Европейският съюз се подготвя да преразгледа стратегията си за зелен преход в автомобилния сектор. Според Reuters трите основни политически групи в Европейския парламент – Европейската народна партия (ЕНП), Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D) и „Обнови Европа“ (Renew Europe) – са постигнали политическо споразумение за смекчаване на целите за намаляване на емисиите на CO₂ от новите автомобили до 2035 г.

Това е повратен момент, за който се говори от месеци и който би могъл да позволи продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене дори след първоначално определения краен срок. На практика това означава отстъпление от целта за 100% намаляване на емисиите на CO₂ от изпускателната система.

По-малко строги изисквания към автомобилните производители

Европейските регулации, приети през 2023 г. като част от пакета Fit for 55, предвиждаха от 2035 г. новите автомобили, регистрирани в ЕС, да постигат 100% намаляване на емисиите на CO₂ спрямо референтните стойности. Това на практика изключваше традиционните бензинови и дизелови модели от пазара.

Европейската комисия вече предложи смекчаване на тази цел, като намали изискването до 90%. Постигнатото през последните часове политическо споразумение обаче предвижда още по-голяма отстъпка – намаляване на средните емисии на CO₂ от новите автомобили на всеки производител с 87,5%. Оставащите 12,5% биха могли да бъдат компенсирани чрез мерки, свързани с използването на нисковъглеродна стомана, произведена в Европейския съюз.

Тази промяна би осигурила по-голяма гъвкавост на автомобилните производители, които трябва да финансират значителни инвестиции в електрификацията на своите моделни гами. Секторът е изправен пред високи производствени разходи, засилена международна конкуренция и все още неравномерно търсене на електромобили в отделните държави членки.

Място за възобновяемите горива и малките електромобили

Сред най-важните елементи на споразумението е възможността автомобилите, използващи възобновяеми горива, като синтетични горива (e-fuels) и биогорива, да бъдат включени в изчисляването на целите за емисиите.

Това би позволило запазването на определени технологии, базирани на двигатели с вътрешно горене, при условие че отговарят на критериите, заложени в бъдещите регулации.

Успоредно с това споразумението цели да насърчи навлизането на т.нар. e-cars – компактни, достъпни и особено ефективни електрически автомобили.

Чрез система от т.нар. „суперкредити“ продажбите на подобни модели биха могли да осигурят предимства на производителите при изчисляването на средните емисии на техните автомобилни гами.

Целта е да се подкрепи електрическата мобилност, без да се налага един-единствен технологичен път за развитие. Така ЕС се стреми да съчетае декарбонизацията, конкурентоспособността на автомобилната индустрия и необходимостта от предлагане на автомобили на достъпни цени.

За 2030 г. предложението потвърждава досегашната цел за намаляване на емисиите на CO₂ от новите автомобили с 55% спрямо базовите стойности от 2021 г.

Политическо споразумение, но все още не и закон

Важно е да се подчертае, че постигнатото споразумение не означава автоматична промяна на действащите европейски регулации.

То все още трябва да получи официалното одобрение на съответните политически групи и ще послужи като основа за преговорите между Европейския парламент и правителствата на държавите членки. Те ще трябва да постигнат съгласие по общ законодателен текст.

Законодателният процес може да продължи до пролетта на 2027 г. Едва след приключването му ще станат ясни окончателните правила и условията, при които автомобилите с двигатели с вътрешно горене евентуално ще могат да останат на европейския пазар.

Политическата посока обаче изглежда ясна – Брюксел търси нов баланс между климатичните цели и индустриалните реалности.

За производителите, потребителите и целия автомобилен сектор това бележи началото на период на по-голяма гъвкавост, но и на известна несигурност до окончателното приемане на новите регулации.