Как Alfa Romeo Carabo предвиди бъдещето през 1968 г.
Още от зората на автомобилостроенето хората се опитват да избягат от правите линии в дизайна. И до днес се смята, че най-елегантните коли са тези с плавни и женствени извивки, които освен всичко друго, са и по-аеродинамични. През 70-те и 80-те обаче навлиза нова тенденция - клиновидните форми стават хит. Това е ерата на италианския дизайн. Това са годините, в които излизат величествените модели на Lamborghini, Maserati, Ferrari и тн., а идилията е само частично развалена от зализаните Beetle, 911, Mini и Fiat 124/Pininfarina. Откъде обаче тръгва истерията по клиновидните форми. Ето откъде - представяме ви Alfa Romeo Carabo от 1968 г.
Някои от най-заклетите фенове може да оспорят горното твърдение, казвайки, че Lamborghini Miura е на пазара цели две години преди появата на концепта Carabo, който е представен на автосалона в Париж през есента на годината. Всъщност двете коли са дело на един и същ дизайнер - Марчело Гандини от Бертоне. Под фантастичното купе на Carabo се крият вътрешностите на дефорсирана състезателна кола, която светът познава с името Alfa Romeo 33 Stradale. Но докато Stradale радва окото с фамозни извивки, Carabo опитомява невероятния футуристичен стил на Гандини.
Дизайнерът избира клиновидната форма, за да се справи с основния проблем на Miura - повдигането на предницата при висока скорост. Пък и в момент, в който в Европа назряват катаклизми - протестите в Париж от 1968-а, съветските танкове, които влизат в Чехословакия, атентатът на Андреас Баадер в Германия, напрежението в Северна Ирлания и др. - защо да не започнем с бял лист хартия и на автомобилния фронт, който също гледа към по-добро бъдеще? Дори Гандини да не си е давал ясна сметка за това, правите и устремени линии на колата предлагат своеобразен отдих от хаоса, докато свежият зелен цвят вдъхва нотка на игривост.
Платформата, окачването и двигателят получили дребни промени спрямо Stradale. Крещящият 2.0-литров V8 двигател се разделил с карбураторите си и получил механична инжекция SPICA, а същият бил монтиран върху тръбна конструкция зад седалките. Интересното продължава и в екстериора, който за разлика от предишни подобни проекти, не представлява смесица от различни дизайнерски хрумвания, а е хомогенна маса от един-единствен дизайнерски език. Подобно на Corvette от 1968-а и Opel GT, новата Alfa има отварящи се нагоре фарове. За разлика от колите на General Motors обаче, светлините на Carabo се прибират, за да не развалят аеродинамиката на плоската предница. Вратите се отварят напред и нагоре, като по този начин улесняват влизането и излизането в интериора, когато колата е паркирана на тясно. Впоследствие Гандини ще използва идеята си за вратите в наследника на Miura - могъщият Countach, който сякаш има повече общо с концепта на Alfa, отколкото със собствения си предшественик.
Автомобилните дизайнери от цял свят сякаш си водят записки от работата на Гандини. Нучио Бертоне, шеф на Гандини по това време, излиза със скица на радикалния прототип Stratos 0. Pininfarina представят своето разбиране за клиновиден дизайн във формата на базирания на Ferrari 512S концепт Modulo, който в момента е собственост на небезизвестния колекционер Джим Гликенхаус. Уилям Таунс използва идеята за създаването на луксозен седан, и така светът се запознава с Aston Martin Lagonda. Най-общо казано, Европа полудява по клиновидния дизайн. Дори консервативните Ferrari наемат Bertone, за да им нарисува наследника на Dino 246 GT - силно подценяваното Ferrari 308 GT4, след което се връщат към услугите на Pininfarina за невероятните двуместни версии на своя базов модел. Въпреки това, тогаващният дизайнер на Ferrari Леонардо Фиораванти откровено бил повлиян от геометричните форми, които го вдъхновили да създаде 364 GT4 2+2 през 1972 г., което впоследствие еволюирало до Ferrari 400 и 412.
Въпреки че Джорджето Джуджаро се смята за специалист в проектирането на спортни машини, например De Tomaso Mangusta, което той рисува по време на престоя си в Ghia, истинската му слава идва с излизането на първото поколение на Volkswagen Golf и неговия по-атрактивен събрат Volkswagen Scirocco. Тези две коли също са вдъхновени от дизайнерския език на Carabo и неговите прави линии, които тук са опитомени в нещо по-дружелюбно. Golf 1 се превръща в шаблон за всеки следващ хечбек, а оттам се разпространява и влиянието на Carabo.
Може да се каже, че влиянието на Carabo достига своя пик около 1983 г. По това време се появяват най-ръбатите Ford-ове, Camaro и Firebird захвърлят извития си дизайн, а на пазара излиза геометричното Mitsubishi Starion и неговия презокеански двойник Chrysler Conquest. Появява се и първото поколение на Honda CRX, а Countach получава раздувки на калниците и други естетични промени. През следващата година на пазара дебютира Ferrari Testarossa, чиито по-нежни линии задават дизайнерския тон на суперколите от 90-те.
Всички се променят. Ford Sierra и Audi C3 100 попиват от новото влияние по-рано - през 1982 г. До 1986-а Ford приема по-заоблени форми за Sierra, която продава на местния американски пазар. Ръбатите форми започват да избледняват и в Япония, където Honda Legend става по-елегантна, вдъхновена от зализания трети Civic. Заоблена е и Toyota Camry, а дългогодишният боец Lotus Esprit е заменен от нов модел през 1987 г. През 1990 г. на пазара се появява индиректният наследник на Carabo - Lamborghini Diablo, който затваря вратата пред революцията на дядо си.
Да, в по-късните години видяхме доста ъгловат дизайн от Lamborghini, например в Reventon, Sesto Elemento и Egoista, но нито един от тях не е толкова семпъл, директен и първичен, като Carabo.
