10-те коли с най-необичайни двигатели
Дефиницията за "нормален" двигател е плаваща и зависи от това кого питате. В същото време е факт, че сме свикнали с доминиращите нашите географски ширини предно разположени четирицилиндрови мотори. Като оставим тях настрана, през годините на производителите са им хрумвали различни идеи за разнообразяване на конфигурациите.
Toyota Previa
През 1994 г. на Toyota им хрумва да сложат своя 2,4-литров двигател с механичен компресор в Previa. Кое е странното? Като за начало Previa е миниван, затова е спорно дали се или не се нуждае от мотора, но не това е основното. Важното е, че японците го позиционират централно, точно под предните седалки. Така дори дребната поддръжка се усложнява. Смяната на свещите, да речем, която би отнела буквално 2 минути, ако двигателят бе монтиран отпред, тук изисква махане на предната пътническа седалка и отваряне на специален капак по мокета. Напълно ненужно.
Cizeta V16T
Рядката италианска екзотика от края на 80-те разполага със 6-литров 16-цилиндров V-образен двигател, произвеждащ 560 к.с. Вярно е, че не виждаме коли с V16 всеки ден, но конфигурацията не е толкова налудничава. Странното е, че това изобщо не е класически V16, а просто два свързани V-осмака с общ блок.
Mazda и ванкеловия двигател
Днес асоциацията Mazda-ванеков двигател е ясна, но това се случва благодарение на усилията на японците в тази посока. Роторният мотор сам по себе си не е невероятно странен, но в сравнение с буталните двигатели
Cadillac V8-6-4 (L62)
През 1981 г. Cadillac изпреварват времето си с инсталиране на система за деактивиране на цилиндри. Нещо обичайно за 2017 г., но космическо за 80-те. Системата използва компютри, които следят работата на двигателя в движение. Всичко хубаво, но тук говорим за компютри от ерата на големите коси и лъскави дрехи, т.е. много далеч от сегашните ни представи. Като резултат проблемите били често срещани, а в повечето случаи в сервизите дори не се стараели да ги отстранят. Вместо това направо спирали технологията.
G-серията на Honda
Петцилиндровите двигатели са присъщи на Audi и Volvo, не Honda. С изключение на G-серията. Двигателите се произвеждат от края на 1989 г. до 1998 г. и според Honda с изнасянето назад се постига разпределение на тежестта 60/40. Освен това японците твърдят, че петте цилиндъра предоставят повече мощност от четирицилиндровите мотори, но и работият по-гладко от V6.
W16 на Bugatti
Огромният 8-литров W16 ни е познат още от Veyron, но постига (може би) пълния си потенциал между двата моста на наследника му Chiron, където произвежда 1500 к.с. 16-те бутала, четирите турбокомпресора и 64-клапана се движат в перфектна хармония, за да изстрелят машината към почти самолетни скорости. При движение с максимална скорост агрегатът пресушава 100-литровият резервоар за около 9 минути, което означава разход от около 160 л/100 км.
Saab 96
Шведската машина от 60-те разчита на трицилиндров двигател с три карбуратора и скромните 57 к.с. Saab бързо осъзнават, че макар и да е икономичен, двигателят е истински кошмар за ремонт и настройка. Затова само няколко години след появата, компанията му бие шута и го заменя с по-мощния и надежден V4.
Oldsmobile Jetfire
Мнозина забравят, че именно GM са пионерите на принудителното пълнене при заводските коли. Oldsmobile Jetfire е първата масово произвеждана кола с турбина и макар да отстъпва на съвременните технологии по надеждност или ефективност, системата на американците звучи впечатляващо. Можете ли да се сетите какво е "турбо-ракетна течност"? Става въпрос за смес от дестилирана вода и метанол, която се впръсква в смукателния колектор и охлажда постъпващия в турбината въздух. Оказва се, че собствениците често забравят да запълват резервоарчето, а и самият компресор също се оказва ненадежден, затова не след дълго GM се връщат към атмосферните двигатели.
Tucker 48
Tucker 48 използва шестцилиндров боксер, който по същество е модифициран вариант на двигател на Franklin, който намира приложение при самолети и хеликоптери. Първоначалният план на създателя на колата е да използва мотор собствена разработка, но времето не достига. Така се стига до авиационния агрегат, разположен в задницата на колата. За да го вкарат там на хората от Tucker им се налага и да го модифицират като му добавят водно охлаждане. Изумителното е, че моторът е тестван на пълна газ в продължение на над 150 часа. На това му се казва надеждност. За жалост компанията се замесва в редица скандали и така и не осъществява плановете си за масово производство.
Chrysler Turbine
Турбинният Chrysler от 60-те също разчита на самолетен двигател, който работи с абсолютно всяка възпламенима течност - от дизел, до олио и домашен алкохол. В един момент Chrysler предизвикват мексиканският президент да подкрата колата на текила и той го прави. Това е то реклама. Няколко фактора обаче ограничават успеха на колата: няма място за задни седалки, звучи като прахосмукачка, пали трудно на голяма надморска височина и въпреки задоволителният въртящ момент в ниски обороти, при високи скорости двигателят губи чара си.