13 състезателни коли, стъпили на пътя

За да включат колите си в дадени шампионати на производителите им се налага да създадат и определен брой шосейни версии, с други думи да ги хомологират. Идеята е, че по този начин те могат обосновано да твърдят, че състезателната им кола е базирана на предназначена за масите машина.  Дотук добре, но основната цел на отборите не е да следват сляпо правилата, а да печелят места по подиумите.  Затова и през годините много шантави машини са получавали регистрационни табели, за да могат техните състезателни еквиваленти да жънат успехи. 

Chevrolet Camaro ZL-1 (1969)


Това Camaro се появява при дилърите на Chevy поради вратичка в процеса за поръчки през 1969 г. Макар и да разполага със 7-литровия V8 като събратята си от същия модел, в случая на ZL-1 блокът е алуминиев. Случайно? Не, просто колата е предвидена за участие на канадско-американската надпревара Can-Am.

Ford GT (2017)


Повече от ясно е, че Ford имат сериозни състезателни амбиции с новия GT. Колата ще участва на 24-те часа на Льо Ман през лятото. Шосейната ѝ версия също няма да никак спокойна, тъй като получава двигател от прототип за Дайтона с около 600 коня. 


Subaru Impreza 22B STI (1999)

Защо 22B? Subaru взимат обикновената Impreza STI и увеличават обема на двигателя от 2 на 2,2 л., оттам идва 22-ката. Така мощността се качва на 280 к.с. "В" е просто заводско означение за турбо. Направени са само 424 такива коли, като според някои източници всички са разпродадени за половин час, според други - за по-малко от два дни. Раздутите им калници и задно крило остават на служба при последвалите STI. 

Dauer 962 Le Mans (1993)

Историята на Dauer 962 Le Mans е следната - Йохан Дауер, шеф на състезателния тим Dauer, купува от Porsche няколко 962-ки, които по това време доминират в Група "C",  прави малко промени по аеродинамиката и най-накрая слага регистрационен номер. Псевдо-шосейната кола позволява на Porsche да включат 962 в GT категорията на Льо Ман.

Plymouth Road Runner (1970)/ Dodge Charger Daytona (1969)

Макар и американците да обожават NASCAR толкова, че това да спортът с най-висока посещаемост, самите коли са много далеч от машините, които се движат по щатските пътища. Различно стоят нещата в края на 60-те години, когато се появяват Dodge Charger Daytona  и Plymouth Road Runner, съответно през 1969 и 1970 г. До 1971 г. те се оказват толкова добри, че биват забранени. Преди това обаче известен брой коли стигат и до обществените пътища, където парадират с комично огромните си задни крила.  

Lancia Stratos (1973)

Stratos е може би първата кола, създадена специално за хомологация за рали. Правилата на Световния рали шампионат изискват да бъдат направени 500 шосейни бройки и така през 1974 г. Lancia взимат V6 двигател от Ferrari Dino и го обвиват в минималистично купе, запълнено с части от далеч по-обикновени Fiat-и. По-късно правилникът се променя и от 500 броят на необходимите коли пада на 400, затова производството спира след 492-рия Stratos. И докато по трасетата колата жъне изключително сериозни успехи, записвайки 18 победи в Шапионата, в реалния свят компактната Lancia не е приета толкова добре. Някои коли не напускат шоуримите до 80-те години.

Toyota GT-One (1998) 


Почти немислимо е, че регистрационната табела на тази кола е съвсем реална. Това е и единственото нещо, което дори малко приближава идваща от клас GT1 Toyota до колите, които сме свикнали да караме и виждаме по пътищата. Появата ѝ става възможна заради сравнително свободната интерпретация на правилата на ФИА, но едва ли някой извън пистата би се оплакал от това.

Ford RS200 (1984)

За да може да участват в Група "Б" през 80-те на Ford им се налага да направят 200 шосейни коли, обвързани с рали машината. Така се ражда RS200. Средно разположен турбо двигател, дело на Cosworth, с четири цилиндъра, монтирана отпред скоростна кутия и задвижване на четирите колела превръщат RS200 в наистина специален автомобил. Ford обмислят и възможността да надвишат предвиденото производство, но в крайна сметка спират на 200.

BMW M3 GTR

Макар и редовия 6-цилиндровият редови двигател да е синонимен с произвежданото от 2000 г. BMW E46 M3, когато баварците насочват колата към пистата решават да се възползват от пропуск в правилата и го заменят с V8 мотор. Съперниците им меко казано не са впечатлени от действията и протестират. Това принуждава немците да направят и няколко шосейни M3-ки с 8 цилиндъра, които дори не са продадени. 

Nissan R390 GT1 (1998)

Още един суперавтомобил, който надали някога ще видите на живо. Притиснати от същите изисквания за хомологация като Toyota с тяхната GT-One, Nissan създават R390 GT1. Под панелите на странно изглеждащата машина работи средно разположен 8-цилиндров двигател с 550 коня. Nissan правят само два броя, като задържат едната кола за себе си. За втората се говори че в гаража на колекционер. 

Mitsubishi Pajero Evolution (1997)

Думата Evolution най-вероятно ви нанява асоциации най-вече с Lancer, но всъщност емблемата се добира и до Pajero в търсене на състезателно бъдеще. За да се впишат в изискванията на клас Т2 на "Дакар" Mitsubishi правят 2500 Pajero Evolution всъдеходи. Подсиленото окачване и V6 агрегат с 276 к.с. помагат на японците да спечелят по това време африканското рали през 1998 г. 

Buick LeSabre Grand National (1986)

Buick правят само 100 броя LeSabre Grand National с конкретната цел да въведат по-аеродинамично купе за състезаващата се в NASCAR тяхна кола. За целта са смалени прозорците в задната четвъртина на колата. За жалост обаче стъпилата на пътя вариация не получава шестцилиндровия двигател с принудително пълнене, който използва моделът Regal Grand National. 

Renault R5 Turbo (1980)

R5 Turbo изниква като отговор на Lancia и нейния Stratos. Вместо да направят колата от нулата обаче, французите използват като отправна точка хечбека Renault 5. За тяхно нещастие задното задвижване предопределя неравностойна битка с quattro системата на Audi. Това, което остава, е един от най-екстремните хечбеци на пътя.