Дрифт мания: Силвио Гоцев

В поредица от материали ще ви запознаем с момчетата, които представляват българския дрифт спорт. Не, те не са просто автомобилни ентусиасти, които подготвят колите си за поредното каршоу. Те са нещо повече. Те са механици, мениджъри, PR-и, шофьори на сервизните автомобили и не на последно място - пилоти. Такива са условията у нас... тежки за всички. Но те някак си намират сили, за да продължават борбата (не само за класиране и титла, но и за финансиране) и не спират да радват феновете около дрифт трасетата.

Представяме ви Силвио Гоцев от Враца - един от младите таланти в родния моторспорт. Той е възпитаник на Владо и Митко Илиеви, като е преминал през паралелката Автомото в НСА "Васил Левски".

- Здравей Силвио! И теб няма да те подкарваме с въпроси от типа "защо дрифт" и "от кога". Интересува ни повече какво е усещането да си част от българския дрифт спорт. Лесна задача ли се явява подготовката за всеки един кръг?

Отговорът ми е категоричен и той е ,че няма нищо лесно, лишаваме се от наистина много неща за всеки един кръг. Всяка подготовка, тренировка и настройка на автомобила отнемат голяма част от времето ни поради простата причина, че всяко едно действие е предварително премислено няколко пъти, за да е надеждна и конкурентоспособна техниката.

- Тъй като си и част от организационния екип на BGDC, колко по-трудно е да се приготвиш за кръга във Враца, където си символичен домакин, в сравнение с останалите?

Относно кръга в родния ми град на пистата, която мислех, че знам на изуст и мога да я карам със затворени очи, съдията ни както винаги прояви креативност и успя да направи едно интересно и различно трасе с линия, която не бях карал досега и честно казано доста ми допадна. Беше ми малко по натоварено, заемайки се с двете задачи като пилот и организатор, но с помощта на приятели всичко мина успешно.

- Има ли фенове на този вид автоспорт в родния ти град и променят ли състезанията манталитета им на движение по пътищата?

Не са много, но фенове има. Това, което ги спира да излязат на трасето, са финансови причини, които са характерни за нашия регион. Нещото, към което се стремим на всяко наше мероприятие, е да привлечем колкото се може повече фенове на дисциплината и им предоставяме материална база, на която да се забавляват и да изтъркат по някой друг чифт гуми, вместо да го практикуват по улиците.

- А как действа моторният спорт на теб в ежедневни пътни условия?
По този въпрос мога да изкажа доста положителни страни, като започна с това, че откакто се занимавам с автомобилен спорт мирогледът ми тотално се промени, станах по внимателен, съсредоточен, виждам доста ситуации още преди да са се случили. Опитвам се да прилагам знанията и уменията си на близки и приятели с цел безопастно и безаварийно шофиране, към което мисля всички трябва да се стремят.

- Наскоро гостувахте в Сърбия за състезание. Сравни конкуренцията на българите с тази на съседите ни.
Аз лично нямах възможността да се състезавам срещу сръбски пилот, но от страничните ми наблюдения останах с впечатление, че имат няколко наистина талантливи пилоти. Ако трябва да сравня сръбските ни съседи с нашите пилоти, без да съм пристрастен мога да заявя, че последните 2 години успехите като европейски титли и купи, които постигат нашите пилоти, са вече всеизвестен факт, който само може да ни радва, че имаме пилоти на толкова високо ниво.

- Кой застава безусловно зад гърба ти, когато говорим за подготовка и участие на състезание?
Подготовката на автомобила от самото начало до ден днешен се дължи почти изцяло на моя баща. За двигателния отсег съм се доверил на Павел Павлов от King Custmos, благодарение на който 6-те цилиндъра на М-ката ми не спират да работят неуморно. В началото на тази година по стечение на обстоятелствата станах близък с един много добър екип а именно MG Solution - Мартин и Рая (дрифт пилот) Горанови, с които си помагаме взамно и най-вече работим константно по подобряване на колата (завиване, окачване и др.) Човекът, на когото дължа най-голяма благодарност и заради когото всичките ми участия и развитие са възможжни, е баща ми - Радослав Гоцев. Той ме подкрепя във всяко едно мое начинание.