25 ноември 2020
Категории
  •  Автомобили
  •  Мотоциклети
  •  Лекотоварни
  •  Тежкотоварни
  •  Хоби
  •  Иновации
  •  Ретро
  •  Лица
  •  Премиери и изложения
  •  Тунинг и прототипи
  •  Хора и пътища
FACEBOOK

Хищни гени: тест Ford Ranger Raptor

Комбинацията Ford + Raptor винаги е била сигнал за екстремен „трък” с уникални характеристики, готов за всякакви подвизи извън пътя. Хищна осанка, уникално окачване и тяга в изобилие – това са само малка част от достойнствата на спецверсията на F-150. Нещо, което инженерите на Ford се опитаха да поднесат и на клиентите в другите части на света, включително и у нас, с лансирането на новия Ranger Raptor.

По-компактен и съобразен с купищата изисквания към новите коли на Стария континент, Ford Ranger Raptor изглеждаше повече от обещаващо. Малцина са „ready for offroad” моделите, слизащи от конвейра, но този определено спада към тях. Да, die hard феновете на „Raptor” концепцията изригнаха по повод скромния на пръв поглед двигател, за който, обаче, разработчиците си имат и логично обяснение, но за него по-натам. Не, няма да видите 3,5-литров турбошестак, нито гигантски V8: събудете се, намираме се в Европа, която скоро ще резне крилата на каквито и да е ДВГ. И да, цената от 120 000 лева си заслужава, на фона на далеч по-конвенционални екземпляри от класа. Но всичко по реда си.

Малкият Raptor е разработен в тясно сътрудничество със спортното подразделение на „синия овал” Ford Performance, а основната концепция е възложена на австралийските специалисти. Това, не е случайно – все пак „Зеленият континент” е страна, в която офроудът е част от ежедневието, а не екзотично хоби и издръжливостта и пригодността на даден автомобил са от съществено значение.

„Хищният” определено респектира с мускулестата осанка, агресивната визия, директно заета от „батко” и куп други неща. Както споменах – машината е заводски пригодена за офроуд: специално усилено шаси със стоманени защити под него, променени надвеси, гуми BF Goodrich All Terrain и нова концепция на окачването със специални усилени амортисьори Fox (лифтнати спрямо стандартните за модела) и койлоувъри отзад. Масивни колесни арки от композитни материали позволяват побирането на големите гуми и по-големия ход на окачването под тях, а дори и също така масивните степенки са пригодени за тежки терени, като са боядисани със специалното покритие, издържащо на драскане и удари, носещо същото име като пикапа. Следата на машината е по-широка от тази на нормалния Ranger, а технологията Position Sensitive Damping на окачването се грижи да ви е комфортно, независимо дали шпорите по магистрала или давате газ по черни пътища. Да, возията няма нищо общо с тази на всеки друг пикап, който съм карал, брутално добра е. Както и спирането: „тръкът” разчита на масивна система с 332 мм вентилирани дискове отпред и отзад.

За задвижването на Ranger Raptor се грижи двулитров битурбодизел. Изборът на този агрегат отнесе доста критики, но от Ford имат простичко обяснение – в Австралия, където е разработена машината, се пътува изключително на дълги разстояния в екстремни климатични условия, затова е нужен икономичен и издръжлив мотор. И докато 213-те му конски сили отстъпват на някои конкуренти в класа, то 500-те нютонметра, налични още в ниските обороти са големия коз при пресечен терен, дори и без активирането на бавните предавки и блокажите. И още нещо: споменах ли, че няма шанс за по-различен мотор в СО2-стриктната Европа?

Двигателят е стикован със същата 10-степенна автоматична скоростна кутия като на F-150 Raptor. Е, тук е единствената ми критика. Да, трансмисията е супер на междуградско и при оф-роуд, но въпреки алгоритмите за прескачане на предавки и оптимизирана работа, определено „издиша” в градски условия и при често ускоряване и намаляване в трафика. Разбира се, може да се заиграете с ръчния режим, който работи и с перца зад волана, но все пак „десетката” работи по-добре с масивните бензинови агрегати на Ford, и не е най-оптималният избор (но друг така или иначе няма). Но пък двулитровият дизел сам по себе си е доста гъвкав и способен двигател, безспорно.

