Водещите автомобилни концепции в Дакар, или как се цакат конструкторите

През 37-те издания на рали Дакар сме се нагледали (и начели) на какви ли не инженерни творения. Общо взето, тенеденциите се изменят постоянно, но винаги става въпрос за подготвени 4х4 машини и заднозадвижвани бъгита. Без да си кривим душата, трябва да признаем, че в над 90% от случаите, автомобилите с 4 задвижващи колела са се оказвали най-добрите в терените като на Африка, така и на Южна Америка. Разбира се, статуквото бе разбито за кратко от легендарния Жан-Луи Шлесер, които триумфира в надпреварата през 1999 и 2000 година, а този успех би могъл да се повтори и в рали Дакар 2016, където сме свидетели на безпрецедентната атака на Peugeot 2008 DKR.

Подобно е и положението с двигателите, като в почти цялата история на надпреварата тотално доминираха бензиновите агрегати, както във всички сфери на мотоспорта, впрочем. Е, и тук статуквото бе разбито – първоначално от Volkswagen, с първата победа на дизеловия Race Touareg през 2009, последвана от още две титли, както и от болидите Mini на X-Raid, които властват до настоящия старт. А в момента Peugeot залагат на още по-нова формула (без да са първите, измислили това) – задно задвижване и дизел.

Казано иначе – дизелът е новият бензин, поне що се отнася до света на оф-роуда, макар че този тип гориво триумфира и в състезания като „Льо Ман”. Все още, обаче, има машини, които залагат на бензин за успеха – като Toyota, чиито Hilux е с атмосферен бензинов двигател.

И така, в резюме, ще ви представим трите водещи автомобилни концепции, които се очертават като фаворити в тазгодишното издание на надпреварата – дизел и задно задвижване (Peugeot 2008 DKR), дизел 4х4 (Mini All4 Racing) и бензин 4х4 (Toyota Hilux Imperial). Разбира се, за такъв тип рали-рейд бегачки от огромно значение са общата маса и типа окачване, затова ще „налеем“ малко сухи данни в табличен вид, за да е лесно да правим директна съпоставка на техниката:

От посочените данни е вдино, че Mini май не е толкова "мини", а най-бързи теоретично, всъщност и на практика са бъгитата на Peugeot. Важно е да се зане, че при заднозадвижваните машини са позволени по-голям ход на окачването, както и по-големи гуми.

Интересен факт е, че гореспоменатата Toyota Hilux на Жинел де Вилиерс не споделя същия двигател като този на машините на Лийрой Поултер и Язид Ал Раджи. Последните двама седят зад волана на привидно същия автомобил, но с друг агрегат – отново атмосферен „бензин“ V8 на Lexus, но с работен обем от 4800 куб. см. и незначително по-малка мощност. 

За съжаление не успяхме да открием достатъчно конкретна информация за четвъртия концептуален вид – бензинов агрегат със задно предаване, тъй като Роби Гордън добре е прикрил данните на своето Gordini. Но съдейки по класирането до момента, този вариант явно не е най-конкурентният в рали Дакар 2016.