Защо медийното отразяване в автомобилния спорт е на такова (ниско) ниво
Позволяваме си да публикуваме един от най-значимите според нас анализи на тема "мотоспорт и медии", дело на колегата от LAP.bg Борис Барболов. Тази статия ни грабна веднага, защото обичаме моторните спортове и ни боли, когато нищо не се случва за тяхното популяризиране и не само това. Още повече, че авторът определено е навътре в темата. Препредаваме материала 1:1, без съкращения, пък дано някой някъде се позамисли:
Защо медийното отразяване в автомобилния спорт е на такова (ниско) ниво?
Въпрос, който сме чували често. Задаван от състезатели, от публика, дори от малкото специализирани в тази сфера медии. Реших да напиша този материал, подразнен и едновременно разочарован, огорчен и обезверен вече от ситуацията, в която е родния автомобилен спорт в своите взаимоотношения с медиите. За някои хора, ангажирани пряко в спорта, вероятно това е маловажна тема. Това е причината нивото на отразяване да е на толкова ниско ниво, че дори е трудно да бъде обяснено на широката публика защо.
Аз обаче ще се опитам да направя един такъв разяснителен анализ, който същевременно се надявам да доведе до поне малък повод за размисъл у определени хора. Предизвикан от въпросителни в коментари, споделени във фейсбук групата "Българският автомобилен спорт" - група, в която почти цялата спортна общественост и най-запалените фенове членуват, започнах да пиша отговор, който обаче се отказах да публикувам и предпочетох да доразвия написаното в този материал.
Диян Колаков - състезател, който пострада при тежък инцидент на състезанието от шампионата на Затворен маршрут в Хасково миналия месец, попита "защо няма медийно отразяване?" и допълни "яд ме е на телевизиите".
Владимир Димитров - човек, организиращ различни събития и даващ много за спорта, сподели, че големите медии нямат сметка да отразяват състезанията и са първи на място, ако има смъртен случай, т.е. само когато има нещо, представляващо сензация.
Всъщност, националните медии, дори при смъртен случай вече не са "първи на място". Липсата им на интересен е достигнала толкова ниска точка, че дори подобни сензационни от тяхна гледна точка новини, само ги отбелязват. Когато Тодор Славов загина в Твърдица на 28 юни, националните телевизии използваха кадри от колегите от предаването Racing Extreme, пуснати по видеообмена, с текст, изчетен 1:1 в централните им емисии. Когато Йордан Миларов загина миналото лято на планинско Узана пък, и толкова дори нямаше.
Истината е, че на големите медии не им пука за този спорт. Казвали са си го в прав текст - това не продава. За телевизиите, да продава, означава да им вдига рейтинга и гледаемостта. За онлайн медиите, това са уникалните посещения на сайта им. За печатните издания, това е тиража.
Проблемът не е толкова в това, че при големите медии най-добре продават игрите с топка, на първо място футбола. Това е тенденция и в "белите" страни. Например във Франция - в централните спортни новини на TF1 и Canal+ няма да видите в репортаж какво е станало във френския шампионат Supertourisme или FFSA GT. За Формула 1 пък има кратък репортаж, на фона на отделеното внимание на всеки мач от френската Лига 1 по футбол, с което започват емисиите. А Франция, все пак, е един от топ моторспорт пазарите в света. И там, както и тук обаче, имат специализирани медии.
Проблемът е, че тук у нас, за разлика от "белите" страни, няма отношение към специализираните медии. Там отношение има, при положение, че не са малко - нещо, което съм виждал и дори знам от някои от френските колеги. Но в нашата действителност изобщо липсва. Което е едновременно тъжно и необяснимо, предвид че журналистите, посещаващи състезанията и имащи интерес към случващото се в родния спорт, са по-малко от един футболен отбор. Само за сравнение - на един мач от родната А група, само фотографите и операторите са повече от броя автомобили, участвали в тазгодишното издание на Рали България.
Не разбирам какво сложно има в цялата работа. Една мото федерация може и го прави, същото могат и го правят футболната, баскетболната, волейболната, ски федерацията... и още много други, да не изброявам. Отношението към медиите го имат. Факт, в който не само аз, но и много други колеги сме се убедили, посещавайки техни състезания или мачове. В света на БФАС обаче, да се случи подобно нещо, е по-скоро в сферата на фантастиката.
