеродни горива от притоден газ, метан) и PtL използват възможността за използване на различни суровини за производство на междинен продукт, наречен синтез газ, от който впоследствие чрез процеса на Фишер-Тропш се получава съвместимо със стандартите течно дизелово гориво. В този производствен процес може да се използва излишък от зелена енергия.
Офанзивата на електрическата мобилност на Volkswagen се ускорява значително като част от стратегията ACCELERATE. До 2030 г. компанията планира да увеличи делът на продаваните в Европа електрически автомобили до над 70%. Успоредно с това, паркът от двигатели с вътрешно горене ще бъде систематично допълнително развиван с цел намаляване на емисиите на CO2 и повишаване на ефективността. Volkswagen иска да бъде напълно неутрален по отношение на климата до 2050 г. С „Way to Zero“ целта за 2030 г. е да бъдат намалени емисиите на единица автомобил в Европа с 40% в сравнение с 2018 г. – което означава, че всеки автомобил на Volkswagen тогава ще отделя 17 тона по-малко CO2 средно през целия си жизнен цикъл. Като част от стратегията си ACCELERATE, Volkswagen възнамерява да се превърне в най-желаната марка за устойчива мобилност.
]]>


2. 911 SC RS 
И при 911 SC RS причината за същестявуване е хомологация, в този случай за Група Б. Създадени са само 20 бройки, които са 450 кг по-леки от чисто шосейната SC вариация.
1. 356 America Roadster 
Така стигаме до най-ексклузивната кола на компанията. 356 America Roadster е доработка на първото истинско Porshe, предназначена само за Щатите. Създадени са едва 16 екземпляра! На това му се казва рядка машина.
ТУК можете да видите пълното видео, в което Porsche показват ретро колекцията си.



2. 911 SC RS 
И при 911 SC RS причината за същестявуване е хомологация, в този случай за Група Б. Създадени са само 20 бройки, които са 450 кг по-леки от чисто шосейната SC вариация.
1. 356 America Roadster 
Така стигаме до най-ексклузивната кола на компанията. 356 America Roadster е доработка на първото истинско Porshe, предназначена само за Щатите. Създадени са едва 16 екземпляра! На това му се казва рядка машина.
ТУК можете да видите пълното видео, в което Porsche показват ретро колекцията си.
Базиран на първото поколение GS 300 (което от своя страна има доста общо с Toyota Aristo от началото на 90-те), Lexus Landau e компактен седан с четири врати, дизайн на Italdesign Giugiaro и голям V8 под капака.
За създаването на концепцията италианците кръцват близо 60 см от базата на GS 300, но благодарение на хитринки като повдигане на тавана с 5 см и изместване на резервоара под задните седалки салонът си остава все толкова просторен. С други думи идеята е луксът на GS 300 да бъде компактиран.
Но това не е всичко, заради връзките си с Toyota Aristo, хечът се сдобива неговите 4-литров двигател с 249 к.с., система за задвижване на четирите колела и автоматик. Същата конфигурация се предлага и в LS 400.
Ако свалите емблемите на Lexus, надали някой ще познае откъде се е пръкнала симпатичната машина със сериозни възможности и именно в това е част от чарa на Landau. Колкото до самото име, то се завръща през 2011 г., когато белгийските доработчици Carat Duchatelet създават Lexus LS 600h L Landaulet за сватбата на принца Монако Албер II.
]]>Базиран на първото поколение GS 300 (което от своя страна има доста общо с Toyota Aristo от началото на 90-те), Lexus Landau e компактен седан с четири врати, дизайн на Italdesign Giugiaro и голям V8 под капака.
За създаването на концепцията италианците кръцват близо 60 см от базата на GS 300, но благодарение на хитринки като повдигане на тавана с 5 см и изместване на резервоара под задните седалки салонът си остава все толкова просторен. С други думи идеята е луксът на GS 300 да бъде компактиран.
Но това не е всичко, заради връзките си с Toyota Aristo, хечът се сдобива неговите 4-литров двигател с 249 к.с., система за задвижване на четирите колела и автоматик. Същата конфигурация се предлага и в LS 400.
Ако свалите емблемите на Lexus, надали някой ще познае откъде се е пръкнала симпатичната машина със сериозни възможности и именно в това е част от чарa на Landau. Колкото до самото име, то се завръща през 2011 г., когато белгийските доработчици Carat Duchatelet създават Lexus LS 600h L Landaulet за сватбата на принца Монако Албер II.
]]>През 70-те и 80-те години моделната гама на Volvo е доминирана от ъгловати и общо взето непривлекателни коли. Можете да си представите учудването на шведите, когато от дизайнерската къща Bertone им предлагат Tundra. Футуристичният вид се оказва прекален за скандинавците и те отхвърлят идеята на главният дизайнер Марсело Гандини.
Volvo се свързват с Bertone, защото искат нова визия за хечбека 340. Получилата се Tundra използва за основа Volvo 343, включитлелно същия 1,4-литров редови двигател с четири цилиндъра и 70 к.с., предаващ мощността си към задните колела през четиристепенна ръчна трансмисия. Не е съвсем сигурно, но най-вероятно прототипът е бил напълно функциониращ.
Освен високотехнологично дигитално табло, интериорът на Tundra e изпълнен с кожа и създава усещане за лукс и класа.
Както вече казахме, Volvo отхвърлят дизайна. Citroen обаче не го подминават и така с някои изменения през 1982 г. той се превръща в Citroen BX. До 1994 г. французите продават над 2,3 млн. коли. Някой да знае как се казва "прецакахме се" на шведски?
През 70-те и 80-те години моделната гама на Volvo е доминирана от ъгловати и общо взето непривлекателни коли. Можете да си представите учудването на шведите, когато от дизайнерската къща Bertone им предлагат Tundra. Футуристичният вид се оказва прекален за скандинавците и те отхвърлят идеята на главният дизайнер Марсело Гандини.
Volvo се свързват с Bertone, защото искат нова визия за хечбека 340. Получилата се Tundra използва за основа Volvo 343, включитлелно същия 1,4-литров редови двигател с четири цилиндъра и 70 к.с., предаващ мощността си към задните колела през четиристепенна ръчна трансмисия. Не е съвсем сигурно, но най-вероятно прототипът е бил напълно функциониращ.
Освен високотехнологично дигитално табло, интериорът на Tundra e изпълнен с кожа и създава усещане за лукс и класа.
Както вече казахме, Volvo отхвърлят дизайна. Citroen обаче не го подминават и така с някои изменения през 1982 г. той се превръща в Citroen BX. До 1994 г. французите продават над 2,3 млн. коли. Някой да знае как се казва "прецакахме се" на шведски?

Въпреки че не е моторизирана, екзо жилетката носи тежестта на предметите и затова работниците изобщо не ги усещат и не се изморяват.
Идеята за нововъведението хрумва на Франк Почиро, отговарящ за планирането на работата в завода, след като вижда екзоскелети по време на лекция на TED Talks. Той предлага идеята на ръковоството, което я приема.
Засега 30 души са пробвали високотехнологичната жилетка и са останали впечатлени от нея. Според Почиро тя има висок потенциал не само да засили сигурността на работното място, но и да намали умората и подобри удовлетворението на работниците. Занапред планьорът обмисля и моторизирани екзоскелети, които допълнително да увеличат продуктивността.
Идеята на баварците не е съвсем революционна. От миналата година Audi изпробват специален стол във фабриките си в Некарсулм и Инглощат, който също трябва да намали умората на работниците:

Въпреки че не е моторизирана, екзо жилетката носи тежестта на предметите и затова работниците изобщо не ги усещат и не се изморяват.
Идеята за нововъведението хрумва на Франк Почиро, отговарящ за планирането на работата в завода, след като вижда екзоскелети по време на лекция на TED Talks. Той предлага идеята на ръковоството, което я приема.
Засега 30 души са пробвали високотехнологичната жилетка и са останали впечатлени от нея. Според Почиро тя има висок потенциал не само да засили сигурността на работното място, но и да намали умората и подобри удовлетворението на работниците. Занапред планьорът обмисля и моторизирани екзоскелети, които допълнително да увеличат продуктивността.
Идеята на баварците не е съвсем революционна. От миналата година Audi изпробват специален стол във фабриките си в Некарсулм и Инглощат, който също трябва да намали умората на работниците:
На второ място са BMW с 26,8 млрд. долара и така също с 2-процентов ръст, който може да се отдаде на успехите на новата Серия 7 и екологичните i3 и i8. Баварците са следвани от Mercedes-Benz, които са изкачили четири позиции от миналата година заради обновената гама и Е-класата в частност.
На последно място в челната десетка с 4,4 млрд. се подрежда Tesla. Американците изместват Lexus благодарение на повече от успешното представяне на Model 3, което генерира 400 хил. поръчки.
Абсолютното първо място в класацията грабва Google с колосалните 229 млрд. долара и цели 32% увеличени спрямо миналата година. Apple се подрежда на второ място, "ябълката" е само 800 млн. по-назад.
На второ място са BMW с 26,8 млрд. долара и така също с 2-процентов ръст, който може да се отдаде на успехите на новата Серия 7 и екологичните i3 и i8. Баварците са следвани от Mercedes-Benz, които са изкачили четири позиции от миналата година заради обновената гама и Е-класата в частност.
На последно място в челната десетка с 4,4 млрд. се подрежда Tesla. Американците изместват Lexus благодарение на повече от успешното представяне на Model 3, което генерира 400 хил. поръчки.
Абсолютното първо място в класацията грабва Google с колосалните 229 млрд. долара и цели 32% увеличени спрямо миналата година. Apple се подрежда на второ място, "ябълката" е само 800 млн. по-назад.
Audi Quattro
Когато Quattro се появава си на пазара през 1980 г. колите с четири задвижващи колела изобщо не са толкова разпространени, колкото са сега. Това, което доказва на рали сцената, обаче, му запазва почетно място в историята на марката.
Audi R8
Можете да припишете част от успеха на Audi в последни години на визията, особено LED светлините и модерната предна решетка, но истината е една – R8 има огромен принос, тъй като доказа, че четирите пръстена могат да са закачени на истинска суперкола.
Audi R8 LMP
Победа на Льо Ман винаги е огромно постижение, а R8 LMP печели не веднъж, не два, а пет от шестте си участия между 2000 и 2005 г. Няма какво повече да се каже.
Audi RS2 Avant
Днес RS моделите са също толкова разпознаваеми, колкото тези от М-дивизията на BMW или AMG. Колата, с която започва всичко това, е RS2 Avant. Съвместната разработка с Porsche със своя петцилиндров двигател и задвижване на четирите колела е спечелила маси почитатели.
Audi RS5
В началото на века Audi имаше някои от най-красивите коли от всички производители, а А5 е доказаелство за това. Липсва обаче мощността, която да го противопостави Audi с BMW М3. Тогава на помощ идва RS5, което със своите 444 к.с. се доближава опасно близо до бавареца.
Audi RS6 Avant (C6)
Дори е трудно да се повярва, че е възможно кола като C6 весрията на RS6 Avant да влезе в производство. Все пак говорим за комби с V10 двигател на Lamborghini с 571 к.с., който е и по-мощен от този в 10-цилиндровото R8.
Audi S4 (B6)
В днешни дни S4 e конкурент на BMW 340i, но нещата стоят различно с B6 весрията на същия модел, която крие под капака 4,2-литров V8 с 339 к.с., повече и от BMW M3 E46.
Audi TT (8N)
ТТ може и да е базирано на същата платформа като Golf, но само защото е с предно задвижване не означава, че не може да бъде готино.
Auto Union Type C
Ако говорим за готини, не просто красиви или бързи, а готини коли, трябва да погледнем назад във времето. И така стигаме до Auto Union Type C от 30-те. Освен страхотна визия, състезателният автомобил има и средно разположен 16-цилиндров двигател с механичен компресор.
Auto Union Type D

