Отиде си „кралят на камионите“ Ян Де Рой
Шампионът от "Париж - Дакар" 1987 ни напусна на 80 години
Ян Де Рой (Jan de Rooy), патриархът на отбора за състезателни камиониTeam de Rooy и победител в рали „Дакар“ през 1987 година си отиде на 80 годишна възраст вчера, след кратко боледуване.
Нидерландецът започва спортната си кариера като рали-крос пилот през 1969 година, 4 години след като поема семейната транспортна компания De Rooy Transport от баща си Граад. Компанията, която миналата година отбеляза един век, е един от най-добрите и големи клиенти на холандския производител на (тогава) коли и камиони DAF. Това е и причината Де Рой да застане зад волана на автомобил DAF 55 и да спечели холандския рали-крос шампионат от 1970 до 1973 и след това през 1979 г. Участва и в Европейския рали-крос шампионат, където също има някои успехи.
Дебюта си в рали „Париж – Дакар“ Ян Де Рой прави през 1982 година с камион DAF NTT 2800, като се класира на трето място при камионите и на 67-о място в общото класиране. През 1983 година, зад волана на DAF 3300, отново е трети в тежкия клас и 34-и в смесената подредба. Това се случва преди пилотът и DAF да започнат да разработват специализирани камиони за рали-рейд.
През 1984 година, Де Рой представя знаменития си „двуглав“ DAF 3300 – машина с атрактивен дизайн, с две кабини и два двигателя. Холандецът, обаче, не успява да завърши „Дакар“ заради повреди в окачването. Според пилота, причината е в голямото тегло на камиона, което окачването не може да понесе. Така, през 1985 година „подлага на диета“ машината си, но не успява да стане шампион само поради наказателно време.
Де Рой отива още по-далеч през 1986 година, с представянето на DAF Turbo Twin II. Машината е базирана на DAF FAV3600 и е с два двигателя, доставящи комбинирана мощност от 950 конски сили. Машината е конкурентна дори и на най-бързите автомобили, но счупен преден мост изхвърля холандеца от надпреварата.
За рали Дакар 1987, отборът променя леко дизайна на Turbo Twin, като го оптимизира аеродинамично и увеличава мощността на двата двигателя. Промените се отплащат, като Йоханес (както е цялото му име) Де Рой успява да победи при камионите, с преднина от над 11 часа пред най-близките си съперници, а в смесеното класиране с колите е на 11-о място.
Въпреки успехите, устремът му в Дакар приключва през 1988 година, когато съотборникът му Тео Ван де Рийт катастрофира с висока скорост в дюните, при което загива навигаторът Кеес Ван Льовзийн. Де Рой, както и целият отбор се оттеглят от състезанието. DAF спира заводската си подкрепа за тима и впоследствие продава оборудването на Team de Rooy. Ян не се завръща на трасето чак до 2002 година, когато заедно със сина си Херард Де Рой завършват шести.
Дуото баща и син участва в рали „Дакар“ до отмяната му през 2008 година. Последното участие на Ян в маратона е през 2007, когато отпада след 5 етапа. А последното му състезание е първото издание на Africa Eco Race през 2009 година. В надпреварата, която следваше класическия африкански маршрут на „Дакар“, след като оригиналното рали се премести в Южна Америка, Де Рой-старши печели при камионите, но вече зад волана на Iveco Trakker.
Ян Де Рой предава отбора и компанията си на Херард през 2010 година. Четвърт век след победата на баща си, Де Рой – младши побеждава в рали Дакар 2012 с Iveco и повтаря успеха си през 2016. И макар Херард да се оттегли от активна състезателна дейност, Team De Rooy продължава участията си в рали Дакар и досега. През 2023 година Янус Ван Кастерен донесе титлата за отбора с Iveco.