БФАС не може да се справи с 4-5 елементарни искания, които има медийната комисия към тях и клубовете-организатори на състезания, с цел нашата работа да може да се върши в едни по-нормални условия от сегашните безумни, в които работим. С изключение на броени клубове, които имат това отношение към нас и се интересуват за тази част от организацията, която засяга нас - медиите, всички останали създават усещането, че живеем някъде във време, което е с около 30-40 години закъснение.
И после четем в докладите на общото събрание, че работата с медиите не била на ниво, не можел да се намери общ език с тях, все се засягал продукта, който се предлагал... в същото време, никъде в наредби и правилници не пише нищо по повод една такава процедурна "дреболия", каквато е обозначаването на медиите по трасетата, или казано иначе - ПРОПУСКИТЕ. На някои състезания, такива изобщо няма и организатора най-спокойно го заявява. Защо? Защото няма изискване към него за това, и определени организатори изобщо не считат за нужно да ни броят за живи. Това означава автоматично, че охраната и полицията също не подозира за съществуването на хора с такъв статут и като се отиде на трасето, започва една гоненица, като всички колеги без изключение, които са там, за да свършат определена работа, влизат в куп разправии и хабят невероятно количество нерви. Пак добре, че все още не се е стигало до арести, въпреки че всеки един от колегите оператори и фотографи може да разкаже няколко случки, в които ареста е висял на косъм. После - защо нямало медии? Някой представя ли си, да се появят националните телевизии със своите екипи - медии, които са свикнали да им гъделичкат егото - и да им бъде заявено "пропуски няма, пресцентъра е онази палатка, оправяйте се както знаете...". Да, и такива "пресцентрове" сме имали, а на някои състезания - дори и въпросната палатка с мръсни пластмасови маси и една тройка разклонител не е имало. След което, като отидат на трасето колегите и ги изгонят полицаите от 1-2 места - чакайте после тези медии, които ги търсят за какво ли не и им се пукат пощите от сигнали и предложения за отразяване, да ви обърнат внимание! Няма! Още при споменаването на "автомобилно състезание" ще бият отбой, без да слушат нататък.
А това, което следва от цялата тази липса на интерес, е една голяма неинформираност. Която вече е ескалирала до дезинформираност. Това не просто изпраща спорта в "трета глуха", а спомага имиджа на този спорт да е грешен и всичко около него да е изключително неясно, дори за фен, който се е поинтересувал по-детайлно за какво става въпрос. Докато всичко това продължава по същия начин - планинските изкачвания, затворените маршрути и въобще автомобилните прояви, организирани под шапката на БФАС, ще продължават да бъдат "ралита". Масовият зрител, регионалната медия и въобще хората, които не са навътре в спорта, не правят разлика между едното, второто, третото и останалото. Самият аз съм забелязал, че на ВСЯКО едно състезание, на което съм присъствал (а те са много за последните 3 години, щом ми е трудно да ги преброя), наистина всичко е "рали". А по-страшното е, че буквално всички, включително състезатели и специализираните медии, които се движим навсякъде заедно с кервана, нямат представа на тези състезания кой за какво се бори - липсват дори официални класирания, което е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на федерацията да ги публикува.
Това са глобалните проблеми, засягащи самия продукт, който федерацията сама споменава в докладите си за общото събрание. И за който продукт не полага никакви усилия той да придобие една по-добра визия. Да привлече повече публика. Да заинтригува по този начин повече медии. Това да накара бизнесите с по-големи възможности да се поинтересуват от наливане на едни рекламни средства в спорта. Всичко е навързано, като една верига. Но тази верига в момента е скъсана. И то на много невралгично място - при управляващия орган на спорта. Не, не са проблем състезателите, които въпреки всички проблеми и състоянието на спорта, продължават да влагат сърце и душа в това, което обичат. Не, не сме проблем специализираните медии, които идваме да работим "на мускули", въпреки такива проблеми, които биха отказали всеки колега да го прави, само като чуе за какво става дума, камо ли да дойде да види. Не, не е проблем и липсата на интерес от колегите от националните медии - съвсем оправдано е, че техния интерес няма пресечна точка със сегашното състояние на спорта. Не е проблем и публиката, която губи интерес, когато поднесения й продукт не струва. Още по-малко пък са незаинтересованите спонсори, за които положението винаги е "нищо лично, просто бизнес".
Борис БАРБОЛОВ, LAP.bg
15.10.2015