През 1938 г, Type D наследява Type C заради нови правила, които налагат до обема до 3 литра. Заради това новият състезател има само 12 цилиндъра и "само" близо 500 к.с.
Audi Quattro
Когато Quattro се появава си на пазара през 1980 г. колите с четири задвижващи колела изобщо не са толкова разпространени, колкото са сега. Това, което доказва на рали сцената, обаче, му запазва почетно място в историята на марката.
Audi R8
Можете да припишете част от успеха на Audi в последни години на визията, особено LED светлините и модерната предна решетка, но истината е една – R8 има огромен принос, тъй като доказа, че четирите пръстена могат да са закачени на истинска суперкола.
Audi R8 LMP
Победа на Льо Ман винаги е огромно постижение, а R8 LMP печели не веднъж, не два, а пет от шестте си участия между 2000 и 2005 г. Няма какво повече да се каже.
Audi RS2 Avant
Днес RS моделите са също толкова разпознаваеми, колкото тези от М-дивизията на BMW или AMG. Колата, с която започва всичко това, е RS2 Avant. Съвместната разработка с Porsche със своя петцилиндров двигател и задвижване на четирите колела е спечелила маси почитатели.
Audi RS5
В началото на века Audi имаше някои от най-красивите коли от всички производители, а А5 е доказаелство за това. Липсва обаче мощността, която да го противопостави Audi с BMW М3. Тогава на помощ идва RS5, което със своите 444 к.с. се доближава опасно близо до бавареца.
Audi RS6 Avant (C6)
Дори е трудно да се повярва, че е възможно кола като C6 весрията на RS6 Avant да влезе в производство. Все пак говорим за комби с V10 двигател на Lamborghini с 571 к.с., който е и по-мощен от този в 10-цилиндровото R8.
Audi S4 (B6)
В днешни дни S4 e конкурент на BMW 340i, но нещата стоят различно с B6 весрията на същия модел, която крие под капака 4,2-литров V8 с 339 к.с., повече и от BMW M3 E46.
Audi TT (8N)
ТТ може и да е базирано на същата платформа като Golf, но само защото е с предно задвижване не означава, че не може да бъде готино.
Auto Union Type C
Ако говорим за готини, не просто красиви или бързи, а готини коли, трябва да погледнем назад във времето. И така стигаме до Auto Union Type C от 30-те. Освен страхотна визия, състезателният автомобил има и средно разположен 16-цилиндров двигател с механичен компресор.
Auto Union Type D

