Балансьорът: тест Hyundai Tucson N-Line
Hyundai Tucson определено е сред бестселърите на корейския производител, редом с по-големия им SUV Santa Fe. Tucson, който е на пазара от вече далечната 2004 година, в момента е в третата си генерация, минала през задължителния фейслифт.
Hyundai пък вече над десетилетие иска да се позиционира като производител не само на надеждни и практични автомобили, но и на такива със спортен и премиум характер. За втората цел, корейците пуснаха луксозната марка Genesis, а за първата създадоха специалното подразделение N. И ако това ви прилича на М от BMW няма голяма случайност, все пак Hyundai N се оглавява именно от бившия директор на баварските М. И докато „чистите” N модели за момента са i30 и Veloster, то е налична и версията N-Line, която предлага по-скоро дизайнерски спортни акценти, отколкото допълнителна мощност и динамика. „Истински” Tucson N се очаква съвсем скоро, като обещаната му мощност е 350 „кончета”.
Tucson N-Line, се предлага със стандартните за модела двигатели и скоростни кутии, но има ярко открояващи се акценти по купето и в салона. Разбира се, има и „спорт” в техническата част - ново спортно окачване с по-твърда настройка за по-динамично движение, нова геометрия на кормилната рейка и по-масивни спирачни дискове. Това, разбира се, съвсем не е малко, а напротив – логично допълнение към наистина спортната визия на кросоувъра. А последната е повече от приятна за окото (че и тялото като сте в салона). Визуалната отлика от конвенционалния Tucson се състои в модифицирана броня, решетка и добавен дифузьор отпред, както и от спортна броня, спойлер и N-Line ауспухови накрайници. N визията се завършва от черните странични огледала и 19-инчови джанти, както и, разбира се, от агресивния червен цвят (който е един от 9 налични за версията).
Спортните акценти са налични и в салона, където има профилирани спортни седалки, покрити с комбинация от кожа и алкантара с N-Line лога и червени шевове. Логото и червения шев присъстват и на други места по салона, а налице са и спортни алуминиеви педали.
Tucson N-Line с предлага избор между два двигателя и две трансмисии, както и с предно задвижване или със система за задвижване на четирите колела Hyundai HTRAC. Дизеловата версия е с 48-волтова мека хибридна система, а скоростната кутия е 6-степенна механична или 7-степенен автоматик с двоен съединител и дори 8-степенен автоматик.
Тестваният от нас модел, за радост, бе бензиновата версия, която доста повече звучи като N, предвид показателите си. Агрегатът с обем 1,6 литра и с турбо постига 177 конски сили максимална мощност при 550 об/мин и що годе приличните 265 Нм в диапазона 1500 – 4250 онб/мин. Тягата се предава към четирите колела през 7-степенен автоматик с двоен съединител, с възможност за ръчна смяна на предавките, но с голям минус за един опитващ се да е спортен автомобил – няма перца на волана за игра със скоростите… Последното донякъде се компенсира от режима Sport, избиран от бутон до скоростния лост, който наистина „стяга” Tucson, карайки го да е по-агресивен, работейки на по-високи обороти, а същевременно втвърдява волана и (поне според нас) окачването.
Максималната скорост на модела е 201 км/ч, а ускорението от 0 до 100 отнема 9,1 секунди. Комбинираният разход по каталог е около 8 л/100 км, но при нас не можа да падне под 10,8 (магистрала, извънградско, малко градско и съвсем малко офроуд).
Двигателят работи добре и в този, и в конвенционалния режим, има запас за ускорение и доускорение, но при доускоряване на магистралата с висока скорост, липсата на достатъчно коне и нютонметри е осезаема… Но все пак, автомобилът е достатъчно отзивчив и пъргав при по-разумни скорости, воланът осигурява добра маневреност, а спортното окачване се държи доста добре и колата не се клати дори и при по-рязко влизане в завои. Окачването, в комбинация с по-ниските гуми на големите джанти доста твърдо обира неравностите, но няма да ви се разбият бъбреците – много добрата седалка обира всичко и няма да поемете усещането от вибрациите. Самата седалка е доста удобна и предлага добра видимост, въобще кокпита, с ергономично разположени инструменти, е повече от уютен и в салона е доста тихо – дори и при по-висока скорост. Акцент в купето е мултимедийната система с голям екран, която предлага всички екстри – навигация, радио, връзка със смартфони, плюс доста добра 360-градусова камера, която ще ви помогне при маневри и паркиране в тесни пространства.
И като заговорихме за помощ, системите за безопасност и асистиране на водача са в изобилие, обединени от пакета Hyundai SmartSense – асистент за избягване на челен сблъсък, поддържане на лентата, адаптивен круиз контрол, предупреждение в "сляпата" зона на огледалата, автоматични светлини, предупреждение за трафик зад колата и т.н.
Към горните системи можем да причислим и фирменото 4х4 задвижване HTRAC 4WD с възможност за заключване на въртящия момент между предните и задните колела (базово водещи са предните). В тази си версия, Tucson не е офроудър, но по-конвенционалният модел, с по-високи гуми на по-малък цолаж джанти е сред отличниците в “паркетния” клас извън пътя. Тук системата по-скоро работи за стабилност и динамика, но все пак имате 172 мм клирънс, ъгъл на атака от 17,9 градуса, на спускане 24,5 и рампов от 19,5.
Като цяло, подобно на конвенционалния модел, Tucson N-Line е доста практичен, способен и комфортен автомобил. Балансът между комфортното и спортното е почти постигнат, разбира се, в превес на първото. Цената може да ви стресне малко – започва от 75 780лв., а в нашия случай бе 79 680лв., но моделът е базиран на най-високото ниво на оборудване за модела, като N-Line „екстрите” са бонус.
