Стъклен двигател Stephenson създаден от чех

Малко неща могат да са по-очарователни от съзерцаването на сложна механична единица, туптяща в ритъма на физическите закони. Гледали сме стотици видеа, предназначени за демонстрация на различни двигателни технологии, но едно от най-пленяващите е това на изобретението на чеха Михал Захрадник. По същество той създава не особено сложен двигател, връщащ ни във времето на първите парни машини, но от страшно нестандартна суровина - стъкло!

Може би най-впечатляващото в стъкления двигател на Захрадник, който работи на принципа на парния двигател на Джордж Стивънсън, видял бял свят през 1825 година, е липсата на каквито и да е уплътнения за осигуряване на вакуум в средата (притежателите на возила, ядящи гарнитури като тиквени семки ще разберат). Прецизността на изработка на стъклените компоненти е толкова голяма, че е достатъчен единствено кондензът в цилиндъра, за да запълни микроскопичното пространство между стената и буталото. Със сигурност Стивънсън би бил горд с тази интерпретация на изобретението му, макар неговото да надвишава в пъти по размер репликата. А и едва ли оригиналът е имал и грам стъкло в себе си.

Въпреки огромния принос на Стивънсън за развитието на двигателите, впрягането на водни изпарения за задвижване на създадени от човека компоненти е доста стар похват, познат на Homo sapiens. Тези първи изобретения обаче не са били достатъчно практични, за да стъпят сериозно в бита. Ако погледнем назад в историята ще видим имената на испанеца Херонимо де Аянс, който създава такава машинария през 1606 година, а две десетилетия след него заработва парната помпа на Томас Сейвъри. Томас Нюкъмън пък е баща на първия атмосферен двигател, използван през 1712 година за изпомпване в мина. Така Джордж Стивънсън се качва на вълната на научното развитие със своя парен локомотив през 1825, създаден по поръчка на Stockton & Darlington Railway.