През 1938 г, Type D наследява Type C заради нови правила, които налагат до обема до 3 литра. Заради това новият състезател има само 12 цилиндъра и "само" близо 500 к.с.
Датата е 23 февруари 2002 г., а италианската писта "Нардо" е огласяна от рева на нещо чудовищно. На асфалта е суперспортният концептуален Volkswagen W12. В продължение на 24 часа немската машина лети около кръглото трасе със средна скорост от 322,9 км/ч. След изминати почти 8000 км равносметката е красноречива. Разбити са 12 рекордна за скорост. 
W12 е любопитен не само заради завидните си постижения, а и защото самото му създаване е изпълнено с не съвсем разбираеми решения. Фердинанд Пиех, мозъкът зад цялата операция, чието име е обвързано и с Bugatti Veyron, настоява колата да използва W12 двигател, който днес може да се приеме като рутинен избор, но не и преди близо 20 години, когато се развива действието. Не е ясно и защо австриецът се спира на система за задвижване на четирите колела, защо с визията се заема Джуджаро с Italdesign и защо целият този труд е хвърлян върху кола, за която се предполага, че ще е просто лъскав концепт. Отговорите са два: Пиех го е направил просто защото може или е бил съвсем наясно, че W12 ще бъде много повече от поредният автомобил за украса на щанда на марката на някой автосалон. 
В крайна сметка са създадени три вариации на модела. Първият W12 от 1997 г. е купе, следвано от роудстър през 1998 г. и W12 Nardo от 2001 г. Началото е сравнително скромно. Тогава 12-цилиндровият мотор е с обем 5.6 и 414 к.с. Това се променя при Nardo, където обемът е увеличен до 6 литра, а мощността скача до 591 к.с. VW твърдят, че ускорението до 100 км/ч отнема само 3,7 секунда, а максималната скорост е 350 км/ч. 
Всички твърдения се доказват на "Нардо". След денонощието, прекарано на италианската писта и изминатите 7749,4 км, немците съобщават, че са разбили с 27,7 км/ч световния рекорд за скорост в рамките на 24 часа, поставен от самите тях със същата кола само броени месеци по-рано. Паднали са 12 класови и още 5 световни рекорда. 
Хвалбите на VW са дръзки, но и заслужени: "Това води до усещането, че 12-те най-важни рекорда за дистанция и време в сегмента за прототипи с атмосферни двигатели до 8000 куб. см - класът на суперспортните модели - се държат от един производител - Volkswagen. Тази ситуация не се е случвала преди", казват гордо германците.
Въпреки че купето W12 не влиза в производство, Пиех оставя сериозна следа във Volkswagen със спорните проекти Phaeton и Touareg. Когато Bugatti става част от групата се появяват и серия концептуални коли с W18 двигатели. Следва придобиване на Bentley, дъщерната Audi купува Lamborghini и Ducati, останалите акции от Porsche също падат в ръцете на VW. Успехът е шеметен, а началото на тази ера е поставено не от друго, а от концептуалния W12. И макар и той най-вероятно да е скрит в някой тъмен гараж, едноименният му двигател остава на служба и в Audi A8, Bentley Continental GT и Flying Spur и VW Phaeton.
Датата е 23 февруари 2002 г., а италианската писта "Нардо" е огласяна от рева на нещо чудовищно. На асфалта е суперспортният концептуален Volkswagen W12. В продължение на 24 часа немската машина лети около кръглото трасе със средна скорост от 322,9 км/ч. След изминати почти 8000 км равносметката е красноречива. Разбити са 12 рекордна за скорост. 
W12 е любопитен не само заради завидните си постижения, а и защото самото му създаване е изпълнено с не съвсем разбираеми решения. Фердинанд Пиех, мозъкът зад цялата операция, чието име е обвързано и с Bugatti Veyron, настоява колата да използва W12 двигател, който днес може да се приеме като рутинен избор, но не и преди близо 20 години, когато се развива действието. Не е ясно и защо австриецът се спира на система за задвижване на четирите колела, защо с визията се заема Джуджаро с Italdesign и защо целият този труд е хвърлян върху кола, за която се предполага, че ще е просто лъскав концепт. Отговорите са два: Пиех го е направил просто защото може или е бил съвсем наясно, че W12 ще бъде много повече от поредният автомобил за украса на щанда на марката на някой автосалон. 
В крайна сметка са създадени три вариации на модела. Първият W12 от 1997 г. е купе, следвано от роудстър през 1998 г. и W12 Nardo от 2001 г. Началото е сравнително скромно. Тогава 12-цилиндровият мотор е с обем 5.6 и 414 к.с. Това се променя при Nardo, където обемът е увеличен до 6 литра, а мощността скача до 591 к.с. VW твърдят, че ускорението до 100 км/ч отнема само 3,7 секунда, а максималната скорост е 350 км/ч. 
Всички твърдения се доказват на "Нардо". След денонощието, прекарано на италианската писта и изминатите 7749,4 км, немците съобщават, че са разбили с 27,7 км/ч световния рекорд за скорост в рамките на 24 часа, поставен от самите тях със същата кола само броени месеци по-рано. Паднали са 12 класови и още 5 световни рекорда. 
Хвалбите на VW са дръзки, но и заслужени: "Това води до усещането, че 12-те най-важни рекорда за дистанция и време в сегмента за прототипи с атмосферни двигатели до 8000 куб. см - класът на суперспортните модели - се държат от един производител - Volkswagen. Тази ситуация не се е случвала преди", казват гордо германците.
Въпреки че купето W12 не влиза в производство, Пиех оставя сериозна следа във Volkswagen със спорните проекти Phaeton и Touareg. Когато Bugatti става част от групата се появяват и серия концептуални коли с W18 двигатели. Следва придобиване на Bentley, дъщерната Audi купува Lamborghini и Ducati, останалите акции от Porsche също падат в ръцете на VW. Успехът е шеметен, а началото на тази ера е поставено не от друго, а от концептуалния W12. И макар и той най-вероятно да е скрит в някой тъмен гараж, едноименният му двигател остава на служба и в Audi A8, Bentley Continental GT и Flying Spur и VW Phaeton.
Концептуалният модел е съвместно дело на Volkswagen, занимаващата се със създаването на уникални купета немска компания Wilhelm Karmann и италианската дизайнерска къща Italdesign. По-голямата част от работата по визията на роудстъра всъщност е поета от Джуджаро, докато Karmann се заемат с платнения покрив.
Cheetah е базиран на Beetle 1600 и по първоначални планове е трябвало да влезе в масово производство. Това разбира се не се случава, което е огромен пропуск, тъй като бюджетният Volkswagen е можел да се позиционира идеално под по-мощното Porsche 914.
По това време Italdesign, както си личи при представеното през 1970 г. VW Tapiro и и при Karmann Cheetah, се фокусира върху ъгловатия външен вид. Друг любопитен елемент от концепта е прозрачният панел на покрива, който може да бъде махнат и прибран между седалките.
Смешният по днешни стандарти двигател с 50 к.с. е нямало да превърне колата в най-бързата на света, но Karmann Cheetah е бил насочен към хората, които са по-заинтересовани от усмивата на лицето си, отколкото от отчетената на таблото скорост.
Концептуалният модел е съвместно дело на Volkswagen, занимаващата се със създаването на уникални купета немска компания Wilhelm Karmann и италианската дизайнерска къща Italdesign. По-голямата част от работата по визията на роудстъра всъщност е поета от Джуджаро, докато Karmann се заемат с платнения покрив.
Cheetah е базиран на Beetle 1600 и по първоначални планове е трябвало да влезе в масово производство. Това разбира се не се случава, което е огромен пропуск, тъй като бюджетният Volkswagen е можел да се позиционира идеално под по-мощното Porsche 914.
По това време Italdesign, както си личи при представеното през 1970 г. VW Tapiro и и при Karmann Cheetah, се фокусира върху ъгловатия външен вид. Друг любопитен елемент от концепта е прозрачният панел на покрива, който може да бъде махнат и прибран между седалките.
Смешният по днешни стандарти двигател с 50 к.с. е нямало да превърне колата в най-бързата на света, но Karmann Cheetah е бил насочен към хората, които са по-заинтересовани от усмивата на лицето си, отколкото от отчетената на таблото скорост.
Но след като първоначалният шок отшумя промените започнаха да изглеждат смислени. Все по-строгите стандарти за вредни емисии и разход на гориво тласкат Porsche, както много други, към принудително пълнене. Няма начин новият 6-цилиндров двигател за 911 да пасне на Boxster, затова е невъзможно двата модела да го споделят. Турбо четворка обаче може да се събере и навява спомени за един от най-ранните състезателни модели на Porsche.
Задвижваното от средно разположен четирицилиндров двигател Porsche 718 RSK се състезава в края на 50-те и началото на 60-те години, като печели множество подиуми и първи места в класа си на писти като „Льо Ман“ и „Себринг“, както и цялостна победа в „Тарга Флорио“ през 1959 г., преди да се включат Фераритата с V12.
С родословно дърво, което може да бъде проследено до първите дни от дългата състезателна история на Porsche, името 718 свързва миналото на Porsche с четирицилиндрови мотори с бъдещето на Boxster. И в това отношение промените изглеждат като подобаващ преход от първите две десетилетия на спортната кола, отговорна за спасяването на марката. Да, спасяване на марката.
Като се има предвид огромният успех на Porsche в днешни дни, лесно е да забравим, че компанията беше близко до банкрут в началото на 90-те години на миналия вече. От 50 хиляди бройки през 1986 г., до 1993 г. годишните продажби падат на 14 хиляди, като само 3 хиляди от покупките са в Щатите. Сред главните причини са колебливата американска икономика и излишно раздутият производствен процес на Porsche, който постепенно покачва цените във възможно най-неподходящия момент.
За да променят ситуацията, Porsche се нуждаят от нов, достъпен модел, който да замени вече остаряващата платформа на 923, 944 и 968. Като вдъхновение фирмата поглежда към успеха, който Mazda постига с MX-5. Представената през 1989 г. Miata доказва, че на пазара има силно търсене на роудстъри. Затова от Щутгарт решават да направят нещо подобно, но по начин на Porsche. За новата кола се предвижда да е с разположен по средната двигател, подобно на 550 Spyder от 50-те.
Като главен инженер по разработката на Boxster работи Ханс-Юрген Вьолер. „Идеята за средно разположен двигател предлагаше висок потенциал за оптимална динамика, той е типичен за спортните коли, затова и беше подходящ за Porsche", казва Вьолер и допълва: „Сегментът на роудстърите се разрастваше когато 986 (заводското наименование на Boxster) бе замислен и разработен, това и се оказа благоприятен момент да навлезем в него“.
От ръководството са съгласни, че компанията се нуждае от сравнително евтин роудстър, но знаят, че трябва да намерят по-ефективен начин за създаване на колата. Така през 1992 г. Porsche се обръщат към бивши инженери на Toyota, за да бъде въведен прецизен японски метод на производство. Философията диктува, че трябва напълно да се елиминира разхищението, да се прави само нужното и то в точно необходимото количество. Това включва и доставките на части. Следвайки тези насоки, Toyota елиминира непостоянството и ниската ефективност, което води до по-висока продуктивност и в крайна сметка по-ниски цени.
По това време производственият процес на Porsche е пълна каша.Според публикувана през 1996 г. статия на „Ню Йорк Таймс“, докато сглобяват кола на инженерите им се налага да ровят из кошове с части и да се катерят по стълби, за да претърсват рафтове. Влиянието от намесата на екипа на Toyota е бързо и очевидно. С внедряване на по-икономични методи Porsche намалява времето, необходимо за сглобяване на една кола от 120 на 72 часа, а броят на допуснатите грешки пада наполовина.
„Препоръките, които получихме от Toyota, и подобренията, които направихме като оптимизирахме производствения процес, доведоха до значителни преимущества“, обяснява Вьолер. „Освен това помогнаха да подобрим конкурентоспособността си на пазара“.
Но започването на пестеливо производство е прието негативно от пуристите. Недоволството е допълнително подхранено и от факта, че 986 и 996, първите 911-ки с водно охлаждане, са разработени едновременно. Двигателите им са почти еднакви, със същия обем и за повечето хора 986 и 996 са напълно идентични. Може би най-осмивани са сравняваните с пържено яйце фарове, които мнозина фенове на марката ненавиждат. И докато Porsche гледат на това взаимодействие като подсилващо позицията на Boxster, за традиционалистите той е евтина кола, която принизява 911. Вьолер, разбира се, не е съгласен.
986 и 996 рамо до рамо
„Да, дизайнът на 986 и 996 беше направен по едно и също време и бяха разработени заедно. Основните компоненти обаче бяха различни. Например 986 имаше три главни уреда на таблото за разлика от петте при 996. Освен това предниците бяха различни, а предното стъкло на 996 бе по-голямо“, казва той.
996 е и значително по-мощен. Все пак Porsche не може да позволи на стартиращия модел да надмине уважавания си и по-скъп събрат. Като се има предвид преимуществото, което поставения централно двигател предоставя над заедно разположения в 911, с достатъчно мощност това е напълно възможно. Затова и през цялото съществуване на Boxster на Porsche им се налага да се постараят да задържат роудстъра на правилното място в моделната гама – зад 911.
Въпреки всичко това Boxster е огромен успех. Между 1996 и 2003 г., преди Cayenne, роудстърът е най-продаваният модел на компанията. А към 2007 г., издигнат от разрастващата се гама, Porsche се превръща в най-печелившия автопроизводител на брой произведен автомобил. Така че, независимо дали го обичате или мразите, Boxster изпълнява функцията си и при това докато се придържа към основните принципи на Porsche.
“Главните ми цели бяха да доставя максимална емоция, удоволствие от шофирането и динамика. Фактът, че Boxster е смятан за мерило в сегмента си и е получил множество международни признания, е много удовлетворяващ“, заявява гордо инженерът.
Концептуалният Boxster дебютира на автосалона в Детройт през 1993 г. Колата с дизайн на Харм Лагай напомня за 550 Spyder (на който е базиран 718 RSK) и отразява еволюционната натура на стайлинга на Porsche. Съчетание от димите boxer (заради конфигурацията на двигателя) и roadster (тъй като е двуместен кабриолет), името Boxster веднага разпалва въображението на ентусиастите. Porsche превръща това разпалване в огромен пожар като обещава да запази визията на концепта при навлизането му на пазара.
Концептуалният модел от 1993 г.
Три години по-късно, този път в заводска версия, Boxster прави официалния си европейски дебют с минимални изменения. Освен първият нов модел от 18 години, 986 е и само шестият в историята на компанията (след 356, 911, 914, 924 и 928). На американците им се налага да почакат до 1997 г., но след като най-накрая пристига, Boxster e приветстван топло.
Porsche Boxster от 1997 г.
Оригиналният Boxster е със сухо тегло 1250 кг и се задвижва от 2,5-литров алуминиев двигател с 201 к.с. и 245 Нм въртящ момент. Оборотите са ограничени до 6700. Има два горно разположени разпределителни вала, четири клапана на цилиндър и маслена система със сух картер. Стандартното оборудване включва 5-степенна ръчна трансмисия, а Tiptronic S автоматик със същия брой предавки и бутони за смяната им е опция.
През 2000 г. Boxster получава първите подобрения. Отговаряйки на призивите за повече мощност, инженерите увеличават обема на двигателя до 2,7 литра и така се стига до 217 к.с. и още по-важно – нарастване на въртящия момент, който подобрява работата в ниски обороти.
Пак през 2000 г. пристига и още по-спорният Boxster S с 6-степенна ръчна скоростна кутия и 3,2 -литров двигател с 250 к.с. и 305 Нм въртящ момент. Заради подобреното окачване и 17-инчови джанти от 996 Boxster S се справя по-уверено в завоите. Спирането също е подобрено с монтиране на спирачки от Carrera. По-големият агрегат налага и допълното охлаждане, затова се добавя трети радиатор и се появяват вече асоциираните с модела отвори в бронята. Двойният ауспух също го различава от стандартния Boxster.
Porsche Boxster от 2001 г.
До 2003 г. Porsche продава над 120 хиляди бройки Boxster и получава почти всеобщо признание. За да се пребори с конкуренцията в лицето на Mercedes-Benz SLK и BMW Z3, немците увеличават мощността на 2,7-литровия двигател до 225 к.с., а на Boxster S – до 258 к.с. Базовият модел получава окачването от S, а за да се запази преднината му спортният модел е оборудван с по-дълги и дебели анти-ролбарове. И двете модификации застават на по-леки джанти.
Като край на първото поколение Boxster през 2004 г. Porsche предлагат Boxster с 265 к.с., посветен на 50-годишнината на 550 Spyder. Направени са 1953 коли (число, съвпадащо с годината, в която 550 Spyder дебютира на изложението в Париж), с боя сив металик, кафяв кожен интериор, спортна изпускателна система и М030 пакет за окачването.
Юбилейният Boxster 550 Spyder
Второто поколение Boxster, наречено 987, е показано на автосалона в Париж през 2004 г. преди да се появи на пазара на следващата година. То е подобрено по всевъзможни начини. Външният вид е по-сериозен заради уголемените въздуховоди, необходими за подсиления двигател. Калниците с по-изразени линии са взаимствани от Carrera GT. Базовият 987 произвежда 240 к.с. От 2,7-литровия си боксеров шестак, докато двигателят с обем 3200 куб. см. в Boxster S е с мощност 280 к.с. Сред подобренията са и такива на окачването, включително използването за пръв път на Porsche Active Suspension Management.
Boxster, модел oт 2005 г.
Към този момент Boxster е смятан за успешен, но някои от приложените мерки за икономия изиграват лоша шега. Ранната версия на общия между 986 и 996 мотор М96 има рядко срещан, но катастрофален проблем с лагерите, който подкопава репутацията на двете коли. Клиентите също така са недоволни от ниското качество на използваната в интериора пластмаса. За да разсеят оплакванията, Porsche реагират като слагат седалки от 911 и променят волана и таблото.
