ЗИЛ-112С: Съветското Ferrari
Маранело може и да се намира доста далеч от границите на СССР, но това не е спряло руснаците да използват италианска машина като вдъхновение за един от най-легендарните си автомобили.
Работата по проектиране на ЗИЛ-112С започва през 1957-1958 г., а първият готов екземпляр се появява през 1961 г. За следващите осем години, които прекарва на пистата - до 1969 г., автомобилът се записва в историята на сърпа и чука като абсюлютна легенда. Защо започнахме с Маранело? По-наблюдателните вече са го забелязали, но купето на 112С (като С е означачение за "Спорт") има доста сходства с Ferrari 250 Testa Rossa, произвеждано точно по времето, когато руските инженери в московския завод на ЗИЛ се захващат със своя суперавтомобил.
Иновативният модел се задвижва от редови осемцилиндрови мотори. Единият вариант е 6-литров агегат с 240 к.с., а другият е 7-литров с близо 300 к.с. В зависимост от двигателя максималната скорост е в диапазона 260-270 км/ч, а ускорението до 100 км/ч отнема около 9 секунди.
Именно зад волана на 112С пилотът Генади Жарков печели шампионата на СССР през 1964 и 1965 г., което отрежда на автомобила сигурно място в автомобилните соц. архиви. Освен състезателните си успехи, моделът се отличава и с някои новововедения за съветската индустрия като дискови спирачки на четирите колела, радиални гуми и диференциал с ограничено приплъзване.
Ниското тегло от 1330 кг и нови аеродинамични панели позволяват на колата да развие 230 км/ч по соленото езеро Баскунчак през 1962 г. Само лошото време попречва на съветското ферари да вдигне повече.
Направени са само два екземпляра, които след пенсиониране остават във фабриката на ЗИЛ в Москва. Днес един от тях се съхранява в музей в латвийската столица Рига, а другата е в гаража на колекционер от Швеция.
чеÑън 
