Едни от най-нелепите опити за автомобилно плагиатство в историята

Всички сме виждали странности и автомобили-близнаци, които се различават само по емблемата. Автомобилното плагиатство е нещо доста добре познато в индустрията от години, като то е дори издигнато в култ от Източния блок по време на Студената война.

Защо да харчим пари за дизайнери, когато някой друг вече е свършил черната работа? Понякога обаче това се случва със съгласието на потърпевшия или дори по негова воля, за да се постигне определен ефект на определен пазар. Еднакви автомобили с различни имена не е трудно да се намерят.

Дори великата американска индустрия, която има немалко достижения в тази сфера, не може да се нарече безгрешник. Ето защо в следващите редове ще обърнем внимание на някои от най-неуспешните опити за преименуване на вече съществуващи модели.

Alfa Romeo Dauphine

Когато чуете за Alfa Romeo, вероятно си представяте красив, червен спортен автомобил за хората със свободен дух и дълбоки джобове. И едва ли си представяте това... Renault Dauphine. Да, ама това всъщност е Alfa Romeo. Преди години, когато италианската компания е в поредната си криза и има нужда от финансов допинг, успява да договори производство на малкия френски автомобил в Италия и под марката на Alfa. Може би е излишно да казваме, че тази хитрост не е донесла несметни богаства на страдащата компания. Този екземпляр, който е вероятно един от последните в движение, е продаден през 2012 година на търг за не особено впечатляващата сума от 5386 долара.

Saab-Lancia 600

Едва ли има човек, който не е чувал за легендарната рали бегачка Lancia Delta Integrale. Малцина обаче знаят историята на модела Delta, който успява да излъчи един истински колос в състезанията. През 1970 година шведите от Saab помагат на Lancia да създадат своя модел Delta. В знак на благодарност италианците предлагат на партньорите си да продават машината под името Saab-Lancia 600 в Швеция. А това се превръща в истински провал. Скандинавските клиенти просто отказват да приемат не особено прецизната изработка на южняшкия автомобил, а слабата ламарина просто не издържа повече от няколко северни зими, преди да се отдаде на мощно гниене. Така в Швеция са продадени едва 6419 броя от машината, като към 2012 година само 12 от тях все още са в движение.

Cadillac Cimarron

Един от нелепите опити за плагиатство от страна на американците се нарича Cimarron. В началото на 80-те години BMW 3-Серия става истински хит в Европа и от Cadillac решават, че могат просто да копират този успех и в САЩ, произвеждайки спортен седан. Да, ама не. Ако въобще някой от компанията беше решил да се качи и повози в BMW-то, щеше да му направи впечатление, че единственото общо между двете машини е класът. Нито управлението, нито комфортът се доближават до динамичната тройка, като в крайна сметка автомобилът се оказва просто клонинг на Chevy Cavalier. С годините на неуспех в Детройт все още изтръпват при споменаването на думaта Cimarron.

Yugo GV

Известното у нас Юго е още по-шокиращ пример, защото това е копие на копие. Производството му започва в САЩ през 1987 година на базата на сръбската Застава Корал, която пък е копие на Fiat 127 от 70-те години. Само след пет години производството на Юго напуска САЩ, но вече има "солидна" репутация на ужасно сглобен автомобил с практически никакви системи за сигурност. В Европа моделът се произвежда до 2008 година.

Lexus ES250

Първият опит на Toyota да отправи предизвикателство към големите производители на луксозни автомобили е LS400, пуснат в продажба през 1989 година. Машината се възприема доста добре като конкурент на големи играчи като Mercedes S-Class, BMW 7 Series и Jaguar XJ. Замаяни от успеха, японците опитва да минат метър и да предложат малко след това претоплена манджа. Вместо да се напрегнат, те просто ребрандират Toyota Camry и опитват да я пробутат като новия Lexus EX250. Да, ама се оказва, че клиентите не са слепи и шамарът за производителят е доста звучен. За щастие от компанията си взимат поука и малко след това моделът е замене от истински нов автомобил - ES300 през 1992 година, който постига сериозен успех.

Kia Elan

В началото на 90-те години на миналия век Lotus е в поредната си финансова криза. Компанията е опитала да спечели клиенти с доста нелепо изпълнение на роудстър в лицето на Elan, който обаче е меко казано неконкурентен на съперници като Mazda Miata например. Машината е с ужасно качество, двигател на Isuzu и предно задвижване - сигурна рецепта за провал. През 1995 година британците се отказват от производство и решават да спечелят някой паунд, като дадат на тогава не особено известния корейски производител Kia правата за произвеждане на Elan. Азиатците го продават със своето име в собствения си континент и Европа до 1999 година.

Mercury Villager

Mercury винаги е била горда компания, макар и да използва модели на Ford още от 80-те години на миналия век. Един от най-странните модели, задържал се до 2002 година, е ванът Villager, създаден чрез партньорството на Ford с Nissan. Машината обаче не успява да се наложи в САЩ в конкуренцията на Dodge Caravan, Ford Windstar и Chevy Astro и малко след края на партньорството на Ford с Nissan изчезва. Самата марка Mercury пък е на пазара до 2011 година, когато приключва жизнения си път.

Chevy Aveo

Модел, познат в България в последните години. В края на миналия век американските компании опитват да развиват продукти на корейските си партньори, които да вършат работа на различни пазари в Европа и Азия. Така Ford стигна до Kia със своя Aspire, а GM си партнира с Daewoo за Pontiac LeMans. Но Chevrolet залага сериозна карта с модела Aveo - по същество ребрандирано Daewoo Kalos. В момента Chevrolet не продава в Европа, но на много места по света Aveo все още е възможно да се купи. През 2012 година пък се появи модела Sonic, наследник на Aveo, който определено предлага много по-сериозно качество.

Aston Martin Cygnet

Една срамна страница от историята на Aston Martin. Британският производител попадна в капана на отчаянието, след като започна да изпитва затруднения да спазва затягащите се екологични норми на своята армада от V8 и V12 двигатели. И какво направиха англичаните? Взеха една Toyota/Scion iQ, смениха решетката и я нарекоха Cygnet. Автомобил, който предлага сравнително луксозен интериор, но всъщност си е чиста Toyota. На всичкото отгоре за разлика от японката, която се продава за 13 300 евро в своята топ версия, Cygnet иска 30 000 (!!!) евро. Производителят прави разчет, че ще продава по 4000 броя годишно, преди производството да секне заради поръчани едва... 300 броя.

Mazda Tribute

Може да сте забравили, но не много отдавна Mazda беше собственост на Ford и това си личеше с модели като Tribute. Ако това Ви прилича подозрително много на Ford Escape, то не сте далеч от истината. Японците всъщнст помагат доста за създаването на американския SUV, но техният аналог Tribute е с много лошо качество на изработка и производството му е прекратено през 2006 година. За щастие днес Mazda произвежда едни от най-добрите машини в този клас, без да се налага да плагиатства, а напротив - създава собствен дизайн и стил.