Водородната технология загива без инфраструктура

Мощен "зелен" ентусиазъм тресе Земята в последните години и това е прекрасно. Понякога обаче само с надежда и емоции не се получава и е важно, когато бъде направена една крачка в правилната посока, тя да бъде последвана и от втора, трета и т.н. Именно от тези следващи крачки зависи бъдещето на всички тези "зелени" технологии, свързани с автомобилната индустрия.

Колите с горивни клетки, работещи на водород, вече отстъпват а електрическата конкуренция. Логиката не предполага подобен регрес по няколко причини. От чисто пратична гледна точка зареждането с водород е много по-удобно за потребителя. То отнема приблизително същото време, което ще Ви трябва да заредите с бензин, дизел или газ своя автомобил, за разлика от зареждането на електромобилите. Дори най-бързите станции в момента имат нужда от поне 20 до 30 минути, за да напълнят задоволително, но не до края батерията.

Според IHS Automotive през 2027 година в световен мащаб ще се произвеждат общо 70 000 водородни автомобила. Това очевидно е твърде малко и през тази година ще представлява под 0.1% от общо произведените четириколесни. Причината? Липсата на инфраструктура.

В момента по света има около 100 публични водородни станции. Човек няма нужда да се замисля сериозно, за да си даде сметка, че с подобен мизерен ръст на инфраструктурата едва ли са много хората, които ще си сложат таралеж в гащите и ще пътуват стотици километри, за да заредят с водород. А основната причина за малкия интерес към тези станции е огромната инвестиция от над 3 милиона долара. При наличния водороден състав по улиците подобни пари нямат избиване с години, което пък кара хората с възможности да странят от тази технология.

Към днешна дата едва 4 производители предлагат модели с горивни клетки. В следващите 11 години те трябва да се увеличат до 11, но едва ли това би имало сериозен ефект, ако не се помисли за комплексната инфраструктура.

Колко "зелен" обаче е водородът? Всъщност, към момента е по-скоро...кафяв. Да, така наричат водорода, добит от въглеводородни фосили, а днес над 96% от това използвано гориво се добива от суровината, която всички се опитваме да отречем. Тук водородът влиза в хипотезата за фалшивата екологичност на електромобилите, които не отделят вредни емисии, но енергията в батериите им всъщност идва от централи, които замърсяват околната среда.

Едно е сигурно - без бърз растеж на инфраструктурата и начин за добиване на водород чрез щадящи природата методи, то тази технология бързо ще намери своя края, поне в автомобилната индустрия.