Boxster, модел от 2007 г.
Година след успеха на второто поколение на Boxster дебютира и Cayman S с твърд покрив, 3,4-литров боксеров двигател и система за променлив тайминг на клапаните VarioCam. Тази система достига до Boxster S през 2007 г. и повишава мощността на двигателя му до 245 коня.
Ако сте чели внимателно досега, най-вероятно сте забелязали, че Boxster S е предвестник на сериозни промени. В този случай Boxster RS 60 Spyder от 2008 г.бележи повратна точка в историята на 987. Това е първият Boxster, който преминава границата от 300 к.с., по-конкретно става дума за 303 коня.
Boxster, модел от 2009 г.
Заради по-евтини конкурентни модели с над 300 к.с. като Nissan 350Z, за 2009 г. на Porsche отново се налага да подобрят Boxster. Това става с директно впръскване на горивото, седемстепенна PDK трансмисия с двоен съединител и увеличаване на обема на двигателя до 2,9 л. Така базовият Boxster достига 255 к.с. и по този начин надминава оригиналния Boxster S. S моделът за същата година запазва своя двигател с обем 3.4, но мощността му е повишена до 310 к.с.
След като Porsche пробват почти всичко на платформата на 987, на изложението в Лос Анджелис през 2009 г. те представят лекия Spyder с 320 к.с. Той започва да се продава от 2011 г., а диетата е постигната с премахване на механизма за сваляне на покрива, аудио системата, жабката и дори вътрешните дръжки вратите. Освен това помага и употребата на алуминий и карбон в различни части на колата. За разлика от други Spyder модели, Boxster е считан за обикновен заводски. Но отново носи със себе си промяна.
Boxster, модел 2013 г.
За 2013 г. Porsche пускат Boxster под означението 981. Намален е разходът на гориво, теглото е по-ниско, окачването е подобрено. Изменена е и визията. Стандартният 981 за пръв път получава 6-степенна скоростна кутия. Двигателят е с намален до 2,7 литра обем, но мощността му скача до 265 к.с. 3,4-литровият мотор на Boxster S е преработен и развива 315 к.с.
Две години по-късно се появява още по-бързият Boxster GTS и със своите 330 коня напълно засенчва конкуренцията. Външният му вид се отличава с различни предница и задница с черни елементи, 20-инчови джанти и освежен интериор.
Boxster GTS, модел 2015 г.
И точно когато всички предполагаха, че са видели върховния Boxster, Porsche изненадват с 981 Spyder. Подобно на 987 Spyder от 2011 г., 981 се изтъква с по-ниско тегло. Освен това е оборудван с най-големия двигател, слаган някога в Boxster - 3.8 от Carrera S с 375 к.с., които позволяват максимална скорост от 290 км/ч. В комплект с него е пипнато и окачването, кормилната уредба е от 911 Turbo, а спирачките от Carrera S. Boxster винаги е гонил мощността на 911 и в този момент, представляващ нещо като лебедова песен за шестцилиндровия роудстър, Porsche успяват да впечатлят.
И така се връщаме към пристигащия през 2017 г. 718 Boxster. Край на шестаците, идва ред на четирицилиндровите боксери. Базовият модел 718 е с 2-литров мотор с 300 к.с. и 380 Нм въртящ момент. Boxster S вади 350 коня и 418 Нм от двигател с обем 2,5 литра. И двата двата агрегата произвеждат по 35 к.с. повече от шестцилиндровите, които заменят.
Новият 718 Boxster за 2017 г.
Няма спор по въпроса – ревящите боксери с шест цилиндъра ще липсват на мнозина, но новият Boxster ще бъде по-самостоятелен като модел и най-вероятно ще се докаже като перфектна конфигурация, макар и значението му е редиците на Porsche да е отслабнало.
Може да е иронично, но колата, която преди време спаси Porsche, сега е сред най-слабо продаващите се модели на марката. Промени в търсенето означават, че роудстърът е надминат не само от Cayenne, но и от големия си брат – 911. Но Porsche процъфтява като компания и няма нищо общо с времената, в които се бори за оцеляване и решава, че е необходим точно роустър със средно разположен мотор.
]]>Но след като първоначалният шок отшумя промените започнаха да изглеждат смислени. Все по-строгите стандарти за вредни емисии и разход на гориво тласкат Porsche, както много други, към принудително пълнене. Няма начин новият 6-цилиндров двигател за 911 да пасне на Boxster, затова е невъзможно двата модела да го споделят. Турбо четворка обаче може да се събере и навява спомени за един от най-ранните състезателни модели на Porsche.
Задвижваното от средно разположен четирицилиндров двигател Porsche 718 RSK се състезава в края на 50-те и началото на 60-те години, като печели множество подиуми и първи места в класа си на писти като „Льо Ман“ и „Себринг“, както и цялостна победа в „Тарга Флорио“ през 1959 г., преди да се включат Фераритата с V12.
С родословно дърво, което може да бъде проследено до първите дни от дългата състезателна история на Porsche, името 718 свързва миналото на Porsche с четирицилиндрови мотори с бъдещето на Boxster. И в това отношение промените изглеждат като подобаващ преход от първите две десетилетия на спортната кола, отговорна за спасяването на марката. Да, спасяване на марката.
Като се има предвид огромният успех на Porsche в днешни дни, лесно е да забравим, че компанията беше близко до банкрут в началото на 90-те години на миналия вече. От 50 хиляди бройки през 1986 г., до 1993 г. годишните продажби падат на 14 хиляди, като само 3 хиляди от покупките са в Щатите. Сред главните причини са колебливата американска икономика и излишно раздутият производствен процес на Porsche, който постепенно покачва цените във възможно най-неподходящия момент.
За да променят ситуацията, Porsche се нуждаят от нов, достъпен модел, който да замени вече остаряващата платформа на 923, 944 и 968. Като вдъхновение фирмата поглежда към успеха, който Mazda постига с MX-5. Представената през 1989 г. Miata доказва, че на пазара има силно търсене на роудстъри. Затова от Щутгарт решават да направят нещо подобно, но по начин на Porsche. За новата кола се предвижда да е с разположен по средната двигател, подобно на 550 Spyder от 50-те.
Като главен инженер по разработката на Boxster работи Ханс-Юрген Вьолер. „Идеята за средно разположен двигател предлагаше висок потенциал за оптимална динамика, той е типичен за спортните коли, затова и беше подходящ за Porsche", казва Вьолер и допълва: „Сегментът на роудстърите се разрастваше когато 986 (заводското наименование на Boxster) бе замислен и разработен, това и се оказа благоприятен момент да навлезем в него“.
От ръководството са съгласни, че компанията се нуждае от сравнително евтин роудстър, но знаят, че трябва да намерят по-ефективен начин за създаване на колата. Така през 1992 г. Porsche се обръщат към бивши инженери на Toyota, за да бъде въведен прецизен японски метод на производство. Философията диктува, че трябва напълно да се елиминира разхищението, да се прави само нужното и то в точно необходимото количество. Това включва и доставките на части. Следвайки тези насоки, Toyota елиминира непостоянството и ниската ефективност, което води до по-висока продуктивност и в крайна сметка по-ниски цени.
По това време производственият процес на Porsche е пълна каша.Според публикувана през 1996 г. статия на „Ню Йорк Таймс“, докато сглобяват кола на инженерите им се налага да ровят из кошове с части и да се катерят по стълби, за да претърсват рафтове. Влиянието от намесата на екипа на Toyota е бързо и очевидно. С внедряване на по-икономични методи Porsche намалява времето, необходимо за сглобяване на една кола от 120 на 72 часа, а броят на допуснатите грешки пада наполовина.
„Препоръките, които получихме от Toyota, и подобренията, които направихме като оптимизирахме производствения процес, доведоха до значителни преимущества“, обяснява Вьолер. „Освен това помогнаха да подобрим конкурентоспособността си на пазара“.
Но започването на пестеливо производство е прието негативно от пуристите. Недоволството е допълнително подхранено и от факта, че 986 и 996, първите 911-ки с водно охлаждане, са разработени едновременно. Двигателите им са почти еднакви, със същия обем и за повечето хора 986 и 996 са напълно идентични. Може би най-осмивани са сравняваните с пържено яйце фарове, които мнозина фенове на марката ненавиждат. И докато Porsche гледат на това взаимодействие като подсилващо позицията на Boxster, за традиционалистите той е евтина кола, която принизява 911. Вьолер, разбира се, не е съгласен.
986 и 996 рамо до рамо
„Да, дизайнът на 986 и 996 беше направен по едно и също време и бяха разработени заедно. Основните компоненти обаче бяха различни. Например 986 имаше три главни уреда на таблото за разлика от петте при 996. Освен това предниците бяха различни, а предното стъкло на 996 бе по-голямо“, казва той.
996 е и значително по-мощен. Все пак Porsche не може да позволи на стартиращия модел да надмине уважавания си и по-скъп събрат. Като се има предвид преимуществото, което поставения централно двигател предоставя над заедно разположения в 911, с достатъчно мощност това е напълно възможно. Затова и през цялото съществуване на Boxster на Porsche им се налага да се постараят да задържат роудстъра на правилното място в моделната гама – зад 911.
Въпреки всичко това Boxster е огромен успех. Между 1996 и 2003 г., преди Cayenne, роудстърът е най-продаваният модел на компанията. А към 2007 г., издигнат от разрастващата се гама, Porsche се превръща в най-печелившия автопроизводител на брой произведен автомобил. Така че, независимо дали го обичате или мразите, Boxster изпълнява функцията си и при това докато се придържа към основните принципи на Porsche.
“Главните ми цели бяха да доставя максимална емоция, удоволствие от шофирането и динамика. Фактът, че Boxster е смятан за мерило в сегмента си и е получил множество международни признания, е много удовлетворяващ“, заявява гордо инженерът.
Концептуалният Boxster дебютира на автосалона в Детройт през 1993 г. Колата с дизайн на Харм Лагай напомня за 550 Spyder (на който е базиран 718 RSK) и отразява еволюционната натура на стайлинга на Porsche. Съчетание от димите boxer (заради конфигурацията на двигателя) и roadster (тъй като е двуместен кабриолет), името Boxster веднага разпалва въображението на ентусиастите. Porsche превръща това разпалване в огромен пожар като обещава да запази визията на концепта при навлизането му на пазара.
Концептуалният модел от 1993 г.
Три години по-късно, този път в заводска версия, Boxster прави официалния си европейски дебют с минимални изменения. Освен първият нов модел от 18 години, 986 е и само шестият в историята на компанията (след 356, 911, 914, 924 и 928). На американците им се налага да почакат до 1997 г., но след като най-накрая пристига, Boxster e приветстван топло.
Porsche Boxster от 1997 г.
Оригиналният Boxster е със сухо тегло 1250 кг и се задвижва от 2,5-литров алуминиев двигател с 201 к.с. и 245 Нм въртящ момент. Оборотите са ограничени до 6700. Има два горно разположени разпределителни вала, четири клапана на цилиндър и маслена система със сух картер. Стандартното оборудване включва 5-степенна ръчна трансмисия, а Tiptronic S автоматик със същия брой предавки и бутони за смяната им е опция.
През 2000 г. Boxster получава първите подобрения. Отговаряйки на призивите за повече мощност, инженерите увеличават обема на двигателя до 2,7 литра и така се стига до 217 к.с. и още по-важно – нарастване на въртящия момент, който подобрява работата в ниски обороти.
Пак през 2000 г. пристига и още по-спорният Boxster S с 6-степенна ръчна скоростна кутия и 3,2 -литров двигател с 250 к.с. и 305 Нм въртящ момент. Заради подобреното окачване и 17-инчови джанти от 996 Boxster S се справя по-уверено в завоите. Спирането също е подобрено с монтиране на спирачки от Carrera. По-големият агрегат налага и допълното охлаждане, затова се добавя трети радиатор и се появяват вече асоциираните с модела отвори в бронята. Двойният ауспух също го различава от стандартния Boxster.
Porsche Boxster от 2001 г.
До 2003 г. Porsche продава над 120 хиляди бройки Boxster и получава почти всеобщо признание. За да се пребори с конкуренцията в лицето на Mercedes-Benz SLK и BMW Z3, немците увеличават мощността на 2,7-литровия двигател до 225 к.с., а на Boxster S – до 258 к.с. Базовият модел получава окачването от S, а за да се запази преднината му спортният модел е оборудван с по-дълги и дебели анти-ролбарове. И двете модификации застават на по-леки джанти.
Като край на първото поколение Boxster през 2004 г. Porsche предлагат Boxster с 265 к.с., посветен на 50-годишнината на 550 Spyder. Направени са 1953 коли (число, съвпадащо с годината, в която 550 Spyder дебютира на изложението в Париж), с боя сив металик, кафяв кожен интериор, спортна изпускателна система и М030 пакет за окачването.
Юбилейният Boxster 550 Spyder
Второто поколение Boxster, наречено 987, е показано на автосалона в Париж през 2004 г. преди да се появи на пазара на следващата година. То е подобрено по всевъзможни начини. Външният вид е по-сериозен заради уголемените въздуховоди, необходими за подсиления двигател. Калниците с по-изразени линии са взаимствани от Carrera GT. Базовият 987 произвежда 240 к.с. От 2,7-литровия си боксеров шестак, докато двигателят с обем 3200 куб. см. в Boxster S е с мощност 280 к.с. Сред подобренията са и такива на окачването, включително използването за пръв път на Porsche Active Suspension Management.
Boxster, модел oт 2005 г.
Към този момент Boxster е смятан за успешен, но някои от приложените мерки за икономия изиграват лоша шега. Ранната версия на общия между 986 и 996 мотор М96 има рядко срещан, но катастрофален проблем с лагерите, който подкопава репутацията на двете коли. Клиентите също така са недоволни от ниското качество на използваната в интериора пластмаса. За да разсеят оплакванията, Porsche реагират като слагат седалки от 911 и променят волана и таблото.
Boxster, модел от 2007 г.
Година след успеха на второто поколение на Boxster дебютира и Cayman S с твърд покрив, 3,4-литров боксеров двигател и система за променлив тайминг на клапаните VarioCam. Тази система достига до Boxster S през 2007 г. и повишава мощността на двигателя му до 245 коня.
Ако сте чели внимателно досега, най-вероятно сте забелязали, че Boxster S е предвестник на сериозни промени. В този случай Boxster RS 60 Spyder от 2008 г.бележи повратна точка в историята на 987. Това е първият Boxster, който преминава границата от 300 к.с., по-конкретно става дума за 303 коня.
Boxster, модел от 2009 г.
Заради по-евтини конкурентни модели с над 300 к.с. като Nissan 350Z, за 2009 г. на Porsche отново се налага да подобрят Boxster. Това става с директно впръскване на горивото, седемстепенна PDK трансмисия с двоен съединител и увеличаване на обема на двигателя до 2,9 л. Така базовият Boxster достига 255 к.с. и по този начин надминава оригиналния Boxster S. S моделът за същата година запазва своя двигател с обем 3.4, но мощността му е повишена до 310 к.с.
След като Porsche пробват почти всичко на платформата на 987, на изложението в Лос Анджелис през 2009 г. те представят лекия Spyder с 320 к.с. Той започва да се продава от 2011 г., а диетата е постигната с премахване на механизма за сваляне на покрива, аудио системата, жабката и дори вътрешните дръжки вратите. Освен това помага и употребата на алуминий и карбон в различни части на колата. За разлика от други Spyder модели, Boxster е считан за обикновен заводски. Но отново носи със себе си промяна.
Boxster, модел 2013 г.
За 2013 г. Porsche пускат Boxster под означението 981. Намален е разходът на гориво, теглото е по-ниско, окачването е подобрено. Изменена е и визията. Стандартният 981 за пръв път получава 6-степенна скоростна кутия. Двигателят е с намален до 2,7 литра обем, но мощността му скача до 265 к.с. 3,4-литровият мотор на Boxster S е преработен и развива 315 к.с.
Две години по-късно се появява още по-бързият Boxster GTS и със своите 330 коня напълно засенчва конкуренцията. Външният му вид се отличава с различни предница и задница с черни елементи, 20-инчови джанти и освежен интериор.
Boxster GTS, модел 2015 г.
И точно когато всички предполагаха, че са видели върховния Boxster, Porsche изненадват с 981 Spyder. Подобно на 987 Spyder от 2011 г., 981 се изтъква с по-ниско тегло. Освен това е оборудван с най-големия двигател, слаган някога в Boxster - 3.8 от Carrera S с 375 к.с., които позволяват максимална скорост от 290 км/ч. В комплект с него е пипнато и окачването, кормилната уредба е от 911 Turbo, а спирачките от Carrera S. Boxster винаги е гонил мощността на 911 и в този момент, представляващ нещо като лебедова песен за шестцилиндровия роудстър, Porsche успяват да впечатлят.
И така се връщаме към пристигащия през 2017 г. 718 Boxster. Край на шестаците, идва ред на четирицилиндровите боксери. Базовият модел 718 е с 2-литров мотор с 300 к.с. и 380 Нм въртящ момент. Boxster S вади 350 коня и 418 Нм от двигател с обем 2,5 литра. И двата двата агрегата произвеждат по 35 к.с. повече от шестцилиндровите, които заменят.
Новият 718 Boxster за 2017 г.
Няма спор по въпроса – ревящите боксери с шест цилиндъра ще липсват на мнозина, но новият Boxster ще бъде по-самостоятелен като модел и най-вероятно ще се докаже като перфектна конфигурация, макар и значението му е редиците на Porsche да е отслабнало.
Може да е иронично, но колата, която преди време спаси Porsche, сега е сред най-слабо продаващите се модели на марката. Промени в търсенето означават, че роудстърът е надминат не само от Cayenne, но и от големия си брат – 911. Но Porsche процъфтява като компания и няма нищо общо с времената, в които се бори за оцеляване и решава, че е необходим точно роустър със средно разположен мотор.
]]>Jeep Comanche (1985-1992)

