12 декември 2019
Категории
  •  Автомобили
  •  Мотоциклети
  •  Лекотоварни
  •  Тежкотоварни
  •  Хоби
  •  Иновации
  •  Ретро
  •  Лица
  •  Премиери и изложения
  •  Тунинг и прототипи
  •  Хора и пътища
FACEBOOK

Динамичният въртящ момент - този добър приятел

Системите за динамичен въртящ момент са едни от най-верните приятели на днешния шофьор. Почти не се срещат вече нови автомобили, които да нямат поне една такава система, подпомагаща сцеплението. Дали то е нужно, за да се състезавате или да осигурите необходимата сигурност на семейството си - няма значение. Тези системи работят по няколко различни начина, но с един принцип - разпределят усилието между колелата така, че да осигурят желаната от водача маневра.

Някои системи осигуряват това чрез по-силно завъртане на едно колело спрямо друго.Други го правят чрез забавяне. Има механични и електронни системи, всяка от която си има своите предимства. Всичко това се случва по различен начин, в зависимост от това дали колата е със задвижване на предните, задните или четирите колела.

Задно предаване

Обикновено автомобилите със задно предаване разполагат с диференциал с ограничено приплъзване, който отговоря за това кое колело колко натоварване ще поеме. Този диференциал може да е механичен или електронен. При Lexus RC F например има избор между двата. Механичният разпределя усилието между двете колела така, че външното да се върти по-бързо в завоя. При електронният компютър анализира поведението на автомобила и определя по-прецизното разпределение на усилието.

Такава е и системата ESP - електронна програма за стабилност. Системата засича кога има недозавиване, но вместо да завърта повече външното в завоя колело, тя нямалява въртенето на вътрешното.

Предно предаване

При автомобилите с предно предаване този тип системи обикновено активират спирачния апарат на вътрешното колело и едновременно засилват въртенето на вътрешното, за да завие по-лесно автомобилът. При Mazda например тази система служи и за по-добро пренасяне на тежестта на предните колела, за да се осигури по-добро сцепление и съответно по-добър контрол при завиването.

Задвижване на четирите колела

Повечето системи от този тип всъщност играят най-важна роля при задвижване на четирите колела. При тях целта е да се подобри стабилността и сцеплението, но от друга страна това влияе на разхода на гориво. Ето защо повечето производители вече правят своето задвижване 4х4 условно. То се активира само, когато бъде засечено понижено сцепление на "титулярния" задвижващ мост, преден или заден.

Една от най-изтънчените системи през годините е тази на Mitsubishi, станала популярна най-вече покрай култовия ралиджийски модел Lancer Evolution. При него тя носи името Super All-Wheel Control (S-AWC) и по същество прехвърля натоварване между задните колела чрез задния диференциал. Колко усилие обаче ще се разпредели, се определя от централния диференциал. Освен това системата може да активира спирачните апарати за допълнително прецизиране. Самата система работи по различен начин обаче при Outlander и Lancer. Причината е ясна - при първия модел целта е максимална сигурност и стабилност на един семеен автомобил. А при втория - е, можете да се досетите как човек се забавлява зад волана на Lancer Evo.

Хибриди

Най-модерните подобни системи се намират без съмнение в новите хибриди. При тях обикновено двигателят с вътрешно горене се грижи за задвижването на единия мост, а електромоторите - на другия, при нужда. Това има огромно предимство. На първо място включването на допълнителния мост става независимо и не отнема от мощността на двигателя. Освен това може да бъде използвана система за регенериране не енергията, която да връща определено количество заряд в батерията.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Тест
Всички текстове и изображения публикувани в Auto.OFFNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.