ГрубА-класа: тест Mercedes-Benz GLA 220 CDI 4MATIC

Най-малкото отроче от GL-гамата на Mercedes се появи на пазара през 2013 година. Mercedes GLA бе силно очакван, тъй като бе последният от „голямата немска тройка” BMW, Audi и Mercedes, който се намества в компактния луксозен SUV сегмент. И докато X1 на баварците и Q3 на инголщадската фирма вече бяха набрали скорост, GLA обещаваше да е доста по-различен от тях. Факт – моделът изостави SUV дизайна на GLK/GLC, ML/GLE и сие, като заложи на модерната кросоувър концепция, в случая на хечбек с повишен клирънс.

Mercedes GLA неочаквано силно прилича на последното поколение на хечбека А-клас. Приликите се откриват по радиаторната решетка, предните светлини, цялостния силует, ако щете. Това, разбира се, си има логично обяснение – кросоувърът използва същата платформа като на А-класата и споделя редица елементи с него. Ако се загледате отново, обаче, ще видите и доста разлики, извън крещящите от типа на черните предпазни панели и по-високия клирънс. GLA е по-дълъг със 125 мм от донора си (това се отразява в по-големия багажник) и е с 20 мм по-висок, макар междуосието на двата модела да е идентично. От

Mercedes се хвалят страшно много с аеродинамиката на кросоувъра и има защо – с коефициента си от 0,29 (0,27 при A-class), а архиконкурентите Audi Q3 и BMW X1 са съответно с 0,32 и 0,33. Това се дължи на скосеното купе най-вече, което впоследствие показа и някои недостатъци.

Тестваната от нас модификация Mercedes GLA 220 CDI 4MATIC е с дизелов двигател, 4х4 задвижване (има и версии само с предно) плюс опционален AMG пакет, включващ „екстри” като спортни брони и прагове, двойна изпускателна система, 18-инчови джанти, перфорирани спирачни дискове и спортни ергономични седалки.

Интериорът също силно напомня за този на А-класата, като машината разполага със спортен волан, цитираните по-горе AMG-седалки, спортни алуминиеви педали и т.н. Бутоните на централната конзола са ергономично разположени, а над тях е разположен 5,8-инчов цветен дисплей, на който се изобразяват данни от аудио, навигация, връзка с телефон и т.н. Не си играйте да натискате екрана, защото не е тъчскрийн. Ще трябва да се фокусирате от мишкоподобния селектор между предните седалки...

Седалките за шофьора и предния пасажер са доста готини и комфортни, като дават добра видимост към пътя и таблото... стига да не сте по-висок от 1,80 метра. Установихме с колега, висок 1,85, че колкото и ниско да е свалена седалката, главата му е на милиметри от тавана. А пусне ли сенника, няма шанс да види нищо, освен... сенника! Това е цената на издълженото и ниско купе, гарантиращо аеродинамика...

Отзад, дори високият колега пътува сравнително комфортно, но макар пейката да се води триместна, побирането на трима души там би било адски неприятна работа. По-добре двама, за по-комфортно пътуване. Багажникът, който е с автоматично отваряне и затваряне, е с обем 421 литра, който при сгъване на задните седалки нараства на 1235.

Е, поведението на двигателя и скоростната кутия донякъде компенсират неудобния интериор. Дизеловият мотор със 170 к.с. и 350 Нм е много пъргав, а 7-степенната автоматична скоростна кутия с два съединителя е доста „жива” и отзивчива, като сменя предавките интуитивно и навреме. Трансмисията има три режима – икономичен, спортен и ръчен, като разликата е в работата на дроселовата клапа и някои други настройки. Но определено, спортният режим ще ви допадне най-много, защото мъникът става много пъргав. По каталог, ускорението от 0 до 100 км/ч става за 8,3 секунди, а максималната скорост на кросоувъра е 215 км/ч. Е, не стигнахме до тези висоти, както не стигнахме и до обявения от производителя комбиниран разход от 5,1 л/ 100 км (попрехвърлихме го с около 2 л).

Управлението като цяло е леко, автомобилът е отзивчив и стабилен по завоите и макар че 18-инчовите колела обирът твърдо неравностите, ергономичните седалки доста обират вибрациите. Купето е тихо, шумове се появяват при доста висока скорост на магистралата, но пък могат да бъдат компенсирани от Volume бутона на класната аудио система.

Налице са редица системи за безопасност, като предотвратяващата сблъсъка COLLISION PREVENTION ASSIST, която работи с радар и предупреждава водача за опасност от удар при ниска скорост, като може и да предприеме прецизно спирачно усилие, когато шофьорът натисне на спирачния педал. Сред останалите асистенти са такъв за обект в мъртвата точка на огледалата, разпознаване на умората, напускане на лентата, потегляне и спускане по наклон и т.н.

Окачването на Mercedes GLA отпред е МакФерсън, а отзад многоточково независимо. Три контролни рамена и едно плаващо рамо управляват устойчивостта на всяко колело. Това ще рече, че надлъжните и напречните влияния от неравности се контролират независимо едно от друго. Във версиите с 4Matic задвижване, задният мост е с подобрена изолация за по-голям комфорт. Новата система позволява и допълнителни асистиращи функции при завиване, чрез ESP системата, например при недозавиване или силен страничен вятър.

Стигаме и до офроуд възможностите. В нашия случай, с 18-ките и клирънс от 170 мм нещата не изглеждат обречени на успех в по-сериозен пресечен терен, но пък за повечето черни пътища няма да имате проблем. От Мерцедес предлагат и оф-роуд версия на мъника с клирънс от 204 мм и подсилено окачване, но нашият не бе такъв.

Новото поколение задвижване на четирите колела 4Matic е с вариращо разпределение на въртящия момент. Компонентите на 4х4 системата включват разпределител на въртящия момент към задния мост, интегриран в 7-степенната скоростна кутия с двоен съединител 7G-DCT. Тягата към задния мост се предава посредством електрохидравлично контролиран многодисков съединител. Комбинацията от двата елемента предлага пълно вариране на тягата към предния или задния мост според ситуацията. Новите компоненти правят 4Matic доста по-лека от 4х4 системите на конкурентите, но пък от тези данни е видно, че е станала torque-on-demand система, защото когато този съединител е отделен, GLA си е типичен автомобил с предно предаване.

За подпомагане на движението в пресечен терен е на разположение и системата Downhill Speed Regulation (DSR) за контрол при спускане и оф-роуд режим на трансмисията. DSR се активира чрез бутон на централната конзола, а скоростта на спускане по наклон може да бъде ръчно зададена от водача. Системата работи с помощта на специфично взаимодействие между дросела, скоростната кутия и спирачните асистенти. Оф-роуд режимът на трансмисията също се активира чрез бутон и тук двигателят и скоростната кутия променят работата си, за да се преодолее пресечен терен или заснежен път.

В заключение, можем да кажем, че Mercedes GLA е автомобил, който се чувства по-комфортно на асфалтовия път, отколкото извън него, но пък може да е верен помощник в тежки зимни условия. От Mercedes са опитали да намерят своя собствена ниша в компактния SUV сегмент, която бяга малко от тази на конкурентите. Таргетът на автомобила са младите заможни хора, бихме добавили и не много високи, които обичат активния живот. У нас очакваме тези млади хора да са активни по моловете дами, предвид икономическата ситуация и наблюдението на пазара на този тип коли. Цената на тестваната от нас модификация с AMG пакет гони 80 000 лв. с ДДС, а базовата за 220 CDI 4Matic е около 69 500 лв. бензиновият вариант GLA 250 4MATIC е с около 3000 лв. по-евтин.