Прилича изключително много на познатия и по нашите ширини Cherokee, произвеждан до 2001 година. Има обаче една основна разлика. Cherokee се правеше чрез моно-конструкция, докато това решение не е вършило работа за Comanche, който все пак е трябвало да носи по-сериозни товари в каросерията си. Този пикап в никакъв случай не е бил тотален хит на пазара, но пък е събрал малка и лоялна група притежатели, които го обожават заради перфектните му пропорции и отличния 4-литров двигател.
Jeepster Commando (1966-1973)

Може пък новият пикап на Jeep да вземе нещо повече от Commando. Симпатичен и мултифункционален модел, който печели много денове с опцията за махане на покрива на кабината. Така машината става еднакво използваема както на нивата като четириколесен вол, така и в града, като чаровен офроуд-кабриолет. Когато се появява през 1966 моделът предлага различни палитри, сред които и ексклузивната Hurst Jeepster със "състезателни" линии по тялото, гуми Continental и оборотомер до 8000 об/м. След това обаче видът му става далеч по-конвенционален.
Имайки предвид, че собственикът на Jeep - FCA вече има стабилен представител в сегмента на големите пикапи с линията Ram, то нищо чудно един нов пикап на Jeep да избегне пряката конкуренция със своя побратим и да се насочи към по-бутиковите решения, каквото несъмнено е Commando.
Jeep Forward Control (1956-1965)

