10 от най-несполучливите двигатели, създавани някога
Човек би си помислил, че щом производителите влагат огромни ресурси по двигателите, крайният резултат трябва да е съвършен. Това обаче е далеч от реалността и сърцата на колите се оказват проблематични дори за най-големите имена в бизнеса. Ето и десет примера за мотори, които никога не е трябвало да попадат на пазара, поне в този си вид.
Cadillac V8-6-4
Странното име на този V-осмак от 1981 г. има обяснение. По време, когато технологията не само звучала революционно, ама и била такава, Cadillac решават да оборудват агрегата си със система за деактивиране на цилиндри. Нищо особено по днешни стандарти, но технологично чудо преди 36 години. Не след дълго се оказало, че хитрото нововъведение има ахилесова пета и соленоидите на хидравличните подвигачи за активация и деакцивация отказвали. Накрая на General Motors толкова им омръзнало, че се предали и дилърите на марката просто започнали да изключват дефектната система, признавайки поражение.
1,2-литровият трицилиндров мотор на Mitsubishi
80 к.с. и 106 Нм. Числата звучат съвсем адекватно в брошура на евтин и скучноват автомобил от първата половина на 90-те, но вече живеем в друг свят. Очевидно няма кой да каже на Mitsubishi, че техният трицилиндров MiCEV мотор е МиЖАВ и затова компанията още го предлага в Space Star под предлога, че е екологичен. Може би, но как ви звучат 12,8 секунди за 0-100 км/ч при чисто нова кола? Няма да чуете много благи думи за агрегата.
2,2-литровият турбо мотор на Mopar
2200 кубика не са много за американския пазар, но точно такъв мотор намира мястото в редиците на Chrysler, Dodge и Plymouth през 80-те. Дори преди да бъде турбиниран, двигателят не се слави с надежността си, а принудителното пълнене го довършва като го превръща в бомба със закъснител. В крайна сметка истинският потенциал на мотора е разкрит, но само след подмяна на слабите първоначални компоненти.
Дизеловият V8 на Oldsmobile
Терминът "групов иск" може да накара шефовете на всяка компания да настръхнат и именно това са преживели oт GM в началото на 80-те години. Вместо да вложат средствата за разработка на дизелов двигател, в Детройт смятат за разумно да използват бензинов мотор за основата за създаването на атмосферен такъв с ужасяващо представяне. Ниската мощност о въртящ момент са само началото, защото истинските главоболия идват от липсата на надеждност. Случаите на скъсани ангренажни вериги, протичащи гарнитури на цилиндровите глави и последвали водни удари били достатъчно, за да клиентите прибегнат до съд. Трудно може да се изчисти репутацията на този V-осмак, за който мнозина смятат, че е убил апетита на американците за нафта.
2,5-литровият V6 на Lexus
Очакванията към луксозния бранд на Toyota са високи и когато японците оборудват колите си с 2,5-литров V6, не би трябвало той да има мощността на по-малки и скромни двигатели. Последното обаче факт, защото въпросният стар агрегат вади 204 к.с. и 250 Нм.
2,2-литровият Ecotec на GM
Срещан у нас най-често при Opel и познат под кода Z22SE, 2,2-литровият агрегат не се слави с надеждност. Четирицилиндровият мотор провявява слабости в ключови области като ангренажната верига, чиито обтегачи могат да блокират преди катастрофален резулат, както и цилиндровата глава, която не обича да има здрава гарнитура между себе си и блока. Всъщност това важи за старото поколения, преди GM да оправят грешките си през 2007 г.
Първият заводски V8 на Ford
През 1932 г., по време на Голямата депресия, Ford са готови да зарадват с масите с първия си заводски V-осмак. Но вместо конфигуряцията да донесе само позитивни емоции, тя довлича и купища проблеми. Почти нищо не е изпипано. Стоманата на семерингите не е от добре закалена стомана и затова в цилиндите, наред с бензина, изгаря значително количество масло - над 1/2 литър на 100 км. Горивото така и не се смесвало правилно с въздуха в смукателни колектор, едната четворка цилиндри имала богата смес, другата -бедна. А охлаждането било на такова ниво, че задните два цилиндъра се загрявали повече от предните шест. Трудно начало за "синия овал".
V12 на Jaguar
Многоцилиндрoвият мотор на британската марка води началото си още от 60-те години, когато се заражда идеята за него, макар и с амбиции за пистата. Той влиза в производство през 1971 г. и оправдава всички шеги за надеждността на колите от Острова. Като агрегат с такива размери - между 5 и 6 литра, този V12 генерира огромно количество топлина. Високите градуси не се отразяват по най-добрия начин на запалителната система, електрониката и гумените маркучи. С други думи двигателят се самоунищожава.
Атмосферните 2- и 2,5-литрови мотори на Subaru
И тук съдът си казва тежката дума. Собсвеници на коли с атмосферните боксери започнаха да се оплакват, че новите им автомобили горят масло. Нещо, което просто не би трябвало да се случва. След като първоначално проблемът не бе признат за нещо сериозно, по-късно японците размислиха и признаха, че става дума за дефект в семерингите при модели от 2011 до 2015 г. Грешката имаше и чисто финансово отражение, тъй като Subaru се задължи да плати за ремонтите и да удължи гаранциите на засегнатите коли.
Yugo 55
Югославското бижу може и да не е рядкост в съседна Сърбия да речем, но през 80-те се добира и до Щатите, където наистина прави впетатление, лошо такова, с 1,1-литровия си мотор с 55 к.с., достатъчен за максимални 139 км/ч. Това го превръща в най-бавната кола към онзи момент. Мъката уж приключва през 1992 г., когато продажбите спират, но по-късно щатските власти съобщават, че нито една от колите в страната всъщност не отговаря на изисканията за вредни емисии. Ти да видиш...
samael 
