Soldier of Fortune: тест Jeep Wrangler
Ако сте очаквали някакви стряскащи промени в дебютиралия точно преди година Wrangler JL, то явно не сте от феновете на модела и дори трудно ще го отличите от предшественика му. За наша радост, аудиторията на списание OFF-road.BG се състои от доста запознати хора, които веднага видяха промените в икончиния офроудър, и ги оцениха веднага, независимо дали положително или не.
Около година след дебюта си в САЩ, новият Wrangler достигна и до Европа, а наскоро се появи и у нас и имахме удоволствието лично да се срещнем с наследника. Може да ви спестим четенето и да кажем „Ок, това си е чистокръвен Wrangler”, но все пак, нека разкажем какво ново в новака:
Новото поколение, носещо индекса JL, не идва с революционни, а по-скоро еволюционни промени по външния вид. Отвън, е запазен до болка познатия силует, но виждаме нови фарове, изместена позиция на мигачите, леко променени пропорции, освежена предна решетка и брони и общо взето други дреболии. Всичко това повече прилича на фейслифт, но в Jeep не мислят така. Инженерите са успели да подобрят аеродинамиката, а от там – разход и ефективност. Новото поколение на всъдехода е с около 100 кг по-леко от досегашния модел. Половината от това олекотяване се пада на рамата, в която се използва предимно високоякостна стомана, но и немалко алуминий.
Автомобилът, както е видно, отново е достъпен във вариант с 2 и 4 врати (както и с мек и твърд покрив). Новост е системата за сваляне на предното стъкло. При предишното поколение – JK, трябваше да се махнат цели 28 болта, докато сега те са само 4, като инструментът за процедурата влиза в стандартното оборудване на модела. Вече по-лесно се свалят и вратите, но най-главното обаче е възможността за превръщане на всъдехода в кабриолет. Но цената на това да може да „оглозгате” джипката си за броени минути си има недостатък. И той се състои в недобра изолация на иначе комфортното купе, придружена от шум (че и студ) при високи скорости. Но пък в крайна сметка, колцина ще тръгнат да обикалят Европа с Wrangler?
Е, ако все пак сте решили, може да разчитате на приличен комфорт извън гореописаните проблеми. Вътре в салона виждаме, че инженерите и дизайнерите са се опитали да съчетаят традиционния стил на модела с нови технологии. Първото нещо, което се набива на очи в салона на офроудъра, е преобразеното инструментално табло. В частност, новият Jeep Wrangler се е сдобил с два цифрови дисплея - един за мултимедийната система и един пред водача, показващ основните параметри.
Променен е дизайнът и на почти всички бутони и копчета в кабината, а на колоните на вратите са се появили по-удобни дръжки, подпомагащи влизането и излизането от джипа. Съхранени са, обаче, и някои традиционни за Wrangler черти, като например, разположението на копчетата за електрическите стъкла на централната конзола.
Шасито с мостовете Dana и пружинното окачване са си същите, но при класическата къса база междуосието е увеличено с 36 мм, а при дългата - с 62 мм. Окачването не е променяно много и Wrangler си остава един от най-комфортните всъдеходи на рама, както на асфалт, така и в пресечена местност, но миниатюрното добавяне на дължина си оказва голям плюс. Това важи особено за стандартната модификация Sahara, която тествахме, със стандартни, а не усилени амортисьори, каквито са при по-хард версията Rubicon.
Една от най-големите новости при новия Wrangler са двигателите. За разлика от родината си САЩ, на Стария континент всъдехода забравя за големите атмосферни бензини, а ги заменя с двулитров турбобензинов мотор ( а до 2020 г. се очаква и хибрид!). Компания му прави 2,2-литров турбодизел, какъвто бе на разположение на тестваните от нас къс и дълъг модел. Агрегатът е с максимална мощност 200 к.с. и максимален въртящ момент от 450 Нм, като е стикован с 8-степенна автоматична трансмисия ZF (край и на версиите с „ръчка”) и разполага със система Start-Stop. До посочения от производителя комбиниран разход от 6,5 л / 100 км не сме стигали, но не сме и целяли, но въпреки дългото офроуд трасе и многото магистрала (която се отразява на машината с аеродинамика на блок „итонг”) не сме го надхвърляли с повече от 2 – 3 литра.
Естествено, стигаме и до същността на нещата – поведението извън пътя. Макар далеч да бяхме от понятието „подготвени”, все пак се заиграхме с „Рангелите” по доста сериозни планински трасета, изобилстващи от камънаци и коловози (само кал нямаше в доволни размери, но и гумите им не бяха кални). И да сте, и да не сте фенове на Wrangler, всеобщото мнение е, че това е една от глобалните офроуд икони, редом с машини като G, Defender, Patrol и Land Cruiser. И новият JL не изневерява на природата си, дори и в „по-цивилизованата” версия Sahara.
В трансмисията Command-Trac е добавена възможността за автоматичен 4х4 режим, допълващ базовото задно, ръчно активираното 4х4 и 4х4 с бавни. Такава опция е добре дошла за едно зимно пътуване, например, където неприятни изненади по пътищата – бол. Истинският чар на джипката, обаче, е при включените бавни, допълнени от опционалния LSD диференциал – тогава всъдехосът ламти за още по-страшно и по-страшно изживяване, а вие му се доверявате все повече и повече, докато не се сетите, че сте със стандартно оборудвана машина и пътят до спасителния трактор може да е дълъг. Е, ние не стигнахме до там, но успяхме да си поиграем доста в прахоляка, камънака и калта. Все пак, при клирънс от 252 мм, ъгъл на атака от 36 градуса, на спускане от 31,4 и на „окантарване” от 21 трудно ще се „наиграете” ако не е брутална кал… А със 76 см дълбочина на газене може да ловите риба от средата на не една и две реки у нас…
Макар и спартанец и офроудър, новият Wrangler JL предлага и немалко системи за безопасност и асистенция. Сред тях са асистент за мъртвата зона в огледалата, разпознаване на напречен трафик отзад, електронен контрол на стабилността със система против преобръщане, камера за заден ход и т.н.
В заключение – цената… Тя определено е за хард фенове, тъй като у нас започва от впечатляващите 99 900 лв. за дизеловата версия с 3 врати (с 2 хил. по-малко за бензиновата) и се покачва до почти 105 бона за дълъг Rubicon. Но пък ще си купите нов прочит на истинска класика, такава, каквато я знаем от десетилетия, с ненатрапчива доза модернизъм.