Честно, не знаехме, че машини с подобен вид са се произвеждали и извън Източния блок. Удивително напомнящ на нещо, излязло от съветските автомобилни заводи, Forward Control е чистокръвен работяга. Двигателят е разположен под кабината, а пасажерите имат отлична видимост. Това, разбира се, едва ли се е отразило добре на краш-тестовете. Всъщност този модел използва шасито на CJ-5, което е в основата на производството на Jeep в последните 40 години.
Връщане на подобен модел има повече логика под името Ram, но от друга страна за Jeep би било много по-лесно директно да вземат шасито на Wrangler и да измислят нещо съвременно в този стил.
Jeep Gladiator/J-Series (1962-1988)

Това е най-дълго живялият пикап с марката Jeep. По същество той е направен на базата на семейния SUV Wagoneer, а името Gladiator е добавено през 1971 година, за да се подчертае товарния му капацитет. Моделът е създаден за директен сблъсък с конкурети като General Motors, Ford и, иронично, Dodge, с който днес са под една шапка. От една страна не звучи логично връщане в същия сегмент на комерсиалните пикапи. От друга обаче от Jeep планират завръщането на модела Wagoneer като огромен семеен SUV с три редици седалки, така че няма да се изненадаме това да повлече от миналото и Gladiator.
Jeep JK-8 Kit

Всъщност и днес можете да си купите пикап на Jeep. Но всъщност първо ще трябва да си вземете един Wangler, след това да платите още 6000 долара за допълнителното оборудване и най-накрая сами да префасонирате Wangler-a в JK-8. Освен това ще трябва и сами да си намерите боята и да го боядисате.
Към момента са продадени около 1000 допълнителни пакета с оборудване за тази трансформация, което говори за интерес от страна на феновете на марката. Може би тайната на новия пикап на Jeep е точно под носа ни - базирана на Wrangler машина, която да можете да си купите от магазина без цялото главоблъскане по сервизи и майстори.
Дали Jeep ще се завърнат в сегмента на пикапите не знаем, но знаем къде може да намерите разнообразно оборудване за вашия джип или пикап - при нашите приятели от Gladiator Offroad-Technik.
]]>Jeep Comanche (1985-1992)

Прилича изключително много на познатия и по нашите ширини Cherokee, произвеждан до 2001 година. Има обаче една основна разлика. Cherokee се правеше чрез моно-конструкция, докато това решение не е вършило работа за Comanche, който все пак е трябвало да носи по-сериозни товари в каросерията си. Този пикап в никакъв случай не е бил тотален хит на пазара, но пък е събрал малка и лоялна група притежатели, които го обожават заради перфектните му пропорции и отличния 4-литров двигател.
Jeepster Commando (1966-1973)

Може пък новият пикап на Jeep да вземе нещо повече от Commando. Симпатичен и мултифункционален модел, който печели много денове с опцията за махане на покрива на кабината. Така машината става еднакво използваема както на нивата като четириколесен вол, така и в града, като чаровен офроуд-кабриолет. Когато се появява през 1966 моделът предлага различни палитри, сред които и ексклузивната Hurst Jeepster със "състезателни" линии по тялото, гуми Continental и оборотомер до 8000 об/м. След това обаче видът му става далеч по-конвенционален.
Имайки предвид, че собственикът на Jeep - FCA вече има стабилен представител в сегмента на големите пикапи с линията Ram, то нищо чудно един нов пикап на Jeep да избегне пряката конкуренция със своя побратим и да се насочи към по-бутиковите решения, каквото несъмнено е Commando.
Jeep Forward Control (1956-1965)

Честно, не знаехме, че машини с подобен вид са се произвеждали и извън Източния блок. Удивително напомнящ на нещо, излязло от съветските автомобилни заводи, Forward Control е чистокръвен работяга. Двигателят е разположен под кабината, а пасажерите имат отлична видимост. Това, разбира се, едва ли се е отразило добре на краш-тестовете. Всъщност този модел използва шасито на CJ-5, което е в основата на производството на Jeep в последните 40 години.
Връщане на подобен модел има повече логика под името Ram, но от друга страна за Jeep би било много по-лесно директно да вземат шасито на Wrangler и да измислят нещо съвременно в този стил.
Jeep Gladiator/J-Series (1962-1988)

Това е най-дълго живялият пикап с марката Jeep. По същество той е направен на базата на семейния SUV Wagoneer, а името Gladiator е добавено през 1971 година, за да се подчертае товарния му капацитет. Моделът е създаден за директен сблъсък с конкурети като General Motors, Ford и, иронично, Dodge, с който днес са под една шапка. От една страна не звучи логично връщане в същия сегмент на комерсиалните пикапи. От друга обаче от Jeep планират завръщането на модела Wagoneer като огромен семеен SUV с три редици седалки, така че няма да се изненадаме това да повлече от миналото и Gladiator.
Jeep JK-8 Kit

Всъщност и днес можете да си купите пикап на Jeep. Но всъщност първо ще трябва да си вземете един Wangler, след това да платите още 6000 долара за допълнителното оборудване и най-накрая сами да префасонирате Wangler-a в JK-8. Освен това ще трябва и сами да си намерите боята и да го боядисате.
Към момента са продадени около 1000 допълнителни пакета с оборудване за тази трансформация, което говори за интерес от страна на феновете на марката. Може би тайната на новия пикап на Jeep е точно под носа ни - базирана на Wrangler машина, която да можете да си купите от магазина без цялото главоблъскане по сервизи и майстори.
Дали Jeep ще се завърнат в сегмента на пикапите не знаем, но знаем къде може да намерите разнообразно оборудване за вашия джип или пикап - при нашите приятели от Gladiator Offroad-Technik.
]]>Европеецът обаче не се отказва от старите автомобили. Те са в пъти по-евтини, а понякога и достатъчно надеждни, за да убедят хората с по-скромни финансови възможности да се изкушат. Затова ви представяме класация на петте най-харесвани стари автомобила. Данните са събрани от световни къщи за продажба втора ръка като AutoScout24, Auto Trader и др. Трябва да се подчертае обаче нещо много важно - и петте представители в класацията са произведени в Германия.
BMW 3 Series

Дали Ви харесва или не - това в случая няма значение. Само в Германия по пътищата се движат 15 000 автомобила от малкия клас на баварския производител. Можете да намерите E46 320d дори за 2500 лева, ако имате късмет и малко по-малки претенции за състоянието на автомобила. При всички случаи това е надежден и пъргав автомобил. Освен това могат да се намерят добри оферти и за по-новия E90 и то за машини под 100 000 км. Да, дизеловият двигател на компанията може да е малко капризен и да иска внимание, но при добро отношение към него той може да се отблагодари с перфектно поведение за дълги години.
VW Golf

Може би сте очаквали легендата да е твърдо на първо място, но и второто в класацията е престижно. Създаден през 1974 година, за да замени "колата на народа" - VW Beetle, Golf се възприема като малка екзотика и твърде различно от досега познатото. Предно разположен двигател, водно охлаждане, предно предаване... въобще - истинска революция за времето си. С годините автомобилът се наложи като тотален любимец на средната и под нея класа от населението заради своята цена и надеждност.
Другото силно оръжие е изключителното разнообразие от модификации - с 3 или 5 врати, хечбек или комби, та дори и модели със задвижване на четирите колела. Икономични и в същото време мощни двигатели, които могат да задоволят вкуса на търсещите в този сегмент. Ако искате съвет преди да закупите такъв автомобил - избягвайте ненадеждните верижни 1.2 и 1.4 TSI двигатели, както и 7-степенната DSG автоматична скоростна кутия. При всички други варианти не би трябвало да имате сериозни проблеми.
BMW 5 Series

