Ще успее ли Ford Mustang да постави на колене нахалните германци?
През март моделът от Детройт е най-успешният автомобил в своя клас в Германия
В Германия вече има нов лидер в сегмента на спортните купета и той не е германски. Носи името на великия изтребител P-51, който разчиства небето над Бавария преди 73 години. Казва се Ford Mustang и през март е бил по-успешен на пазара от Porsche 911, Porsche Boxster и Audi TT. Това се казва да те победят на собствен терен.
Още по-любопитното е, че пазарният успех на Mustang в Германия не се дължи на ниска цена. Базовата модификация струва еквивалента на 50 000 долара в евро, при цена от 32 395 долара в родната му Америка. От всичко това изглежда, че във Ford са си свършили добре работата и това да притежаваш Mustang в страната на Нюрбургринг и аутобаните оправдава неговата премиум цена.
Последният Mustang, който бе основен конкурент в категорията Спортен автомобил на годината 2015, постигна огромен успех и в родината си. През годините обаче, името Mustang е изпълнено с противоречия. Мнозина го смятат за икона в автомобилния свят и се кълнат в него, но не са малко и хората, които го презират, смятайки, че това е автомобил за американски селяни, работещи на петролен кладенец, облечени с дънков гащеризон и карирана риза с отрязани ръкави. Стереотипите за собствениците на Mustang са десетки, а в Европа тази кола никога не е била особено популярна, защото винаги се е смятало, че американските “muscle car” модели се чувстват добре единствено на дългите прави в Тексас, например.
Точно това прави постижението на Mustang в Германия толкова значимо. Повечето собственици на спортни BMW-та и Porsche-та обожават да се подиграват на Mustang, наричайки го тежък, незавиващ, неспиращ, неконтролируем и т.н. Истината е, че нищо от това не е истина. Вече.
Факт е, че американецът е добре охранен, но също така е факт, че версията Mustang GT350R е с около 50 кг по-лека от BMW M4. Управлението няма нищо общо със старите поколения на модела, което значи, че не е и неуправляем. Освен това колата се предлага от завода с големи спирачки Brembo, а ако те не са ви достатъчни, винаги можете да си поръчате по-големи, при това на половината цена от керамичните спирачки на Porsche, например. Всяка версия в актуалната гама на Mustang се държи на пътя впечатляващо добре, а GT350 е може би най-добрият автомобил по този показател в класа на 4-местните спортни модели. Колкото до презавиването и пързалянето на задницата, факт е, че Mustang се държи като превъзбуден в завоите, но също така е факт, че същото може да се каже за BMW M4 и Porsche 911 GT3.
Оказва се, че ако никога не сте карали Mustang, или опитът ви е базиран на старите поколения на колата, новият модел ще ви впечатли много. Ироничното в случая е, че двигателната гама е базирана на тази на противоречивия “Fox body” Mustang от 1979 г., с който Ford започва да налага по-компактни и икономични двигатели. Последният Mustang се предлага с 2.3-литров 4-цилиндров двигател, по средата стои V6, а на върха на хранителната верига е разположен задължителният за американците 5.0-литров V8 мотор. Тук започват и тук приключват приликите между двете коли с едно и също име.
Качеството на изпълнението е на нивото на германските и японските коли, интериорът е едновременно класически и модерен, седалките предлагат перфектна комбинация от комфорт и стабилност при по-динамично шофиране, а мултимедийната система е от последно поколение. Воланът осигурява завидна обратна връзка от пътя, което е много важно за всеки автомобил, чиито амбиции се разпростират отвъд дългите тексаски прави. Бутоните и другите контролери по таблото пък са също толкова прецизни, колкото във всяко Audi, например.
Ford Mustang е рафиниран, тих и се усеща лек по време на дълъг път, а версиите GT и GT350 са едновременно комфортни на магистрала и стегнати и прецизни на писта. Цялостното усещане е забележително германско, като дори се срещат някои дизайнерски прилики с глобални модели на Ford, като Fiesta ST и Focus ST. Най-общо казано, единственото, което различава концепцията на последния Mustang от колите на BMW, са високите странични прагове, както и наличието на ръчна скоростна кутия в комбинация с всеки от предлаганите двигатели, което е гигантски плюс за американеца.
Разбира се, не трябва да забравяме, че Porsche 911 GT3RS може да изпревари атрактивният американец във всеки удобен момент, но дори в собствената си родина спортното купе от Щутгарт е скъпа и рядка гледка. Също така трябва да си дадем сметка, че успехът на Mustang през март е по-скоро изолирано събитие, отколкото норма, но със същата несигурност може да се твърди и обратното. Какво би станало, ако това не е изключение, а правило? Какво би се случило, ако Mustang стъпи здраво на европейска почва и измести някои от утвърдените играчи на Стария Континент?
Германските автомобилни производители прекараха неуморни десетилетия в експлоатирането на своята дългогодишна история, нагаждайки я към актуалните клиентски прищевки. Но същата тази индустрия, която някога предлагаше голям набор от педантично конструирани автомобили, днес сякаш буксува и пуска на пазара неоригинални модели, които често заимстват технологии и идеи от чужди производители.
Оригиналното Porsche 911 с въздушно охлаждане, култовият NSU Ro 80, величественият Mercedes 450SEL 6.9, фанатичното BMW M5 - всички те са отдавна забравени, а на тяхно място се появиха огромни SUV модели със сбъркана идентичност, гигабайти памет и крехки системи за задвижване на четирите колела.
Ако за момент си представим, че пазарният успех на Ford Mustang не е просто аномалия, а германските автомобилни ентусиасти са уморени от скучните модели, които местните производители им предлагат. Не е ли логично те да търсят нещо истинско, нещо първично, нещо, което да им върне вярата в автомобилостроенето. Нещо, което могат да си позволят. Ако това наистина е така, очакваме резултатите на Mustang да станат устойчиви.
Независимо какво стане, урокът е изнесен и би било хубаво някои от европейските компании да го усвоят и извлекат ползите от него. В края на 70-те и през 80-те американските компании станаха много мързеливи, което отвори вратата за европейските концерни. По това време никой американец не си е представял, че е възможно да избере Lincoln Versailles пред BMW 528i или Cadillac deVille пред задвижвания от двигател на Cosworth Mercedes 190E 2.3-16. Дали сега не се случва, но с обратен знак?