Но нека се върна към основния замисъл на този автомобил: брилянтна офроуд играчка. Тук, Raptor-младши може много, ама наистина много. По-широката с 15 см следа, по-големият ход на окачването (32% отпред и 18% отзад спрямо базов Ranger), клирънсът от цели 283 мм и гумите за всякакви терени позволяват газене в 85 см вода, ъгъл на атака от 32,5 градуса и на спускане от 24. А трансмисията е специално проектирана за натоварвания извън пътя, като освен с понижаващи предавки, разполага и с няколко предефинирани режима на движение от системата Terrain Management, които настройват по определен начин работата на двигател, скоростна кутия, помощни системи и окачването. Normal е за ежедневието, а Sport “стяга” автомобила, правейки го по-динамичен. Grass/Gravel/Snow е предназначен за придвижване по хлъзгави терени, Mud/Sand предоставя оптимално сцепление в тежки трасета, а Rock се използва за бавно придвижване в силно насечени терени, където контрола на машината е от ключово значение. Последният, но не по важност режим – Baja, е уникалният за машината. Неслучайно кръстен на знаменитото състезание Baja 1000 в САЩ, този режим е предназначен за скоростна заигравка извън пътя.

Докато изпитанието на повечето режими за мен бе рутина, каквато съм правил в десетки подобни мероприятия, то Baja изпитанието определено е нещото, което грабна сърцето ми. И как не – препускането с почти магистрална скорост по черни пътища и усещането за пълен контрол над машината е неописуемо. Двигателят се „изпъва”, трансмисията сменя предавките мълниеносно, а масивното FOX окачване „залепва” пикапа към трасето, въпреки високата скорост и купищата бабуни и дупки. Воланът става доста по-директен и контролирате машината с къси и отсечени ходове. Пълен кеф!
Като споменах волан, той и повечето други елементи на салона също са със спортен уклон. Спортни седалки с високи странични защити, алуминиеви педали, перца и „мерник” на волана – всичко в купето крещи „спорт и забавление”. Салонът, обаче, колкото и по-спортен и луксозен да е, все пак е предвиден за скоростно и лесно почистване след заигравките извън пътя.

Въпреки предназначението си, Ranger Raptor е и съвременен автомобил, снабден с куп модерни системи за асистиране и сигурност: електронен контрол на стабилността, асистент за потегляне и спускане по наклон, система за контрол на прикачено ремарке и за стабилизиране при натоварен „леген”. За удоволствие и помощ налице е актуалната информационно-развлекателна система Ford Sync 3 с навигация, премиум аудио и свързаност със смартфони.

И все пак, пред вас е и добре познат работен кон, макар и „тунингован”. Така, на разположение имате товарна площ с размер 1560 х 1575 мм, която носи до 620 кг товар, a Ranger Raptor може и да тегли ремарке до 2,5 тона. Тези показатели са по-скромни отколкото при стандартния Ranger, но все пак са достатъчни за по-голямата част от задачите, за които традиционно са предназначени подобни возила.

Цената на новия Ford Ranger Raptor е не по-малко внушителна от самия автомобил – 120 000 лева. Но, ако сметнете набързо „тунинга” по един конвенционален модел, който тук е фабричен (окачване, гуми, защити и пр.), плюс възможността за данъчен кредит, нещата се успокояват. Ако пък все пак ви се струват много пари, същият двигател и трансмисия са налични и за Ranger Wildtrack при цена малко над 90 хил. лв. Но пък възможността да имате подготвено за офроуд возило, на ниво, каквото в момента има само при фирмите за ATV и SSV-бъгита, си струва всяка стотинка…


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Тест
Всички текстове и изображения публикувани в Auto.OFFNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.