Един истински благородник при луксозните, средноразмерни седани. Тази серия е на второ място по продажби за компанията, отстъпвайки единствено на компактния седан на 3 Серия. Качеството на возене, съчетано с добрите двигатели, правят от 5 Серия отличен бизнес, а дори и семеен автомобил, дори днес. Повечето варианти са с 4-цилиндров дизелов двигател, но "крем де ла крем" си остава 3-литровия, 6-цилиндров дизелов агрегат.
Слабо място? Трябва да изпитвате сериозни съмнения относно електрохидравличната скоростна кутия SMG. Макар и нейната трета серия да беше най-бързо превключващата предавки, преди тази корона да бъде отнета от Ferrari 599 GTB, "потърпевши" потребители на автомобили с такава апаратура неслучайно са измислили акронима "Serious Money Gone". Преводът оставяме на Вас.
Audi A4

За добро или лошо много поколения A4 имат твърде много общо с Volkswagen Passat. Лошо, ако искате да сте "уникални", макар че фактът, че автомобилът попада точно в тази класация, трябва да Ви говори, че определено няма да сте. От друга страна редицата общи технологии между A4 и Passat дават възможност за бърз, лесен и донякъде евтин достъп до резервни части.
А4, също като Golf, предлага прекрасно разнообразие за всеки вкус. Искате икономичност - взимате 2-литровия дизел (въпреки ужасното му реноме след "Дизелгейт"). Ако търсите надеждност на пътя, можете да погледнете към quattro AWD. Семейният вариант Avant е прекрасен, а Allroad ще Ви даде спокойствие дори там, където свършва асфалтът.
Mercedes-Benz C-Class

Когато в Щутгарт замениха култовия 190 Е (W201) с C-Class, крачката напред беше убедителна и клиентите определено останаха доволни. Може би най-голямата промяна дойде в дизайна, след като малкият брат в семейството заприлича повече на умалена S-Class, отколкото на четириколесен паралелепипед.
Проблемите с този модел обаче са няколко. Първият е цената, която плаши "по-крехките" купувачи. Освен това доста от ползвателите на малко по-старите поколения се оплакват от проблеми с електронните системи . Не трябва да се пропуска и фактът, че много от тези машини са с навъртяни сериозни километри и ако се надявате да вземете такъв и да го карате ежедневно в продължение на 5-6 години, сипвайки единствено гориво и масло, то едва ли ще Ви се получи.
]]>Европеецът обаче не се отказва от старите автомобили. Те са в пъти по-евтини, а понякога и достатъчно надеждни, за да убедят хората с по-скромни финансови възможности да се изкушат. Затова ви представяме класация на петте най-харесвани стари автомобила. Данните са събрани от световни къщи за продажба втора ръка като AutoScout24, Auto Trader и др. Трябва да се подчертае обаче нещо много важно - и петте представители в класацията са произведени в Германия.
BMW 3 Series

Дали Ви харесва или не - това в случая няма значение. Само в Германия по пътищата се движат 15 000 автомобила от малкия клас на баварския производител. Можете да намерите E46 320d дори за 2500 лева, ако имате късмет и малко по-малки претенции за състоянието на автомобила. При всички случаи това е надежден и пъргав автомобил. Освен това могат да се намерят добри оферти и за по-новия E90 и то за машини под 100 000 км. Да, дизеловият двигател на компанията може да е малко капризен и да иска внимание, но при добро отношение към него той може да се отблагодари с перфектно поведение за дълги години.
VW Golf

Може би сте очаквали легендата да е твърдо на първо място, но и второто в класацията е престижно. Създаден през 1974 година, за да замени "колата на народа" - VW Beetle, Golf се възприема като малка екзотика и твърде различно от досега познатото. Предно разположен двигател, водно охлаждане, предно предаване... въобще - истинска революция за времето си. С годините автомобилът се наложи като тотален любимец на средната и под нея класа от населението заради своята цена и надеждност.
Другото силно оръжие е изключителното разнообразие от модификации - с 3 или 5 врати, хечбек или комби, та дори и модели със задвижване на четирите колела. Икономични и в същото време мощни двигатели, които могат да задоволят вкуса на търсещите в този сегмент. Ако искате съвет преди да закупите такъв автомобил - избягвайте ненадеждните верижни 1.2 и 1.4 TSI двигатели, както и 7-степенната DSG автоматична скоростна кутия. При всички други варианти не би трябвало да имате сериозни проблеми.
BMW 5 Series

Един истински благородник при луксозните, средноразмерни седани. Тази серия е на второ място по продажби за компанията, отстъпвайки единствено на компактния седан на 3 Серия. Качеството на возене, съчетано с добрите двигатели, правят от 5 Серия отличен бизнес, а дори и семеен автомобил, дори днес. Повечето варианти са с 4-цилиндров дизелов двигател, но "крем де ла крем" си остава 3-литровия, 6-цилиндров дизелов агрегат.
Слабо място? Трябва да изпитвате сериозни съмнения относно електрохидравличната скоростна кутия SMG. Макар и нейната трета серия да беше най-бързо превключващата предавки, преди тази корона да бъде отнета от Ferrari 599 GTB, "потърпевши" потребители на автомобили с такава апаратура неслучайно са измислили акронима "Serious Money Gone". Преводът оставяме на Вас.
Audi A4

За добро или лошо много поколения A4 имат твърде много общо с Volkswagen Passat. Лошо, ако искате да сте "уникални", макар че фактът, че автомобилът попада точно в тази класация, трябва да Ви говори, че определено няма да сте. От друга страна редицата общи технологии между A4 и Passat дават възможност за бърз, лесен и донякъде евтин достъп до резервни части.
А4, също като Golf, предлага прекрасно разнообразие за всеки вкус. Искате икономичност - взимате 2-литровия дизел (въпреки ужасното му реноме след "Дизелгейт"). Ако търсите надеждност на пътя, можете да погледнете към quattro AWD. Семейният вариант Avant е прекрасен, а Allroad ще Ви даде спокойствие дори там, където свършва асфалтът.
Mercedes-Benz C-Class

Когато в Щутгарт замениха култовия 190 Е (W201) с C-Class, крачката напред беше убедителна и клиентите определено останаха доволни. Може би най-голямата промяна дойде в дизайна, след като малкият брат в семейството заприлича повече на умалена S-Class, отколкото на четириколесен паралелепипед.
Проблемите с този модел обаче са няколко. Първият е цената, която плаши "по-крехките" купувачи. Освен това доста от ползвателите на малко по-старите поколения се оплакват от проблеми с електронните системи . Не трябва да се пропуска и фактът, че много от тези машини са с навъртяни сериозни километри и ако се надявате да вземете такъв и да го карате ежедневно в продължение на 5-6 години, сипвайки единствено гориво и масло, то едва ли ще Ви се получи.
]]>



Citroen DS21

Сред многото достойнства на легендарния DS21 трябва да отбележим няколко по-ярки. Първият модел с предни дискови спирачки, както и въвеждането на революционното хидропневматично окачване, благодарение на което автомобилът променя височината си. Тази система дълги години бе характерна черта на Citroen, а днес технологията е в основата на кралската возия на марки като Rolls-Royce и Maserati.
Pontiac Aztek

При появата си на американският пазар Aztek беше приет не особено радушно и със сигурност няма да бъде запомнен с особено добри продажби. Може би автомобилът просто е подранил с няколко години, преди да настанат дните на кросоувър манията. Aztek вероятно не е най-изящния семеен автомобил, но ако сравним формите му с тези на някои съвременници, като Lexus RX например, със сигурност бихме му отдали необходимата чест.
Oldsmobile Jetfire

Истинска легенда, въвела турбото в серийните автомобили през 1962 година. Тогава мистичният автомобил пори шосетата с 3.5-литров V8 двигател с 215 к.с. Jetfire, заедно с Chevy Corvair Monza, поставят началото на нова епоха в развитието на двигателите с вътрешно горене.
Porsche 959

При появата си през 1986 година Porsche 959 беше истинска революция и предлагаше екстри и системи, които са недостъпни дори за голяма част от днешните модерни автомобили. Най-бързата серийна шосейна кола за времето си със задвижване на четирите колела, което полага основите на тази технология за бъдещите турбо спортисти. Мощност от 444 к.с. и регулиране на височината на автомобила! Също така първото цивилно возило с датчици за налягането на гумите. Porsche произвежда и продава едва 337 броя от 959 и нищо чудно - едва ли много от хората тогава са имали нюх за колата на бъдещето.
Honda Insight

Появата на Insight през 2000 година не бе особен хит в САЩ, въпреки че бе първата серийна хибридна кола на пазара там. Въпреки това моделът така и не успя да стане истински конкурент на Toyota Prius. През 2006 производството му беше прекратено, за да бъде възкръснат модела през 2010 като петврат хечбек.
General Motors EV1

Гледайки сериозният успех на Tesla, хората от GM сигурно се чешат по главите и се чудят защо те не се покриха със слава, при положение, че доста преди създаването на компанията на Илон Мъск, именно GM предлагаше електромобили. Да, EV1 се даваше само под наем, но със своите 137 к.с. и пробег до 160 км/ч е била доста прилично зелено решение за края на 90-те на миналия век. Повече за него вижте в нашата подробна статия.
Stout Scarab

Този очарователен пра-пра-дядо на днешните миниванове е кръстосвал малкото шосета между 30-те и 40-те години на миналия век и с ръка на сърцето можем да кажем, че като дизайн е доста по-симпатичен от много от днешните автомобили в този сегмент. Задвижван е от двигател на Ford V8, разположен отзад, което е давало предостатъчно пространство на пасажерите.
Lamborghini Miura

Първият спортен суперавтомобил със средно разположен двигател дава началото на нова ера. Със своя V12, разположен непосредствено зад гърба на двамата пасажери, Miura е бил истинско удоволствие за каране. А за мераклиите, които искат да се насладят на качествата му днес, цената трябва да говори достатъчно за важността на този модел. Тази на 1971 Lamborghini Miura P400 SV е между 2 и 2.4 милиона долара.
Honda Prelude

Очарователният японец е първата серийна кола с възможност за завиване на четирите колела. Днес тази технология се използва от редица "атлети" като Porsche GT, GT3 и 918 Spyder. Само че Prelude я използва преди повече от четвърт век, когато се появява през 1987 година.
Aston Martin Lagonda

Някои намират странната муцуна на Lagonda за прекрасна, а други за направо отвратителна. Факт е обаче, че за времето си (излиза през 1976), този аристократичен британец предлага нечувани технологии в автомобилостроенето. Най-ярката от тях е дигиталното табло, което впрочем се оказва доста голям недостатък, защото буквално изчезва на пряка слънчева светлина. Това е и причината тази технология да изчезне от автомобилите за няколко десетилетия, преди да бъде намерено адекватно решение.
Honda FCX Clarity

Този симпатяга е първият водороден автомобил, предлаган на масовата аудитория. Проблемът с FCX обаче е, че не е бил достъпен за купувачи извън южна Калифорния. Казусът е доста тривиален - слабо развитата инфраструктура за зареждане, която днес поставя същите проблеми пред тази технология.
Nissan Pathfinder (версия II)

Втората версия на високопроходимия японец изоставя конструкцията на резделени шаси и купе и възприема моно-структурата. В последствие, при третото поколение на джипката, производителят се връща към първия вариант, който се оказва по-удачен за използването и на други купета за въпросното шаси. Духът от бутилката, обаче, вече е пуснат и в последствие много от машините в този клас започват да се раждат с едно цяло тяло.
]]>Citroen DS21

Сред многото достойнства на легендарния DS21 трябва да отбележим няколко по-ярки. Първият модел с предни дискови спирачки, както и въвеждането на революционното хидропневматично окачване, благодарение на което автомобилът променя височината си. Тази система дълги години бе характерна черта на Citroen, а днес технологията е в основата на кралската возия на марки като Rolls-Royce и Maserati.
Pontiac Aztek

При появата си на американският пазар Aztek беше приет не особено радушно и със сигурност няма да бъде запомнен с особено добри продажби. Може би автомобилът просто е подранил с няколко години, преди да настанат дните на кросоувър манията. Aztek вероятно не е най-изящния семеен автомобил, но ако сравним формите му с тези на някои съвременници, като Lexus RX например, със сигурност бихме му отдали необходимата чест.
Oldsmobile Jetfire

Истинска легенда, въвела турбото в серийните автомобили през 1962 година. Тогава мистичният автомобил пори шосетата с 3.5-литров V8 двигател с 215 к.с. Jetfire, заедно с Chevy Corvair Monza, поставят началото на нова епоха в развитието на двигателите с вътрешно горене.
Porsche 959

При появата си през 1986 година Porsche 959 беше истинска революция и предлагаше екстри и системи, които са недостъпни дори за голяма част от днешните модерни автомобили. Най-бързата серийна шосейна кола за времето си със задвижване на четирите колела, което полага основите на тази технология за бъдещите турбо спортисти. Мощност от 444 к.с. и регулиране на височината на автомобила! Също така първото цивилно возило с датчици за налягането на гумите. Porsche произвежда и продава едва 337 броя от 959 и нищо чудно - едва ли много от хората тогава са имали нюх за колата на бъдещето.
Honda Insight

Появата на Insight през 2000 година не бе особен хит в САЩ, въпреки че бе първата серийна хибридна кола на пазара там. Въпреки това моделът така и не успя да стане истински конкурент на Toyota Prius. През 2006 производството му беше прекратено, за да бъде възкръснат модела през 2010 като петврат хечбек.
General Motors EV1

Гледайки сериозният успех на Tesla, хората от GM сигурно се чешат по главите и се чудят защо те не се покриха със слава, при положение, че доста преди създаването на компанията на Илон Мъск, именно GM предлагаше електромобили. Да, EV1 се даваше само под наем, но със своите 137 к.с. и пробег до 160 км/ч е била доста прилично зелено решение за края на 90-те на миналия век. Повече за него вижте в нашата подробна статия.
Stout Scarab

Този очарователен пра-пра-дядо на днешните миниванове е кръстосвал малкото шосета между 30-те и 40-те години на миналия век и с ръка на сърцето можем да кажем, че като дизайн е доста по-симпатичен от много от днешните автомобили в този сегмент. Задвижван е от двигател на Ford V8, разположен отзад, което е давало предостатъчно пространство на пасажерите.
Lamborghini Miura

Първият спортен суперавтомобил със средно разположен двигател дава началото на нова ера. Със своя V12, разположен непосредствено зад гърба на двамата пасажери, Miura е бил истинско удоволствие за каране. А за мераклиите, които искат да се насладят на качествата му днес, цената трябва да говори достатъчно за важността на този модел. Тази на 1971 Lamborghini Miura P400 SV е между 2 и 2.4 милиона долара.
Honda Prelude

Очарователният японец е първата серийна кола с възможност за завиване на четирите колела. Днес тази технология се използва от редица "атлети" като Porsche GT, GT3 и 918 Spyder. Само че Prelude я използва преди повече от четвърт век, когато се появява през 1987 година.
Aston Martin Lagonda

Някои намират странната муцуна на Lagonda за прекрасна, а други за направо отвратителна. Факт е обаче, че за времето си (излиза през 1976), този аристократичен британец предлага нечувани технологии в автомобилостроенето. Най-ярката от тях е дигиталното табло, което впрочем се оказва доста голям недостатък, защото буквално изчезва на пряка слънчева светлина. Това е и причината тази технология да изчезне от автомобилите за няколко десетилетия, преди да бъде намерено адекватно решение.
Honda FCX Clarity

Този симпатяга е първият водороден автомобил, предлаган на масовата аудитория. Проблемът с FCX обаче е, че не е бил достъпен за купувачи извън южна Калифорния. Казусът е доста тривиален - слабо развитата инфраструктура за зареждане, която днес поставя същите проблеми пред тази технология.
Nissan Pathfinder (версия II)

Втората версия на високопроходимия японец изоставя конструкцията на резделени шаси и купе и възприема моно-структурата. В последствие, при третото поколение на джипката, производителят се връща към първия вариант, който се оказва по-удачен за използването и на други купета за въпросното шаси. Духът от бутилката, обаче, вече е пуснат и в последствие много от машините в този клас започват да се раждат с едно цяло тяло.
]]>

Последната вариация на Cayman S предлага интересни интериорни решения, които вероятно ще се харесат на почитателите. Кожата върлува навсякъде из купето със своя Espresso оттенък с бели кантове около уредите на таблото. Много шикозен е часовникът-хронометър Sport Chrono в централната конзола, над навигационния екран. Кожата е "плъзнала" дори по колоната на волана, централните отвори на вентилацията и огледалото за задно виждане, а седалките са с релефно лого на компанията.
Екстериорът на този приятел също не е за пропускане. Големите, 20-инчови SportTechno джанти дават още по-хищен вид. На фона на бялото тяло личат деликатни черни краски - долнита капаци на огледалата за странично виждане, пръскалките за фаровете и аеродинамични елементи в задната броня.
]]>Последната вариация на Cayman S предлага интересни интериорни решения, които вероятно ще се харесат на почитателите. Кожата върлува навсякъде из купето със своя Espresso оттенък с бели кантове около уредите на таблото. Много шикозен е часовникът-хронометър Sport Chrono в централната конзола, над навигационния екран. Кожата е "плъзнала" дори по колоната на волана, централните отвори на вентилацията и огледалото за задно виждане, а седалките са с релефно лого на компанията.
Екстериорът на този приятел също не е за пропускане. Големите, 20-инчови SportTechno джанти дават още по-хищен вид. На фона на бялото тяло личат деликатни черни краски - долнита капаци на огледалата за странично виждане, пръскалките за фаровете и аеродинамични елементи в задната броня.
]]>Ще бъдат направени само 10 бройки, най-вероятно с 6-цилиндров двигател с обем 3800 куб. см. и мощност 400 к.с.
А сега се насладете на красивото видео:
Ще бъдат направени само 10 бройки, най-вероятно с 6-цилиндров двигател с обем 3800 куб. см. и мощност 400 к.с.
А сега се насладете на красивото видео:
Малко неща се знаят относно техническите параметри. Най-важното обаче е известно - сърцето на този космонавт е 6.5-литров V12 двигател с мощност 800 к.с. От модела ще бъдат произведени 10 броя кабриолет и 20 купета, а цената все още не е обявена. Официалното представяне ще бъде на автосалона във Франкфурт през септември.
]]>Малко неща се знаят относно техническите параметри. Най-важното обаче е известно - сърцето на този космонавт е 6.5-литров V12 двигател с мощност 800 к.с. От модела ще бъдат произведени 10 броя кабриолет и 20 купета, а цената все още не е обявена. Официалното представяне ще бъде на автосалона във Франкфурт през септември.
]]>Очевидно мощността от 300 к.с. не впечатлява по никакъв начин хората от ABT, които вадят от 2.0-литровия TFSI впечатляващите 400 коня, удрйки в земята 367-те на RS3 Sportback. Осезаема е и промяната в ускорението с новите 480 Нм масимален въртящ момент - със 100 повече от заводската машина.
Това води до спиране на хронометъра в диапазона 0-100 за 5.3 секунди с 6-степенната ръчна скоростна кутия и още по-добрите 4.9 с опцията S tronic.
Новият красавец е с променена решетка и калници, а отзад се забелязват черните хромирани ауспуси. Изборът на алуминиевите джанти е между 18 и 20 инча, а доработката разполага и със специални стелки.
]]>Очевидно мощността от 300 к.с. не впечатлява по никакъв начин хората от ABT, които вадят от 2.0-литровия TFSI впечатляващите 400 коня, удрйки в земята 367-те на RS3 Sportback. Осезаема е и промяната в ускорението с новите 480 Нм масимален въртящ момент - със 100 повече от заводската машина.
Това води до спиране на хронометъра в диапазона 0-100 за 5.3 секунди с 6-степенната ръчна скоростна кутия и още по-добрите 4.9 с опцията S tronic.
Новият красавец е с променена решетка и калници, а отзад се забелязват черните хромирани ауспуси. Изборът на алуминиевите джанти е между 18 и 20 инча, а доработката разполага и със специални стелки.
]]>